изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-20 @ 19:17 EEST
Фестивалът за кралица Мария в Балчик обслужва великорумънския шовинизъм и е нож в гърба на българщината    
ОбществоПрепорочитам материала на в.”Балчишки телеграф” за организирания от ръководството на общината фестивал, с който “се отдава заслужена почит към румънската кралица Мария”, преповтарям си репортажа на БНТ, че в Балчик и в “Тихия кът” “витаел духът на румънската кралица Мария” и си задавам съвсем естествения въпрос:

Какви добрини е сторила, какви заслуги има тази румънска кралица Мария към българите и майка България, за да организираме такива почести, екзотични вечери с разходки по море в късни доби, да харчим с широка ръка народни пари, които за толкова по-важни неща все не стигат”.
Аз, макар и да съм историк по образование, не знам за нито едно добро дело на въпросната кралска особа. Знам, обаче, много добре следното:
-до 1878 г. Румъния е държавата, която дава подслон на нашите хъшове и революционери и макар да преследва свои интереси ние, като народ и държава, ще бъдем винаги благодарни за тази помощ.
-Румъния участва със свои войски в Руско-турската освободителна война от 1878 г. като при Плевен падат и румънски войници за нашата свобода. Ние вечно ще тачим тяхната памет и ще им отдаваме почит от сърце и душа.
-когато в края на войната става известно, че Великите сили – Англия, Русия, Австроунгария са се договорили да се извърши размяна като Русия ще вземе румънска Бесарабия, а като компенсация на Румъния ще бъде дадена изконната българска земя, люлката на нашата държава – Северна Добруджа, най-ясно против това решение реагират всички румънски институции:
*румънският княз Карол в писмо до германския император моли да се въздейства върху Александър ІІ /руския император/ да не се прави такава размяна.
*румънският парламент приема декларация, в която заявява, че е против размяната.
*цялата румънска преса е единодушно против размяната. В.”Steana Romaniei” пише: “Географското положение /на Добруджа/ оттатък Дунава показва, че тя е едно продължение на България. Чрез анексията на Добруджа, над която област нямаме никакво историческо или поне завоевателно право, ще оправдаем грабежа, вършен над нас /на Бесарабия/. Добруджа ще стане една вечно отворена рана между Румъния и България.”
На проведения през лятото на 1878 г. Берлински конгрес, като става ясно след няколко заседания, че възраженията против размяната на румънската делегация не ще бъдат уважени, Румъния променя позицията си на 180 градуса. С цел да получат възможно най-голяма компенсация румънците поискват цяла Добруджа плюс част от Лудогорието до ж.п. линията Русе – Варна. Оттук започва агресивният румънски шовнизъм спрямо майка България и нас, българите, който не е спрял и до днес, като сменя само формите си /според условията на времето/, но никога не е сменил съдържанието си.
Кой формира, обосновава и провежда със всички възможни средства този румънски шовинизъм, причинил ни реки от кръв и планини от мъки и страдания? Това е на първо място румънската кралска институция, чийто представител е въпросната кралица Мария.
На второ място това е румънската върхушка, чийто представител е и последният румънски кмет на Балчик и на когото сега ние посрещаме дъщерята с почести /защо ли е кръстена с име Балчика?/. Дебело искам да подчертая, че обикновеният румънец няма и хабер, когато са върщили всичко това. Ще щрихирам само част от най-жестоките прояви на великорумънския шовинизъм.
1.По време на първата Балканска война от 1912 г., когато българската армия громи Турция, румънският крал Карол заявява, че както Австроунгария не желае една силна Сърбия, така и Румъния не може да се съгласи с наличието на една “силна България”... и иска не само цяла Добруджа, но и четириъгълника Шумен - Русе – Силистра – Варна.
2.Когато избухва на 16 юни 1913 г. Втората Балканска война /Междусъюзническата/ настъпва “дългоочакваният” момент за Румъния. В разгара на сраженията на българската армия срещу гръцките и сръбски войски /по точно когато гръцката армия е била вкарана “в чувал”от българската и е било въпрос на ден – два да бъде разгромена, а след това и сръбската/, на 28 юни кралска Румъния напада България коварно в гръб и без да срещнат и един български войник, на 10 юли стигат до Враждебна / до София/.
В Южна Добруджа са настъпили многочислена жандармерия, полиция и войска, които се използват като репресивна сила срещу българското население. За същите цели се организират и колонистите. Крайно шовинистически организации като Actiunea Romaneasca, Comitetul national a colonistilor и др. организират редица масови насилия, побоища, кражби и убийства на българското население. Осъществява се цял комплекс от мероприятия за прогонване в България на най-будните и непокорни българи и асимилиране на останалите. Кой от нас вече по-възрасните добруджанци не е слушал разказите на своите бащи, майки, баби и дядовци за тормоза и побоищата на румънците. За една неволно казана дума в училище децата са били пребивани от румънските “учители”. Могат ли въобще да се изброят духовните, физическите поражения и материалните загуби, които сме претърпели като народ и държава от румънските шовинисти. Могат ли да се забравят хилядите жертви, дадени от българския народ, за да се освободи Добруджа. Могат ли нашите българи /67 000 души/ изселени от Северна в Южна Добруджа, според клаузите на Крайовската спогодба, да забравят какви къщи, имоти, богатства, трупани с години, са принудени да оставят и с по една каруца багаж да дойдат в Южна Добруджа.
Неизказани са нашите мъки български, причинени от румънските шовинисти, неразделна част от които е и кралицата Мария. Най-лошото, обаче, е, че този румънски шовинизъм не е изчезнал и до днес.
Примери:
1.Който отиде и днес в Букурещ, ще види, че в центъра, в сърцето на Румъния стои огромна карта на “велика” Румъния, в която нашата Южна Добруджа и нашият роден град Балчик са посочени като “неразделна” част от същата тази Румъния.
2.В броя от 23 август т.г. в “Труд” съобщава, че голям румънски вестник се тревожи, че децата на 150 000 румънци в България са лишени от възможността да учат своя майчин румънски език. Откъде ги намериха толкова много, само един Господ знае. Официалната статистика показва самоопределили се около 10 000 власи.
3.Съвсем скоро в Румъния бе издаден изключително луксозен албум за град Балчик, в който нашият роден град е представен за голям румънски архитектурен и културен център. Няма и една дума, че това е български град.
4.В края на април т.г. кметовете и общинските съветници бяхме на екскурзия до устието на Дунав в град Тулча, който е най-големият български град в Добруджа до османско робство с преобладаващо будно българско население. Тал е отраснал Стефан Караджа, в близкото село Еникьой учителства В.Левски. Имало е голямо българско читалище и голяма българска църква “Св.Георги”.
Речовитият екскурзовод Василе не обели и половин дума за българите в Тулча, за читалището, за църквата. В същото време в Балчик нашите екскурзоводи се прехласват от умиление в Двореца да говорят за румънската кралица Мария, за сърцето и, за любовните и трепети и пр., и пр. в този дух.
На сегашния фестивал се говори само на румънски и английски, без нито една българска реч.
В порядъка на примери за румънския шовинизъм съзнателно оставих за накрая един факт, който всеки един жител на град Балчик /особено ръководителите/ трябва да знае:
-по време на преговорите в град Крайова през 1940 г. за възвръщането на Южна Добруджа на България румънската делегация най-остро поставя следното искане – град Балчик да остане в пределите на Румъния с аргументите, че там в Двореца е погребано сърцето на кралица Мария, а градът и Тихият кът са център на румънската архитектура и култура. Мисля, че само този пример трябва да отвори очите и душите български на онези, които организират фестивал “Сърцето на кралица Мария”, на директорите на програма “Новини” от българските телевизии, редакторите на българските вестници, които повтарят механично казаното от румънските “гости” за духа на кралицата, който витаел в Балчик и Тихия кът. Аз, като обикновен българин, искам в моя град Балчик да витае вечно духът на Аспарух и Левски. Вярно е, обаче, че само след година България и Румъния ще влязат заедно в ЕС. Трябва да градим нови отношения в европейски дух. Ние сме изключително толерантен народ и от това за съжаление много сме страдали. Както казва великият апостол Левски:”Целите сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме.” Моето скромно мнение е следното – в отношенията си с нашите съседи и бъдещи приятели румънците да оставим те да бъдат водещи. Примерно да възстановят българската църква в Тулча /или която и да е от стотиците други български църкви в Северна Добруджа/ и когато поканят гости в Балчик /ил кой да е друг град в България/ нашият приятел екскурзовод Василе да разказва за това, че до края на ХVІ век в цяла днешна Румъния са се извърщвали църковните служби на български език и цялата книжнина е била българска. Затова, че и днес 25 % от думите в румънския език са български. Докато не стане това аз просто не им вярвам.
А ако в Балчик има патриотични организации и граждани, които да подкрепят тази моя позиция, надявам се, че ръководството на общината ще преосмисли поведението на този фестивал в бъдеще, а защо не и в Румъния.

Иван ПЕТКОВ
кмет на с.Оброчище

http://www.telegraf.hit.bg/

 


Сходни връзки

Фестивалът за кралица Мария в Балчик обслужва великорумънския шовинизъм и е нож в гърба на българщината | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди