65 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 15:03 EEST

65 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА

2005-09-07 @ 02:17 EEST

ЗЛАТЕН ЗЕМЕН РАЙ

По своята хубост и прелест България е земен рай, но нашият добруджански край е Златен! Субстанцията е в неговото най-голямо богатство: земята - кърмилница и хората. За повече от две десетилетия на два пъти Южна Добруджа е насилствено откъсната от България и е под властта на Румъния. Българският народ преживява две национални катастрофи. Той губи територии. Населението дава хиляди човешки жертви. Виновници са цар Фердинанд Сакс Кобург Готски, подкрепящите го политически сили и държавни структури.
По това време възниква и е развито Добруджанското национално-освободително движение. В името на свободна Южна Добруджа загиват видни люде. Те остават в Пантеона на безсмъртието и ние ги тачим.
В годините на Втората световна война са създадени условия за връщането на Южна Добруджа към България. Националното познание е доказало, че решаването на Добруджанския въпрос е резултат на вътрешни и външни фактори. Те са: добруджанското-национално-освободително движение, българската държава, политически сили, цар Борис III и Велики държави.
Борбата за освобождението на Южна Добруджа от румънска власт става общонационално дело, а не се дължи главно от ролята на персоната на монарха, както акцентират някои колеги.
През 1939-1940 година външната политика на България е насочена към решаване на общонационалния добруджански въпрос. Министър-председателят Георги Кьосеиванов посещава Берлин. Председателят на Народното събрание Стойчо Мушанов пристига в Париж и Лондон. Богдан Филов се среща с Адолф Хитлер в Залцбург. Целта на техните визите е Добруджанският въпрос да се реши по мирен начин в условията на бушуващата война. Подчертавам, че този вариант е съобразен с външната политика на Великите държави и главно със споразумението между Съветския съюз и Германия. Положени са усилия от цар Борис III за спечелването на Съветския съюз за българската национална кауза и той го подкрепя.
Интензивната външна политика на България довежда до позитивно решение с мирни средства при връщането на Южна Добруджа към майка България. Документите и фактите доказват историческата истина, че спечелването на Великите държави предопределя връщането на Южна Добруджа към България по мирен начин в условията на войната. Този исторически факт е доказателство, че всяко общество има потребност от магическа идея, която да мобилизира населението. Тя е реализирана, защото България получава подкрепата на Великите държави, а външната политика на Родината ни е резултативна в решаването на Добруджанския въпрос. Факт е, че външният фактор става определящ, а вътрешния - решаващ.
След продължителни и трудни преговори между България и Румъния в град Крайова на 07.09.1940 г. е подписана спогодба. Съгласно нейните клаузи Румъния връща Южна Добруджа на България. Седми септември е Паметна дата с историческа значимост за българското население и особено за добруджанци.
В септемврийските дни на 1940 г. по добруджанските градове и села хората сияят от радост, а множеството от тях са екзалтирани. Населението ликува и най-тържествено посреща вестоносците на свободата от войската на България, на властта българска, на Българската православна църква.
Паметен е 21.09.1940 г. за гражданите на Балчик, които посрещат освободителите, а 25 септември е за гражданството на Добрич. Добруджанци пеят вълнуващата мелодия "О, Добруджански край". С песни, хора, трапези са посрещнати Освободителите.
Радушното посрещане на носителите на свободна Южна Добруджа, предлагам на любознателните читатели на По-добрия вестник "Нова добруджанска трибуна" да осмислят чрез снимките от паметното събитие.
На първата снимка е част от гражданството на Добрич в очакване на Освободителите на 25.09.1940 г. Втората снимка е на ученички от Добрич на същата дата. Снимките са от фонда на Историческия музей в Добрич. Третата снимка е на жителите от с. Александрия, Добричко, дошли в Добрич да посрещнат Освободителите. Снимката е фонда на ТД "Държавен архив" в Добрич. Четвъртата снимка е на селяните в Тригорци, а петата - от с. Вранино. Двете снимки са от архива на автора на статията. Те са от септемврийските дни на 1940 г., когато селяните посрещат освободителите.
Фотографиите сами сочат възторга и насладата на добруджанци от реализираната идея от връщането на исконната българска земя към майка България.
Навършват се 65 години от паметното историческо събитие. Мисля, че най-достолепния начин да докажем, че сме граждани на Република България и на Добричка област е чрез нашите трудови дела. Само интензификацията на нашия труд може да ни донесе качествен начин на живот. Вярвам в добродетелите на добруджанското население и се надявам, че Добруджанският ни край ще стане Перла на Златния земен рай на Родината.
Ст.н.с. д-р Атанас АТАНАСОВ

Сходни връзки
Още от История

65 ГОДИНИ ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats