По-неумните спазват правила и са стигнали до някакво благоденствие.

Съпротивляемостта е черта на националния ни характер, която не позволява на схеми, които работят перфектно навсякъде, да бъдат приложени и в България, убеден е бившият зам.-кмет по образование, култура, социални дейности и здравеопазване на Добрич - Любомир Сивков

Любомир Сивков е роден на 2 юли 1952 г. в Добрич. Завършва Втора ПМГ "Иван Вазов". През 1972 г. започва да учи философия в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1973 - 1977 г. продължава обучението си в Санктпетербургския държавен университет със специалност "Философия и естетика". От 1977 до 1986 г. работи в Окръжен съвет за култура. Следващите единадесет години е ръководител на Добруджански културоведчески център към Института по култура при БАН. Директор е на Културно-информационния център при посолството на България в Монголия в периода 1988 - 1991 г. До 1995 г. е преподавател в различни добрички училища. От 1995 до 2003 г. е зам.-кмет по образование, култура, социални дейности и здравеопазване. От 2004 г. ръководи Регионалното звено за ученически отдих и спорт. Член на Ротари клуб Добрич

- Г-н Сивков, на 16 август се навършиха 26 години от откриването на Първата международна детска асамблея "Знаме на мира". Не загубихме ли от пълното отрицание на подобни форуми, които в момента се опитваме да възстановим доста плахо под някаква друга форма?

- Самата идея за "Знаме на мира" е на една от най-големите фигури на 19 и 20 век Николай Рьорих. В продължение на няколко години той е живял в Индия и е оценил значението на изкуството за цялостното формиране на личността. Той до известна степен повтаря казаното от Достоевски, че красотата ще спаси света. Заслугата на Людмила Живкова и кръга около нея беше, че преведе това послание за условията на втората половина на 20 век и го насочи към децата. Това е идея с голям потенциал. През 70-те години японците правят мащабно изследване на големи групи деца. Те са поставени в еднакви условия, с единствената разлика, че първата група учи цигулка, а втората - не. След 7-8 години се проучва интелектуалното развитие на участниците в експеримента. Училите цигулка показват по-добри резултати, но не в сферата на изкуството, а в други области. Изкуството "отключва" определени зони в човека и му помага да се развие по-бързо. Музикалното образование в Япония е издигнато в ранг на държавна политика.

Потенциалът на идеята за "Знаме на мира" е много силен. Той е един от малкото форуми, които носеха авторитет на България. Естествено, мисля, че това, което сега се прави за възстановяването на подобни идеи е правилно.

- Някои проучвания доказват, че българите са сред нациите с най-висок коефициент на интелигентност. Следствие ли е този факт от исконно заложената ни любов към изкуството и културата?

- Българският фолклор е уникален. Поне на мен не ми е известно на такава малка територия да съществуват седем фолклорни области, всяка със своя характерен стил, начин на пеене, на свирене, на танцуване. Това естествено си оказва влияние върху качеството на българина. Има и още нещо. Често казваме, че сме на кръстопът. Тук се получава сблъсък на два типа цивилизации - западната, построена на "Азът", и източната, построена върху "Ние". Те се различават като нагласа на мислене много сериозно. И двата типа цивилизации - и индивидуалистичната, и колективистичната, имат своите добри примери, каквито са САЩ и Япония. Не може да се каже коя е по-добра. Това ни дава гъвкавост на мисленето, голяма адаптивност, но същевременно, за жалост, съчетаваме в себе си и доста от негативите на тези цивилизации. Гъвкавостта на мисленето, съчетана с добрата система на образование, позволи на 90% от българите, излезли в чужбина, да успяват. Не казвам, че сме изключителен народ, както твърдят за себе си евреите, но това съчетание предопредели просперитета на нашите сънародници в чужбина. Ние сме много изобретателни, но не спазваме правилата. За българите обикновено властта е враждебна сила. В Западна Европа, САЩ и дори в Далечния Изток на властта се гледа като на отговорност, дори с леко религиозна наситеност. У нас на властта се глада като на кокал и от тук идва тази враждебност. Западна Европа, в голяма степен благодарение на българите, които затрудняват османското нашествие, е имала няколко века да мисли и изгражда правила, които закрепостява в едно законодателство, което за нас изглежда малко смешно. Умните нации живеят зле, а по-неумните - живеят по правила и са стигнали до някакво благоденствие. Ние заобикаляме правилата и живеем зле.

- Казахте, че българите са изобретателни, а всеизвестно е, че  повечето достижения в областта на науката са постигнати, за да се спести човешки труд. Изобретателността прави ли ни по-мързеливи?

- Имах предвид по-скоро изобретателни в заобикаляне на правилата. Българинът е много изобретателен, когато е притиснат до стената. Имаме асоциативно мислене, което ни помага в първия момент да предлагаме решения, за които западният човек трудно би се сетил. Народопсихологията е нещо изключително сериозно. Тя влияе и продължава да влияе върху хода на нашето развитие. Съпротивляемостта е черта на националния ни характер, която не позволява на схеми, които работят перфектно навсякъде, да бъдат приложени и в България.

- Какво разбрахте по време на пребиваването си в Монголия и с какво Ви обогати културата на този древен народ?

- Монголия е една огромна по територия държава, която е 14,5 пъти по-голяма от България и има само 2 милиона души население. Това е държава с изключително "тежка" природа, но много богата на суровини. От там България добиваше злато, като чистата печалба за нашата страна  беше пет милиона и половина лева годишно.

Монголите са номадски народ. Половината от населението живее в градовете, но другите пътуват със стадата си на десетки хиляди километри. Много интересен народ са. За един европеец начинът на живот в юртата е изключителна мизерия, но за тях това е нещо нормално. Те живеят природосъобразно. Изповядват ценности, които са неразбираеми за нас, но живеят в хармония със света и със самите себе си, което не е присъщо за нашия начин на живот. Ние живеем в стрес.

- Какво ви донесе и какво ви отне за осем години мястото на зам.-кмет по образование, култура, социални дейности и здравеопазване?

- И образованието, и пътуванията ми позволиха да изградя търпимост към гледната точка на другия, а това е важно, когато си на такава длъжност. В тази динамика там чуваемостта беше по-скоро интуитивна, отколкото съзнателно налагана. Каквото съм видял в чужбина, съм се опитал да намеря някаква проекция и възможност за промяна у нас. Някъде съм успявал, а в повечето случаи, вероятно - не. При всички положения, допирът с различния начин на живот помага да се виждат нещата в по-голяма цялост и да се търсят повече решения от традиционното. Основното, което спечелих, е, че съумях да разбера скритите механизми в управлението. Имам доста по-пълна информация за проблемите и закономерностите в тези четири сфери, за очакванията на хората в тях. Спечелих това, че работих в много добър екип, който съхрани атмосферата на доброто сътрудничество. Спечелих много контакти и имах възможност да общувам с интересни хора.

Работата в местната власт е постоянно напрежение и то до голяма степен стресира. Нямах достатъчно време за семейството си и за някои елементарни човешки радости. През тези осем години загубих и това, че нямах време да осмисля новата информация. Подбирах само това, което ми бе нужно в момента. Като излязох от общината и седнах пред компютъра, видях, че светът е стигнал доста напред. Прочетох книги, които отдавна са чакали реда си. Както във всяко нещо и тази длъжност си има своите плюсове и минуси.

Разговаря Татяна ИВАНОВА