"Соматизация - изразяване на личен или социален дистрес на езика на телесните оплаквания с търсене на медицинска помощ".
Това понятие се отнася до наличие на телесни оплаквания, в чиято основа лежат психологични причини, но са свързани от пациентите с органична болест. Соматизацията не е диагноза, а процес на превеждане на психологичен проблем или психично разстройство на телесен език. Много от хората, които соматизират, имат белези на тревожност и депресия, но не се оплакват от това, освен ако не бъдат насочено попитани. Те споделят болки и други неприятни усещания, но не считат, че имат психичен проблем.
Статистики сочат, че явлението е налице при 20% от пациентите, които се обръщат по някакъв повод към личния лекар и при 20-40% при пациентите в общите болници.
Защо хората соматизират? 
Учените търсят обяснение в 4 посоки:
1. Соматизацията като проява на болест - много от острите и хронични психични заболявания са свързани със соматизация -депресивни, тревожни, невротични състояния, адаптационни реакции, психози, деменции. Част от тези болни са съобщавали необясними телесни оплаквания, станали сигнал за установяване на същинската диагноза.
2. Соматизацията като проявление на личността - хора с невротични и натрапливи черти, затворени, емоционално нестабилни  и лесно раними индивиди, са предразположени да преживяват неясни телесни оплаквания - т.е. склонни са към соматизация.
3. Соматизацията като затвърдено поведение - моделирано и затвърдено от социалното обкръжение на индивида поведение.
4. Соматизацията като продукт на жизнения път - специалисти смятат, че понякога този процес може да бъде обяснен с трудности, преживяни в ранното детство. Емоционалните лишения и ощетеност в този период водят до враждебност и зависимост в зряла възраст. Въпреки че тези хора търсят непрекъснато връзка с лекари, те се конфронтират с тяхната компетентност, настояват за повече и повече ненужни изследвания. Това поведение се разглежда като плод на непосрещнати адекватно нужди в детството.
Има един пети аспект на феномена соматизация - бягство от отговорност. В нашата култура телесно болните не се считат като отговорни за състоянието си. Психиатри са на мнение, че соматизацията е средство, чрез което личности, отхвърлящи психологичния проблем, влизат в ролята на телесно болни когато преживяват психологичен стрес. Така те свалят от себе си всяка отговорност и необходимост да осмислят и решат проблемите си.
Значение има и социалната стигма, свързана с психичната болест. Все още телесните заболявания са схващат като по-приемливи.
Какви са последиците от соматизацията?
Неумението да се открива, респективно да се управлява съответно соматизацията, води до изключително неблагоприятен ефект върху пациента и върху здравната   система. Соматизиращият пациент може да бъде подложен на многобройни и излишни изследвания, които са финансово и емоционално натоварващи. За лечението нерядко се предписват медикаменти, към които има пристрастяване. Лекарствената зависимост е почти закономерна в тези случаи. Соматизиращите имат трудности в семействата и службата. Те често обедняват в хода на инициирани от самите тях безкрайни изследвания, консултации, лечения. Много характерна за тези индивиди е зависимостта към здравната система, която единствена удовлетворява стремежа им за социална подкрепа. Успоредно с това са хронично недоволни от лекарските умения. Те претърпяват излишни скъпоструващи изследвания, често постъпват за болнично лечение, също биват оперирани поради неяснота и драматичност на оплакванията. Установени са значими финансови разходи в този аспект, които ако биха били адекватно насочени, ще подпомогнат съществено медицинското обслужване. Този тип нездраво поведение допринася за нарастване на вторичната болестност и за хронификация.
В крайна сметка може да се каже, че неспособността човек да изрази емоциите си и липсата на връзка, изпълнена с доверие, често го кара да замени думите с телесни оплаквания. Соматизацията е най-четата форма на психиатричен проблем в общата практика и в соматичната болница. Този факт е надеждно установен. Разпознаването и особено лечението на тези състояния в повечето случаи се оказва изключително трудно. Те изискват от лекаря допълнителни усилия, специални умения и опит в сътрудничество с екипи от други специалности. Партнирането с психиатричните екипи и интеграцията на психиатрията в общата медицина се оказват важно условие, тъй като соматизацията е по-скоро правило, а не изключение в общата практика и в отделенията в многопрофилните болници.
Д-р Е.Георгиев - психиатър