Това заяви директорът на Езикова гимназия "Гео Милев" Милена Иванова, която е убедена, че няма добри и лоши поколения и понякога едно подарено цвете ни дава много приятно чувство и ни зарежда със сили да продължим напред, въпреки всичко

- В гимназията много държим на обмените и международните проекти. Обменът с гимназия "Лайбниц" от немския град Санкт Ингберт е от 1990 г. Всяка година обменяме групи ученици от по 15-20 души и т.г. беше нашият шестнадесети обмен. Наскоро българските ученици се върнаха от там с прекрасни впечатления. Отношенията ни са изключително близки и приятелски. С тези хора още от самото начало ние много се харесахме. Мисля, че е много важно това обменът да не е само между учениците, но и между учителите. Правили сме 2-3 пъти обмен само между преподаватели. Това означава, че връзките на училищата са толкова стабилни, защото има движеща сила на тези обмени - учителите, които са дали своето сърце и своя ентусиазъм за тяхното осъществяване. Естествено, това не е само екскурзия. Ние отдаваме много по-голямо значение на обмените, тъй като те дават възможност да разменим идеи относно образованието, учебен материал, произведения на ученици /стихове, есета, картини и т.н./. Дори представяме някога наши постановки и участваме в програмата на техния училищен празник, когато се случи да сме там.

Един от успешните в последните 3-4 години е и обменът с Гимназията по изкуства и занаяти "Сиса" в Антверпен /Белгия/. Там процедираме почти по същия начин, като разменяме ученически групи. Там ходят главно ученици от френските и английските паралелки, тъй като контактът се осъществява на английски език. Ние също приемаме техни ученици. Обменът е много приятен, много стойностен, тъй като можем да разменяме идеи, както и произведения на изкуството.

Това са традиционни обмени, но ние постоянно кандидатстваме и участваме в международни образователни проекти към програма "Сократ". Единият от тях - "Младите хора на Европа - днес и утре", с участието на партньори от Финландия и Полша, приключи успешно след тригодишна работа. Сега работим по проект за училищно развитие "Да се научим да учим", който отново е към програма "Сократ" и включва представители на Германия, Гърция, Турция и Румъния. Имаме и проект към Пакта за стабилност "Да говорим за и със съседите си" с партньори от балканските страни.

- Разбира се, че има много добре подготвени млади хора. За жалост, стагнацията в страната не им позволява да намерят своето място, но мисля, че все от някъде трябва да се тръгне. Мисля, че все пак има положително развитие на нещата и дори да не е високо платена работата, която още в началото младите хора искат да получат, би трябвало да проявят много упоритост, за да могат оттам нататък да се развиват и да се усъвършенстват.

- Учителската професия е такава, че не ни позволява да се вкопчим в някакъв етап от развитието на училището и да живеем само със спомените за това, което е било преди. Ние сме щастливи, защото постоянно общуваме с млади хора и както те се променят, така и ние се променяме заедно с тях. Аз винаги съм казвала, че няма добри и лоши поколения. Не може да се каже, че миналото поколение е било по-добро и по-дисциплинирано, а пък сегашната младеж не е на тази висота, тъй като условията се променят. За нас не е важно как изглежда даден ученик, а какво носи в главата си, какви са неговите идеи и неговите виждания за живота. Ние не мислим, че би трябвало да ходят с униформи или да маршируват чинно. Разбира се, когато някои наши бивши възпитаници дойдат, дори хора по-млади от мен, се учудват от нечия прическа или облекло, които общо взето на нас не ни правят впечатление.

Реакцията при среща след години е винаги една много приятна носталгия. Когато са тук, някои от учениците оценяват, други - недооценяват живота и пребиваването си в училище, знанията и подготовката, която им даваме. Може би е вярно, че човек оценява нещо едва, когато го е загубил. Нашите бивши възпитаници с благодарност и много приятно чувство си мислят за годините, прекарани в гимназията, за това колко добре са били подготвени, за духа, който цари в гимназията и който ги прави съпричастни към нея много години, след като са я завършили.

- Малко ми е трудно да отделя професионалните успехи от личните, защото професионалният успех също се отразява на личността. Мисля, че съумях, поне до известна степен, да съхраня духа на гимназията, тъй като от години този свободомислещ, творчески дух го има тук. Съхраних традициите и развих нови неща. Това е по-скоро в професионален план. Като личен и на моите колеги успех също приемам утвърждаването на немските езикови дипломи, за които съм се борила изключително тежко. Като успех на своя екип отчитам ремонтите и предаването на приличен вид на нашата сграда.

За лични успехи бих могла да говоря и в сферата на моето професионално развитие като германист. Аз съм зам.-председател на Дружеството на учителите по немски език в България. Това, може би, е професионалната еманация на един учител по немски език - да отиде на световен конгрес и да представи свой доклад, разработка или презентация. Конгресите се провеждан на четири години. Наскоро бях на поредния конгрес в Грац и направих презентация на тема "Международни проекти и обмени - мотивация за обучението по немски език". В момента участвам в един шестмодулен курс за училищни директори в България по проект "Демократично училище. Ръководене и управление на училището". Организиран е от МОН, "Гьоте институт" и "Култур контакт" - Австрия. В него участват 24 директора от най-различни типове училища в цяла България. Аз съм горда, че Добрич има своя представител там.

Като други лични успехи мога да спомена, че бях избрана за общински съветник и съм председател на Комисията по образование към Общинския съвет и се опитвам със знанията и опита, които имам, да помогна за решаването на проблемите на образованието в Добрич.

- Разбира се, училището е деполитизирана институция и аз се стремя по никакъв начин да не смесвам двете неща. Това, че имам задължения в политическата и обществената сфера, означава, че свободното ми време се зачерква като опция.

- Не мога да твърдя дали жените, или мъжете се справят по-добре. Това е конкретно за всеки един човек, до всеки един тип характер и темперамент. Жените притежават в по-голяма степен качеството да обмислят и да преценяват, да не действат прибързано. Ако ситуацията е тежка, трезвият поглед, оглаждането от всички страни на проблема, помага.

Ръцете на всички участници в ученическия обмен от 2004 г. фигурират върху голяма картина, изложена в коридора на Езикова гимназия

От тази година рампа дава по-лесен достъп на децата с физически увреждания до учебните занятия. Двама от учениците на гимназията са с инвалидни колички, а един - със зрителни увреждания.