Китайската народна република се намира в Централна и Източна Азия. Площта и е 9 600 000 кв. км. Населението - 1 206 000 000 жители. Официалният език е китайският. Столица - Пекин. Парична единица - юан. Административно е разделена на 23 провинции, 5 автономни района и 3 града - окръзи. Територията включва много острови, най-големите от които са Тайван и Хайнан. Главни градове са: Шанхай, Пекин, Шенян, Ченду, Сиан, Нанкин, Далян, Харбин, Ухав, Тяндзин. Индустриално-аграрна страна. Промишлеността е съсредоточена главно в приморските райони и в североизточните части. Историческия период на Китай започва с династията Чу (122-221 пр. Хр.), 3-та от 22-те династии. Това е ерата на великите китайски философи, на конфуцианството, таоизма и легализма. Династията Чин (221-209 пр. Хр.) създава империя, основана на легалистки принципи. Династията Хан (206 пр. Хр. - 220) слага край на изолацията на Китай и се опитва да контролира варварските съседни племена. През I в. като водеща религия се налага будизмът и продължава да бъде такава през периода на Трите кралства (220-589 г.). При династията Суи (590-618 г.) империята е обединена отново и значително разширена. След още един период на разединение (907-960 г.) мирът е възстановен при династията Сунг (960-1279 г.). През 1210 г. започва монголската инвазия начело с Чингиз хан. Държавата е окупирана. На власт идва марионетната династия Юан (1279-1368 г.). От 1360 г. започва всенародно движение за освобождаване от монголската окупация. През 1368 г. на власт идва династията Минг, чиято власт е отслабена от корупция и чужди влияния. Династията Чинг (1644-1912 г.) възстановява китайската империя. Към 1900 г. Китай е разделен на сфери на влияние, като европейските сили изискват да им се предоставят специални права. След множество опити за реформи династията Чинг е свалена и Сун Ят-Сен е назначен за президент на републиката. През 1912 г. за президент е назначен Юан Ши-Кай, но промонархическата му политика води до анархия след смъртта му (1916 г.). През 1926 г. е сформирано националистично правителство начело с Чан Кай Ши, което възстановява реда. През 1931 г. Япония окупира Манджурия. Втората Японо-китайска война (1931-1945 г.) временно прекратява конфликта между комунистите начело с Мао Дзе Дун и националистите, който след Втората световна война прераства в гражданска война. През 1949 г. Чан Кай Ши е изтласкан в Тайван и на 21 септември 1949 г. Китай е обявен за народна република. През 1966 г. Мао започва т. нар. Културна революция. Постепенно Китай се самоизолира от света. След смъртта на Мао (1976 г.) властта се поема от Дън Сяо Пин, който провежда умерена политика. Възстановени са дипломатическите отношения със САЩ, намалява напрежението в отношенията със СССР и през 1984 г. е постигнато споразумение за Хонконг с Великобритания. Извращенията на “културната революция” са официално заклеймени и започва курс на реформи. През 1988 г. министър-председател е Ли Пън. През юни 1989 г. демонстрантите, които искат либерализиране на управлението са подложени на репресии. Китай е член на ООН от 1971 г.

http://www.focus-news.net