ТРЯВНА - ДОКОСНЕТЕ СЕ ДО ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙСТОРИ
2005-08-30 @ 02:18 EEST
В града, разположен в Централна България, е създадена най-стара Възрожденска художествена школа в страната
Община Трявна е разположена в Централна България и граничи с общините Габрово, Дряново, Велико Търново и Мъглиж. Общата площ, върху която е разположена е 255,5 кв.км по северните склонове на Централна Стара планина. В състава на общината влизат 106 селища, от които два града - общинският център гр. Трявна и гр. Плачковци и 104 села с общо население 777 души. Ако искате да се потопите в атмосферата на древния български бит и култура, да се насладите на майсторлъка на българските занаятчии, то непременно посетете Трявна. Независимо от напредъка на технологиите, градът е запазил самобитността си. Човек загубва ориентация за времето, докато върви по калдаръмените улички. Всеки може да се пренесе в годините назад, докато влиза от дюкян в дюкян и се наслаждава на прекрасните вещи, изработени от изкусните ръце на майстори - наследили опита и традицията на едни от най-добрите за времето си в дърворезбарството, иконописта и редица други занаяти. Историята разказва, че Трявна е формиран като селищен център на района още през 18 век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на 19 век гр. Тя е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в града води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България - Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис, строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия. Будни и просветени люде е имала Трявна. Земята била малко и неплодородна и това става предпоставка за бурно развитие на занаятите. Традиционните занаяти като: куюмджийство, казаслък, гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство, самарджийство, медникарство и други задоволяват основно битовите потребности на местното население. Немалка част от произведените стоки достигали Цариград, Смирна, Бейрут, Одрин, Москва, Одеса и др. но това, което допринася за непомръкващата слава на Трявна и в продължение на два века се превръща в основен поминък на местното население са художествените занаяти: дюлгерство, резбарство, иконопис. Най-много тревненци, при това не само от Трявна, но и от близките села се посветили на дюлгерския занаят. Майсторите дюлгери строят къщи, църкви, училища, мостове, чешми не само по цяло Българско, но и във Влашко, Сърбия, Турция, Персия (Иран). Имената на Уста Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев, Уста Генчо Новаков, Слав Цанев и много други се помнят с неповторимите конструктивни и художествени качества на построеното от тях. А селища като Боженци и Жеравна представляват музеи на открито на техните творби. Много често майсторите строители били и отлични резбари. С най-голяма почит сред тях се ползвали Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Папа Витан Млади и синът му Поп Кою Витанов, Димитър Дойковчето, Генчо Марангозов и др. Под сръчните им ръце дървото се превръщало във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи птици. Не им отстъпвали по майсторлък и тревненските иконописци. Шестте зографски рода: Витановски, Минчевски, Поп Димитър Кънчевски и Венковски в своите фамилни ателиета сътворяват хиляди икони, разнесли славата им в над 500 селища по цяла България. В Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл - площад, носещ името на Капитан Дядо Никола. Развитието на туризма в община Трявна започва в началото на 20-те години. Понастоящем в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла.