изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-11 @ 20:03 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 27 СЕПТЕМВРИ    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1825 - Пусната е в експлоатация първата в света железопътна линия между английските градове Стъктън и Дарлингтън. Англичанинът Джордж Стивънсън управлява лично конструирания от него парен локомотив с 450 пътника и скорост на движение 24 км/час.



НА 27 СЕПТЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1864
Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновският гръцки митрополит.

1870
Временният Смесен съвет изработва проектоустав за Българската екзархия, създадена с ферман от февруари същата година в Цариград. Съветът се състои от десет души светски лица и петима владици. В същия ден Високата порта уведомява съвета, че позволява на екзархията да издава и визира пътни тескерета, свидетелства и други официални документи независимо от патриаршията. Портата позволява да се свика български народен събор в Цариград, който да разгледа и приеме изработения проектоустав.

1877
В щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен по време на Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г.
Граф Едуард Иванович Тотлебен - генерал, руски военен инженер, почетен член на Петербургската академия на науките (1855 г.). Един от героите на Севастополската отбрана през 1854-55 г. по време на Кримската война (1853-1856 г.). От 1878 г. е главнокомандващ руската армия на Балканския полуостров.
Роден на 8.V.1818 г., умира на 19.VI.1884 г.

1881
Роден е Петър Стоянов – капитан II-ри ранг, началник на Дунавската част на флота в периода 1915-1918 г.

1883
Политическа амнистия за времето на режима на пълномощията.
Режимът на пълномощията от 1881–1883 г. е управление, установено от княз Александър I Батенберг след извършения от него държавен преврат през 1881 г. Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот. На 1 юли 1881 г. II-то ВНС гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 г. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява Търновската конституция. Съставено е коалиционно правителство от "умерени либерали" и консерватори начело с Драган Цанков. На 5 декември 1883 г. то прокарва през Народното събрание исканите промени в конституцията. Князът се отказва от режима на пълномощията.

1885
Извършени са първите нападения на сръбски войски срещу български погранични постове в района на Трън.
Завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи предизвикват Сръбско-българска война от 1885 г. Формален повод за избухването й е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., с което според нея се нарушавало "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес през 1878 г. Войната започва на 2 ноември и приключва с победа за България. Преговорите за примирие със Сърбия завършват на 7 декември. Мирният договор между България и Сърбия е подписан на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор от 1886 г.).

1886
С нота до Великите сили българското правителство оповестява, че ще експулсира чужденци, намесващи се във вътрешните работи на страната.

1891
Умира Александър Екзарх – български възрожденски деец, просветител, журналист, дипломат и общественик. Почетен член на Българското книжовно дружество (БКД) (дн. БАН). В продължение на 10 г. в Цариград издава вестника на Ив. Богоров "Цариградски вестник" (1848–1862 г.). Включва се активно в борбата за независима българска църква, като подкрепя идеята за изграждане на български храм в Цариград. От 1866 г. до 1878 г. е съветник в турското посолство в Париж. След Освобождението се завръща в България. Работи като префект в Пловдив, а по-късно е член на Върховния административен съд в Източна Румелия. През 1879 г. издига кандидатурата си за пръв княз на България. Оттегля се от активен политически живот след Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.
Роден е в Стара Загора през 1810 г. или 1812 г. Получава много добро образование във фанариотската Бейска академия в Букурещ, а по-късно в Будапеща и Мюнхен. През 1836 г. следва медицина в Париж, където работи и като аташе в турското посолство. Придружава като секретар и преводач френския икономист Ж. А. Бланки при обиколките му из българските земи, който проучва жестокостите на турците, извършени при потушаването на Нишкото въстание през 1841 г. През 1846 г. се установява в Цариград и се отдава на журналистическа дейност.

27 - 28 септември 1915
Сръбските части нахлуват на българска територия, овладяват връх Китка (Белоградчишко) и завземат граничния Салашки проход. През деня XII-ти Балкански и XXIII-ти Шипченски полк ги отблъскват и на свой ред овладяват прохода. Нахлуването на сръбските войски е повод за българското правителство да обяви война на Сърбия.


1918
Водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Към 13.00 ч в Радомир Райко Даскалов оглавява въстанието и с прокламация обявява пред въстаналите войници т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Като главнокомандващ Райко Даскалов повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. Българското правителство, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за неин комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО.
След разгрома на Войнишкото въстание през 1918 г. и превземането на Радомир от правителствените войски Радомирската република е унищожена.

1939
Умира Стефан Лазаров Костов - български драматург и етнограф, дописен член на БАН (1929 г.). Уредник (от 1909 г.) и директор (от 1924 г.) на Етнографския музей. Най-видният представител на българската комедиография. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия - “Мъжемразка” (1914 г.) е посрещната от критиката с отрицателна оценка. В произведенията си "Големанов" (1927 г.), "Златната мина" (1926 г.), "Вражалец" (1933 г.), "Скакалци" (1931 г.) изобличава кариеризма, борбите за власт, партизанщината и корупцията през 20-те и 30-те г. Проучва славянската етнография на широка сравнителна основа. Превежда пиеси от френски и немски език.
Роден е на 30.03.1879 г. в София. Завършва гимназия в столицата и след това Славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър, става негов председател (1926 г.) и директор (1927 г.).

1944
С наредба-закон Дирекцията за културно творчество и народно възпитание е преобразувана в Дирекция за висше образование към Министерството на народното просвещение, като отделно се създава Дирекция на народната култура към Министерството на пропагандата, оглавена от Константин Петканов.

1944
Излиза брой 1 на в. "Литературен фронт", по-късно "Литературен форум", който спира да излиза в края на 2002 г.

1946
Двадесет и шестото Обикновено народно събрания приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното й развитие" принадлежи на държавата. До края на 1946 г. прекратяват дейността си двадесет частни фирми, вносителки на филми.

1969
Във Варна започва IV-то световно първенство по художествена гимнастика, на което българките печелят четири златни, шест сребърни и един бронзов медал. Абсолютната световна титла става притежание на Мария Гигова.


НА 27 СЕПТЕМВРИ В СВЕТА:

1540
Папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите.

1825
Пусната е в експлоатация първата в света железопътна линия между английските градове Стъктън и Дарлингтън. Англичанинът Джордж Стивънсън управлява лично конструирания от него парен локомотив с 450 пътника и скорост на движение 24 км/час.

1922
След поражението в Гръцко-турската война от 1919-1922 г. гръцкият крал (1913-1917 г., 1920-1922 г.) Константин I абдикира от престола.

1938
В Шотландия е пуснат на вода най-големият дотогава пътнически лайнер "Куин Елизабет".

1939
Немската армия завзема полската столица Варшава 27 дни след като е нахлула в страната и с това е предизвикала избухването на Втората световна война.

1940
В Берлин е сключен Тристранният пакт - съюзен договор между Германия, Италия и Япония, подписан от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу, с който се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

1964
Комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на американския президент Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.

1955
Израелското правителство взема решение да предаде под контрола на палестинците Западния бряг на река Йордан.

1996
Ислямското движение Талибан превзема афганистанската столица Кабул. Бившият президент Наджибула е обесен.

1998
Герхард Шрьодер побеждава убедително най-дълго заемащия канцлерския пост Хелмут Кол.
http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 27 СЕПТЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди