изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-12-02 @ 14:24 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар  КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1811 г. - Американският изобретател Джон Стивънс пуска в действие първият задвижен с пара ферибот.  1812 г. - Френската армия на Наполеон напуска Москва  1912 - Българските войски превземат Лозенград. 1945 - Започва Гражданската война в Китай 1950 - Американската компания CBS започва първото цветно телевизионно излъчване. 1976 - В Китай е арестувана „бандата на четиримата" начело с вдовицата на Мао Цзедун - Цзян Дзин

НА 11 ОКТОМВРИ В БЪЛГАРИЯ :


1870 г.
В Габрово е основано ученическо дружество.


1883 г.
За председател на Областното събрание на Източна Румелия е избран либералът Георги Странски.
Георги Странски е обществен и държавен деец, лекар. Завършва медицина в Букурещ, където остава да работи като лекар. Включва се активно в дейността на българската емиграция в Румъния и става един от създателите на Българското човеколюбиво настоятелство. Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) като лекар. Депутат е в Учредителното събрание - 1879 г. По-късно се установява в Източна Румелия и става един от лидерите на Либералната партия там. В периода 1880–1881 г. е директор на финансите, а през 1883 г. член и председател на Областното събрание. Странски е сред ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Председател е на временното правителство на Източна Румелия, а след това княжески комисар на Южна България. В годините между 1886–1887 г. е изпратен като дипломатически агент в Белград. Участва в управлението на държавата като министър на вътрешните работи (20 юни–20 август 1887 г.) и министър на външните работи (20 август 1887 г. – 4 юни 1890 г.). След юни 1890 г. се посвещава на лекарска практика става окръжен лекар и управител първоначално в Русе, а след 1897 г. на Александровската болница в София.


1912 г.
В хода на Балканската война хасковският отряд освобождава Кърджали, а на 12 октомври Родопският отряд влиза в Смолян.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) срещу Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1912 - Българските войски превземат Лозенград.


1915 г.
При военни сражения от Първата световна война Втора Бдинска бригада завзема Неготин и дунавското пристанище Прахово. На 13 октомври Тунджанската дивизия завзема Княжевец, а 2. конен полк влиза в Бърза паланка.
Първата световна война е война между две големи капиталистически групировки - Тройният съюз и Съглашението. Води се в периода 1914-1918 г.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. силите са уравновесени. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
Първата световна война избухва в момент, когато България преживява последиците от поражението и в Междусъюзническата война 1913 г. - първата национална катастрофа. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки. Още в първите месеци на войната проличава различната позиция на управляващите среди към двата военни противника.
През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки и те насочват вниманието си към България. Сред българското общество няма единно мнение за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Тази позиция е поддържана и изразена от земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението. Тази идея е поддържана от демократи, народняци и прогресивни либерали. Друга група, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия. Последната идея е поддържана от радослависти, част от стамболовистите (крилото на Добри Петков) и тончевисти.
Като се възползва от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.
Под натиска на общественото мнение опозиционните лидери са принудени да изоставят пасивната си позиция спрямо действията на монарха и правителството и в резултат е отправено искане за аудиенция от държавния глава. Срещата е проведена в двореца на монарха на 4 септември 1915 г. Тогава водачът на Българския земеделски народен съюз - Ал. Стамболийски, заявява на царя, че ако въвлече България във войната, той ще рискува не само короната, но и главата си. За тези думи много скоро след това земеделският лидер е арестуван и въпреки депутатския му имунитет е осъден на доживотен затвор и затворен в килиите на Софийския централен затвор.
Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хил. войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и др. помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хил. души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.
Към края на септември 1915 г. основните въоръжени сили на България са дислоцирани, както следва: първа армия (в състава на която влизат 1., 6., 8. и 9. пехотна дивизия, 1. конна бригада и 2. конен полк - общо 92 пехотни дружини, 109 батареи и 16 ескадрона) - към Брегово - Кула - Белоградчик - Цариброд и Трън, със задача да преодолее сръбската от-брана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин - Алексинац и Ниш); втора армия (състояща се от 3. и 7. пехотна дивизия и конната дивизия - общо 48 пехотни дружини, 51 батареи и 18 ескадрона) - към Кюстендил и Горна Джумая (дн. Благоевград), със задача да заеме южната част на Поморавието и част от Македония в района на Куманово; трета армия (съставена от 4. и 5. пехотна дивизия и 3. конна бригада - общо 44 пехотни дружини, 10 ескадрона и др. армейски части), е насочена към Русе-Шумен-Варна, със задача да отбранява северната граница на България в случай на нападение от страна на Румъния. Втора пехотна дивизия, която се оформя като самостоятелна военна единица, е насочена към Мехомия (дн. Разлог) - Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев) - Доспат и Широка лъка, поема върху себе си задачата да отстоява евентуално нападение от Гърция и Съглашението. Подобни функции се възлагат и на 10. пехотна дивизия, съсредоточена към Беломорието. В помощ на Действащата армия се формира и 11. пехотна дивизия, съставена от опълченци от бившето Македоно-одринско опълчение.
Срещу въоръжените сили на България Сърбия противопоставя своята Тимошка армия (състояща се от две пехотни дивизии и един отряд), Втора армия (в която влизат три пехотни и една конна дивизия), Брегалнишката и Косовската дивизия. Общият състав на сръбските въоръжени сили срещу България възлиза на 118 пехотни дружини, 64 батареи и 25 ескадрона. Военните действия между двете страни започват на 1 октомври 1915 г. До края на същата година българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението и да освободят Тимошко, Поморавието и Македония (безспорната и спорната зона). Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно. По нареждане на германското военно командване настъплението на българските войски е спряно на гръцката граница.
В освободените територии се изграждат две военноинспекционни области - Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители; възобновяват се стари български училища и черкви. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област, в която също е възстановен българският културен облик.
Спирането на българското настъпление на юг позволява не само на сръбските войски да се спасят от гибел, но впоследствие да се даде възможност на Съглашението да открие втори фронт срещу държавите от Тройния съюз, простиращ се от Солун до Албанските планини на северозапад. Докато управляващите среди в Гърция се колебаят на коя страна да се намесят, Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея обаче незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Във военните действия против нея особено много се отличава конната дивизия, командвана от ген. Ив. Колев. Преодоляна е (предимно от български части) и съпротивата на труднопревземаемата Тутраканска крепост (началото на септември 1916 г.). От есента на 1916 г. и на Южния фронт войната се превръща в окопна.
Издръжката на огромната българска войска е непосилна за икономиката на страната. Междувременно не последват и обещаните помощи от Германия и Австро-Унгария. В резултат на всичко това настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост. В отговор на създалата се ситуация в редица краища на страната избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Снабдяването на войниците с храна и оръжие е силно затруднено. Всичко това поражда остро недоволство както сред населението във вътрешността на страната, така и сред войниците на фронта. Вълненията в различните градове и села обхващат и отделни войскови части на фронта. Особено много се засилват войнишките бунтове през пролетта на 1918 г. Тези обстоятелства стават причина цар Фердинанд I да се раздели с правителство на д-р В. Радославов (юни 1918 г.) и да повери управлението на страната на демократите и радикалите. След като заема министърпредседателския пост Ал. Малинов трябва да вземе решение дали да се вслуша във всеобщото недоволство на българския народ против по-нататъшното участие на България във войната или да приеме следваната дотогава линия. Той взема второто. Това предизвиква нови, още по-силни протести както вътре в страната, така и от страна на войниците на фронта.
Съглашението, което следи развоя на събитията в България, преценява, че за него ще бъде по-изгодно, ако предприеме главната атака против Тройния съюз на Южния, а не на Западния фронт. Така, на 15 септември 1918 г., то пристъпва към изпълнение на своя план и атакува българските войски в района на Добро поле. След неколкодневни ожесточени сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, се обръщат срещу тях. В резултат избухва Войнишкото въстание 1918 г., което за няколко дни обхваща голяма част от териториите, разположени по протежението на Южния фронт.
Като има предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния и край, правителството на Ал. Малинов не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта. Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия. След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат от по-нататъшно настъпление. Вместо това следва прокламирането на Радомирската република (27 септември 1918 г.). В края на септември въстаниците вече са пред подстъпите на самата столица. Само благодарение на пристигналите германски войски и грешките, които допуска въстаническото ръководство правителството успява да сломи въстаниците край София. След тези събития Съглашението приема българското предложение и е сключено примирие (на 29 срещу 30 септември 1918 г.). Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното и участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хил. убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор 1919 г. на нея са наложени колосални репарации, тя понася значителни териториални загуби - Вардарска Македония заедно със Струмишката област, както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-словенското кралство и Румъния. Беломорието пък е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник - Гърция. Заедно с това са й наложени и допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г.
Като главен виновник за въвличането на България в Първата световна война цар Фердинанд I е принуден да абдикира от престола в полза на първородния си син княз Борис Търновски. Бившият министър-председател д-р В. Радославов емигрира в Германия. Ал. Малинов е принуден да предприеме незабавна реконструкция на своя кабинет, но не успява да се задържи дълго на власт.


1944 г.
Българското правителство получава нареждане от Антихитлеристката коалиция за изтегляне в 15-дневен срок на българските войски от Беломорието. Това е предварително условие, което България трябва да изпълни, за да се пристъпи към преговори за подписване на примирие.
Мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция е подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж. Според Парижкия мирен договор
границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941, т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г. , въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
Договорът е ратифициран от Великото народно събрание на 25 август 1947 г. и влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.


1950 г.
Постановление на Министерския съвет и на ЦК на БКП за развитие и укрепване на ТКЗС.


1968 г.
Публикуван е Закон за българското гражданство.


1990 г.
На двудневно посещение в София ( 11 – 12 октомври) пристига генералният директор на МВФ - Мишел Камдесю. При посещението си той дава положителна оценка на демократичните промени в България.


1998 - Съпругата на американския президент Хилари Клинтън посещава София.


2002 г.
Състои се посещение в България на президента на Исландия Олаф Улф Гримсон, с когото е договорено да се установят консулски отношения между двете страни. Дипломатическите отношения между България и Исландия са установени през 1963 г. До 10 ноември 1989 г. българските посланици в Кралство Норвегия традиционно се акредитират и в Исландия. От юни 1998 г. в Исландия е акредитиран посланикът на Република България в Кралство Швеция. От 16 юни 2003 г. новоназначеният български посланик в Осло, Норвегия, Ганчо Ганев е акредитиран и в Исландия. От януари 2000 г. Посолството на Исландия в Кралство Швеция (а не както дотогава посолството на страната в Руската федерация) отговаря за дипломатическите отношения с България. Между двете страни през 1968 г. е подписана Спогодба за безвизов режим. Спогодбата е суспендирана от исландската страна през 1989 г., а от българската - през 1993 г. През 1970 г. са разменени писма за развитие на икономическите отношения между България и Исландия. Същата година са разменени и писма за развитие на културното сътрудничество между България и Исландия.




НА 11 ОКТОМВРИ В СВЕТА ПРЕЗ:


1811 г.
Американският изобретател Джон Стивънс пуска в действие първият задвижен с пара ферибот. Джон Стивънс е роден през 1749 г. в Ню Йорк. Той получава образование в днешния Колумбийски университет. Със съдействието на Стивънс през 1790 г. Американският конгрес приема закон, който впоследствие става основа на настоящата патентна система в страната. В съгласие с новоприетия закон през 1792 г. изобретателят регистрира два свои патента за корабни двигатели. Впоследствие съвместно с Никълас Рузвелт и Робърт Р. Ливингстън той изобретява парния параход. Параходът е окончателно завършен през 1801 г. По-късно Ливингстън в сътрудничество с изобретателя Робърт Флутън патентоват парния параход.
През 1807 г. заедно със сина си Робърт Стивънсън конструират парния параход
Phoenix, който е експлоатиран в продължение на шест години по реката Делауер. През 1811 г. Стивънс пуска в действие първият парен ферибот в света. Умира на 6 март 1838 г.


1812 г.
Френската армия на Наполеон напуска Москва само месец след като е влязла в изоставената и опожарена от самите руснаци столица.
Наполеон Бонапарт е френски император в периода 1804-1814 г. и март - юни 1815 г. Той е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, остров Корсика. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия, който се провежда от 1796 г. до 1797 г., се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. В периода 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция, но Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. В периода 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания. Междувременно през 1809 г. нанася поражение на Австрия. През 1812 г. предприема поход в Русия, но е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон I в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа, свобода на руския, народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския генерал на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. Така войната става отечествена. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон I абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1881 - Американецът Дейвид Хюстън патентова първата фотолента.

1945 - Започва Гражданската война в Китай, след като преговорите между лидера на комунистите Мао Цзедун и водача на националистите Чан Каиши стигат до задънена улица.

1950 - Американската компания CBS започва първото цветно телевизионно излъчване.

1961 - СССР провежда първия си подземен ядрен опит на полигона в Семипалатинск.

1976 - В Китай е арестувана „бандата на четиримата" начело с вдовицата на Мао Цзедун - Цзян Дзин; отстраняването от власт на най-радикално настроените китайски комунисти е мотивирано с надвисналата опасност от нова „културна революция" в страната.

1980 г.
Космонавтите Валерий Рюмин и Леонид Попов се завръщат на Земята, след като прекарват рекордните 185 дни в космоса на борда на космическа станция Салют 6.

2004 г.
Външните министри на страните от ЕС отменят оръжейното ембарго срещу Либия без да поставят като условие освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар. Оръжейното ембарго над Китай е запазено.

НА 11 ОКТОМВРИ СА РОДЕНИ:


1866 г.
Роден е Марко Колев Вачков – български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България, книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. През 1884 г. завършва педагогика в Свищов. През 1899 г. основава първата пчеларска организация в България и сп. "Пчела", на което е главен редактор (1902-1927 г.). В периода 1904-1905 г. участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия. Основател и директор е на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация "Гъмза", Сухиндол (1909 г.), на Български пчеларски съюз (1911 г.), на Сухиндолската популярна банка (1919 г.), на пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), на Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), на Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Марко Вачков е член на УС на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.) и на УС на Върховния кооперативен съюз (1927-1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Автор е на книгите "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., превод на турски език), преводи: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и др.
Марко Колев Вачков умира на 25 май 1936 г.


1881 г.
Роден е Алберт Стефанов Гечев - български филолог. Литературно-критическата си дейност започва като учител в Пловдив. Посещава с научна цел културните средища на Европа. Автор е на съчиненията "Българската литература през последните няколко години (1900-1912 г.). Критически статии" (1941 г.), "Български правопис. История и научни основания" (1914 г.)
Умира на 2 декември 1915 г.


1884 г.
Роден е Фридрих Бергиус - немски химик технолог, лауреат на Нобелова награда за химия за 1931 г. През 1913 г. разработва начин за получаване на течно моторно гориво чрез насищане на сместа със сух водород, смолообразни и отпадъчни продукти от производството на кокс и генераторен газ под налягане над 20 mN/m2 (200 кгс/см2) и температура ок. 500°С. По метода на Фридрих Бергиус по време на II световна война Германия получава значително количество бензин. Той умира на 31 март 1949 г. в Буенос Айрес, Аржентина.


1885 г.
Роден е Франсоа Мориак - френски писател, член на Френската академия на науките (1933 г.). Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1952 г. Завършва Литературния факултет в Бордо. Франсоа Мориак е автор на “Родителка” (1923 г.), “Терез Дескейру” (1927 г.), “Змийско кълбо” (1932 г.), “Пътища за никъде” (1939 г.), “Фарисейка” (1941 г.), “Агнецът” (1954 г.), “Момче от времена” (1969 г.); повестта “Маймуната” (1951 г.); сборник с разкази, публицистичната книга “Черната тетрадка” (1943 г.), книга “Романът и неговите персонажи” (1933 г.), “Вътрешни мемоари” (1959 г.) и др.
Умира на 1 септември 1970 г. в Париж.

1904 - Роден е акад.проф. д-р Георги Узунов. Български лекар психиатър и невролог, академик (1961 г.), чуждестранен член на Академията на медицинските науки на СССР (1962 г.), професор. Заместник-председател на БАН (1961-68 г.).


1908 г.
Роден е Богдан Овесянин (псевд. на Тодор Кръстев Натов) – български писател. През 1933 г. завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” . Печата за първи път през 1926 г. в сп. "Наковалня". Работи като учител в Разлог, Свиленград и Копривщица. Сътрудничи на редица детски издания. По време на II световна война служи в окупационния корпус в българските земи в Югославия. След 9 септември 1944 г. е учител и директор на гимназията в с. Стрелча, Пазарджишко. Автор е на съчиненията "Бойко козарчето" (1939 г.), "Весели месеци" (1939 г.), "Снежна приказка" (1940 г.), "Премазано цвете" (1941 г.), "Бунтовници в опасност" (1942 г.), "Дяволът се къпе" (1943 г.), "Янка войвода" (1944 г.), "Пролетно пробуждане" (1946 г.) и др.
Богдан Овесянин умира на 11 октомври 1948 г. в Стрелча.


1928 г.
Роден е Дочо Николов Леков - български литературен историк и критик. Завършва специалност "Българска филология" в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1953 г. През 1966 г. защитава дисертация на тема "Проблеми на реализма в българската белетристика през Възраждането"; д-р на филологическите науки (1988 г.). Заместник-главен редактор е на "Речник на българската литература" (1976-1982 г.). Представител е на Филологическата секция към Съюза на учените в България (от 1990 г.). Научните му интереси са съсредоточени върху българската възрожденска литература, върху връзките между фолклора и литературата, върху фолклористиката. Автор е на съчиненията: "Проблеми на българската белетристика през Възраждането" (1970 г.), "Васил Друмев - живот и дело" (1976 г.), "Любен Каравелов" (1977 г.), "Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец" (1978 г.), "Р. Жинзифов" (1979 г.), "Литература, общество, култура" (1982 г.), "Ради Иванов Колесов" (1983 г.), "Ръкописните учебници на Добри Чинтулов" (1987 г.), "Писател-творба-възприемател през Българското възраждане" (1988 г.), "Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци" (т. 1-2, 1988 г.; 2. изд. 1993 г.), "Българска възрожденска литература и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви" (2000 г.).


1966 г.
Роден е Стефан Колев – български футболист, защитник. Дебютира в АРФГ в отбора на “Академик” Свищов. Изиграва над 200 мача в майсторската ни група. Единственият български футболист, шампион с 4 отбора - “Левски”, “ЦСКА”, “Славия” и “Литекс”. Капитан на ловешкия отбор.Канен е и в националния отбор на страната ни.



НА 11 ОКТОМВРИ УМИРАТ:


1424 г.
Умира Ян Жижка – чешки национален герой, участник в освободителното хуситско движение, пълководец. Роден е около 1375 г. По произход е дребен дворянин. Участва в Грюнвалдската битка (1410 г.). Влиза в хуситското движение от създаването му. Спечелва първата си победа при Судомержа на 25 март 1420 г. Ръководи отбраната на Виткова гора, където се решава изходът от битката за Прага (14.07.1420 г.). От декември 1420 г. е командващ освободителната армия. Нанася решително поражение на кръстоносците при Немски Брод през януари 1422 г. Ръководи лявото крило след разцеплението на хуситите (1422 г.). Създава добре организирана и обучена армия с желязна дисциплина, разработва боен устав, формира нови родове войски - артилерия и кавалерия. Стратегията му е построена върху решителния разгром на противника в полево сражение. Умира от чума по време на обсадата на гр. Пршибислав.


1531 г.
Умира Улрих Цвингли - швейцарски реформатор, родоначалник на радикално бюргерско-буржоазно направление в швейцарски реформационно движение - цвинглианство; идеолог на антифеодалната и антикатолическата борба в Западна Европа; хуманист. Роден на 1 януари 1484 г., Вилдхауз. Завършва Виенския университет, където изучава антична философия и овладява латински и гръцки език. Учи в Базел. През 1506 г. приема духовен сан и става свещеник в гр. Гларус, където развива активна дейност. През 1518 г. става капелан в катедралната църква на Цюрих и започва открито да напада Църквата за злоупотреби, да обосновава необходимостта от реформиране на религията. Вдъхновен от примера на Мартин Лутер в Германия още през 1522 г. се отказва от свещеническия сан, встъпва в брак и официално отхвърля Католическата църква. Издава книгата “67 тезиса”, в която обосновава реформационната си платформа. През 1523 г. провежда ожесточен диспут с католиците в Цюрих, в който нанася съкрушително поражение на своите противници. Под негово ръководство през 1523 г. абатствата са закрити, а през 1524 г. мощите на светците са изхвърлени от църквите. За разлика от Лутер, Улрих Цвингли гледа на текстовете на Светото писание рационалистично, оценява причастието като акт на обикновено възпоминание на Христос, а тайнствата оценява като символи. В 1525 г. издава едно от най-добрите съчинения на реформационната епоха - “Коментар за истинската и лъжливата религия”. Реформационните възгледи на Улрих Цвингли са установени и в други градове на Швейцария - Базел, Берн, Сен Гален, Щафхаузен, Гларус, Нойбург. В хода на започналата война все повече отслабват силите на последователите на новата социално-религиозна система. В сражението между католическите и протестантските кантони при Капела на 11 октомври 1531 г. Улрих Цвингли е убит. След неговата смърт привържениците му се присъединяват към последователите на Калвин и Лутер.


1875 г.
Умира Жан Батист Карпо – френски скулптор, художник и график. Роден е на 11 май 1827 г. във Валансиен. От 1844 г. учи при Ф. Рюд, а от 1848 г. и в училището за изящни изкуства в Париж при Ф. Дюре. Става известен със скулптурната група “Уголино и децата му” (бронз, 1857-1860 г., Лувър), декоративно-празничните орелефи “Триумфът на Флора” (гипс, 1863-1866 г., фасадата на павилиона Флора, парка Тюйлери) и “Танц” (камък, 1865-1869 г., фасадата на “Гранд опера” в Париж) и др.


1963 г.
Умира Жан Кокто - френски режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 г. Пише сценарии за 22 филма; поставя 6 игрални и 2 късометражни филма. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът” (1946 г.), “Ужасните родители” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета” (1930 г.), “Орфей” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес” (1945 г.), “Ужасните деца” (1950 г.). От 1955 г. е член на Френската академия. Издава няколко стихосбирки “Лекомисленият принц” (1911 г.), “Нос Добра Надежда” (1919 г.), “Речник” (1922 г.), “Опера” (1927 г.), “Загадка” (1939 г.), “Алегории” (1941 г.), “Цифрата седем” (1952 г.), “Светлосянка” (1954 г.), “Другият свят” (1958 г.), “Реквием” (1962 г.).
Роден е на 5 юли 1889 г. в Мезон Лафит, департамент Сена и Уаза.


1963 г.
Умира Едит Пиаф (псевд. на Едит Гасион) - френска певица, композиторка и актриса. Родена е на 19 декември 1915 г. в Париж. До 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре "Жернис". Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. ("Чужденецът", музика М. Моно). През следващите години се превръща в най-ярка звезда на френския шансон. Нейни открития са Ив Монтан, Ш. Азнавур, Ж. Мустаки. Концертира в САЩ (7 турнета). През 1956 г. пее в зала "Олимпия". Участва в 8 филма, между които: "Безименната звезда" (1945 г.), "Париж продължава да пее" (1951 г.), "Френч канкан" (1954 г.) и др. Съавтор е на много от песните, които изпълнява. Погребана в "Пер Лашез". След смъртта й в Париж е уреден музей "Едит Пиаф". Албуми: "The Voice of the Sparrow: Very Best of Edith Piaf" (1991 г.), "The complete Piaf" (1994 г.), "L’accordйoniste" (1997 г.), "The Rare Piaf (1950-1962 г.)" (1998 г.), "L’Ascension 1941-1945” (1998 г.), "De la rue а la scиne" (1998 г.).


1995 г.
Умира Борис Любомиров Янакиев – български оператор. Роден е на 26 октомври 1929 г. в София. Възпитаник е на българската операторска школа, придобива опит от В. Халиолчев и Б. Карастоянов. Ученик е на В. Радев. Специализира в Полша и Германия. Първата му операторска изява - “Черната река” (1964 г.), се оказва неуспешна, тъй като Борис Янакиев е изгонен с Атанас Тасев от Захари Жандов след 1 месец работа. Снима новелите “Морето” (1966 г.), “Ако не иде влак” (1967 г.), документалния филм “Корените на изгряващото слънце” (1971 г.). Главен филмов оператор в СИФ “Бояна” (1965-1992 г.). Борис Любомиров Янакиев е режисьор на “Вечен календар” (1965 г.), “Гневно пътуване” (1971 г.), “Последната дума” (1973 г.), “Ламята” (1974 г.), “Началото на деня” (1975 г.), “Барутен буквар” (1977 г.), “Булевардът” (тв, 1977 г.), “Илюзия” (1980 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Къде живееш?” (1983 г.), “Нощем с белите коне” (тв, 1985 г.), “Тази хубава зряла възраст” (1985 г.), “Инспектор без оръжие” (1985 г.), “Скала в морето” (1986 г.), “Черните рамки” (1989 г.).

http://ndtnews.hopto.org   http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди