Категоричен е отец Валери Чобанов, който смята, че няма българин, който да забрави Батак, Априлското въстание, Левски, Ботев и всички онези патриоти, които са загинали за свободата, но не оправдава лидерите, които насаждат верска и етническа омраза между хората и напомня, че вярата и Бог ги има, просто трябва да ги приемем и да живеем с тях

Отец Валери Чобанов е роден на 22 септември 1963 година в гр. Летница, област Ловешка. Учи в ОУ "Бачо Киро" в гр. Велико Търново, а след това и в СПТУ по промишлен енергиен монтаж в родния си град. През 1985 г. завършва двугодишен паралелен курс на Софийската духовна семинария. Работи в Рилския манастир, където се запознава със съпругата си Евгения, която става причина да се установи в Добрич. Тук той започва работа като зидаро-кофражист, като през 1988 г. започва да следва задочно в Софийска духовна академия. През 1990 год. си подава документите за свещеник и на 25 март е ръкоположен за дякон в Провадия. На 6 май става свещеник в църквата "Свети Георги" в Добрич. От 3 март 1997 год. до момента посреща вярващите в храм "Света Троица".

- Как избрахте да посветите живота си на Българската православна църква, в годините, когато не само религията се приемаше като погрешна насока в живота, но и Християнството до известна степен бе преследвано от управляващите?- Баща ми е свещеник и малко или много това оказа влияние върху мен, въпреки, че той не настояваше, а остави мен да преценя. Бащата в едно семейство оказва въздействие - гласно или негласно, но човек по право винаги слуша своя вътрешен глас. Аз сам взех това решение.

- Като начин на мислене дава всички онези човешки добродетели, към които се стремим, а като начин на живот - много страдание и пречки, с които всеки ден трябва да се борим. Но, всъщност, това доказва, че сме живи. Животът е една борба.

- Не, нямаше. Иначе нямаше да стана свещеник. Човек, ако не постигне синхрон със своето вътрешно убеждение, няма да избере правилния път, а аз мисля, че съм го избрал.

- Ролята му е голяма. За пръв път го усетихме в последно време. От години е борбата да се въведе в училище вероучение с цел духовното образование, което е здрава основа срещу всички пороци в обществото. Когато човек е духовно стабилен, се избягват пороците. Когато знае принципите на вярата, има духовна спирачка.

- Шовинизмът и фанатизмът във всяка една религия водят до деяния, които се неприемливи за човечеството. Няма религия по света, която да проповядва убийството като нещо правилно. Това са абсолютно неприемливи неща от сътворението на света, от първото убийство в Библията, когато Каин убива Авел и Господ го осъжда. Не можеш да желаеш смъртта на ближния си, не само от позицията на религията, а и като антихуманен жест. Лошо е когато определени хора и страни приемат отмъщението като позиция и избиват невинни хора, подтиквани от това, че са духовно неузрели и не знаят какво проповядват техните водачи. Ако го осъзнаят, няма да правят атентати.

- Историята е история. Тя е факти. Ако беше присъствие, нямаше да има толкова убити хора и толкова разрушени църкви. Има робство, свързано с терор и убийства, а те не могат да се определят като присъствие. Едва ли някой българин може да забрави Батак, Априлското въстание, Левски, Ботев и всички онези патриоти, които са загинали за свободата. Българският народ е доказал, че е веротърпим към всички останали етноси.

Лошо е когато лидери обвързват група хора към други хора, с които са живели до сега. Не визирам никого. Говоря за всички, които настройват група хора един срещу друг. Това е антихуманно, нехристиянско. В Библията е казано, че всички сме в Христа едно.

Не можеш да избираш с кого на живееш, това е даденост. Майка и родина не се избират.

- Контекста на тази фраза в Библията е продължен - "Ако ли лошо говорих, докажи, ако ли - не, защо ме биеш?". Сам Исус тука иска да докаже, че човек трябва да държи на истината, която се доказва. От живота и от религията виждаме, че добрият човек страда, а лошият добрува. Тогава казваме: "Господ не вижда ли тези неща и защо не ги наказва?". Търпението е в основата на всичко. Ако хората приемаха света с нужната търпимост, както са го правили светиите, нямаше всичко да е толкова объркано. От липсата на търпимост един към друг произхождат проблемите. Търпението трябва да е свързано със смирението. Българският народ е доказал, че е търпелив и смирен, друг е въпросът дали той търси истината от всичко, което става.

- Те трябва да се култивират. Пожелавам им с много мъдрост, сръчност и умение да приемат християнството в сърцата и душите си, за да могат да изградят в бъдеще едно християнско общество, което е много по-добро от нашето, за да бъдат полезни на църквата, на народа и на себе си. Придобиването на християнски добродетели трябва да е цел на всеки един християнин. Вярата и Бог ги има, просто човек трябва да ги приеме и да живее с тях. Живеейки без тях, той е никой.

- Бизнесът е нещо, в което трябва да има двама доволни. Ние винаги живеем с факта, че единият е ощетен. Има ли хитрост и измама, нещата не вървят. През последните години много бизнесмени започнаха да помагат на църквата, което показва, че тези хора започват да живеят с Бога и да мислят за благото на народа. Не можем да кажем кой го прави от показност и кой от вяра. Нямаме право да съдим дали жестът е от добро сърце, или с користна цел. Никога не виждаме своите грешки, а виждаме грешките на другите и сме прекалено "твърди" в своите отсъждания. Ако всички много добре знаеха думите от писанието: "Прави на ближния това, което искаш той на теб да прави", сиреч добро, всичко щеше да е наред. Апостол Павел е написал, че човек прави не доброто, което може, а лошото, което не иска, него върши. Единственото спасение на човечеството е вярата в Бога и добри дела за слава божия, без те да натрапват като самоцел, за да се възгордява човек. Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната, когато стори добро.

- Няма религия в света, която да проповядва абсолютно зло. Никой няма право да лиши човека от избор. Друг е въпросът, дали насочвайки се там, хората ще спасят душите си. Деградацията на семейството немалко рефлектира върху децата. Те нямат онази малка закваска да кажат една молитва вкъщи, да ги заведат на църква, да се спомене пред тях за някой християнски празник. Там се прекъсва нишката. Това се изсипва върху църквата, а е проблем, който не може да се реши за няколко години. Това е труден път, който трябва всички заедно да извървим. Лошо е това, че България се намира в ситуация на една икономическа нестабилност и новите религии, които навлязоха, успяха с малко да купят много. Гладният човек мисли със стомаха си, а не с главата. Не успяхме да отсеем какво е дала Българската православна църква на народа и защо трябва ние да се отнасяме така към нея. Ако един ден осъзнаем всичко онова, което тя е сторила, ще се обърнем към нея като спасителка, а тя е именно такава, била е и ще бъде. Свещеникът не трябва да прави само кръщавки, но и да проповядва. Трябва да привлечем повече хора към християнството, да им докажем, че то е най-универсалната религия в света и по този начин да тръгнем към Бога, а не да се разделяме по някакви модерни секти, които всеки ден вземат по една част от нас и от православната църква. Всяко ново нещо е интересно, но всеки сам трябва да прецени, че това, което му дават е билет без кораб. Билети се раздават, но корабът го няма. И докато очакват да дойде, те отново са излъгани. Спасителният кораб на народа е Българската православна църква. Живата вода е всичко онова, от което имаме нужда, живата вода, от която никога няма да ожаднеем. Нека всички ние да намерим своя спасителен кладенец, да седнем до него и да пием от живата вода, която Исус ни дава. В това е спасението.