По своята хубост и прелест България е земен рай, но нашият добруджански край е Златен! Субстанцията е в неговото най-голямо богатство: земята - кърмилница и хората. За повече от две десетилетия на два пъти Южна Добруджа е насилствено откъсната от България и е под властта на Румъния. Българският народ преживява две национални катастрофи. Той губи територии. Населението дава хиляди човешки жертви. Виновници са цар Фердинанд Сакс Кобург Готски, подкрепящите го политически сили и държавни структури. По това време възниква и е развито Добруджанското национално-освободително движение. В името на свободна Южна Добруджа загиват видни люде. Те остават в Пантеона на безсмъртието и ние ги тачим. В годините на Втората световна война са създадени условия за връщането на Южна Добруджа към България. Националното познание е доказало, че решаването на Добруджанския въпрос е резултат на вътрешни и външни фактори. Те са: добруджанското-национално-освободително движение, българската държава, политически сили, цар Борис III и Велики държави. Борбата за освобождението на Южна Добруджа от румънска власт става общонационално дело, а не се дължи главно от ролята на персоната на монарха, както акцентират някои колеги. През 1939-1940 година външната политика на България е насочена към решаване на общонационалния добруджански въпрос. Министър-председателят Георги Кьосеиванов посещава Берлин. Председателят на Народното събрание Стойчо Мушанов пристига в Париж и Лондон. Богдан Филов се среща с Адолф Хитлер в Залцбург. Целта на техните визите е Добруджанският въпрос да се реши по мирен начин в условията на бушуващата война. Подчертавам, че този вариант е съобразен с външната политика на Великите държави и главно със споразумението между Съветския съюз и Германия. Положени са усилия от цар Борис III за спечелването на Съветския съюз за българската национална кауза и той го подкрепя. Интензивната външна политика на България довежда до позитивно решение с мирни средства при връщането на Южна Добруджа към майка България. Документите и фактите доказват историческата истина, че спечелването на Великите държави предопределя връщането на Южна Добруджа към България по мирен начин в условията на войната. Този исторически факт е доказателство, че всяко общество има потребност от магическа идея, която да мобилизира населението. Тя е реализирана, защото България получава подкрепата на Великите държави, а външната политика на Родината ни е резултативна в решаването на Добруджанския въпрос. Факт е, че външният фактор става определящ, а вътрешния - решаващ. След продължителни и трудни преговори между България и Румъния в град Крайова на 07.09.1940 г. е подписана спогодба. Съгласно нейните клаузи Румъния връща Южна Добруджа на България. Седми септември е Паметна дата с историческа значимост за българското население и особено за добруджанци. В септемврийските дни на 1940 г. по добруджанските градове и села хората сияят от радост, а множеството от тях са екзалтирани. Населението ликува и най-тържествено посреща вестоносците на свободата от войската на България, на властта българска, на Българската православна църква. Паметен е 21.09.1940 г. за гражданите на Балчик, които посрещат освободителите, а 25 септември е за гражданството на Добрич. Добруджанци пеят вълнуващата мелодия "О, Добруджански край". С песни, хора, трапези са посрещнати Освободителите. Радушното посрещане на носителите на свободна Южна Добруджа, предлагам на любознателните читатели на По-добрия вестник "Нова добруджанска трибуна" да осмислят чрез снимките от паметното събитие. На първата снимка е част от гражданството на Добрич в очакване на Освободителите на 25.09.1940 г. Втората снимка е на ученички от Добрич на същата дата. Снимките са от фонда на Историческия музей в Добрич. Третата снимка е на жителите от с. Александрия, Добричко, дошли в Добрич да посрещнат Освободителите. Снимката е фонда на ТД "Държавен архив" в Добрич. Четвъртата снимка е на селяните в Тригорци, а петата - от с. Вранино. Двете снимки са от архива на автора на статията. Те са от септемврийските дни на 1940 г., когато селяните посрещат освободителите. Фотографиите сами сочат възторга и насладата на добруджанци от реализираната идея от връщането на исконната българска земя към майка България. Навършват се 65 години от паметното историческо събитие. Мисля, че най-достолепния начин да докажем, че сме граждани на Република България и на Добричка област е чрез нашите трудови дела. Само интензификацията на нашия труд може да ни донесе качествен начин на живот. Вярвам в добродетелите на добруджанското население и се надявам, че Добруджанският ни край ще стане Перла на Златния земен рай на Родината. Ст.н.с. д-р Атанас АТАНАСОВ