В календара на ООН 15 октомври е записан като ден на хората със зрителни увреждания или Ден на Белия бастун. Изминаха 16 години от "нежната революция", през които идващите и отиващите си правителства се вълнуваха само от въпроса как по-ефикасно да ограбят държавата и никой не помисляше за хората с увреждания.

 Тоталитарната власт в близкото минало се бе погрижила да изолира хората с увреждания от обществото, като все пак им бе осигурила работа в така наречените кооперации на инвалидите. Но именно изолацията внушаваше на обществото, че сме здрава нация. И едва когато се запътихме към ЕС, ни стана ясно, че има хора с бели бастуни, хора в инвалидни колички, за които обществото трябва да се погрижи. За щастие на нашите управници, не им се наложи да откриват топлата вода - в Европейския съюз всичко, що се отнася до облекчаване живота на хората с увреждания и до тяхната интеграция в обществото, вече е направено. Ние, обаче, отново решихме всичко по български.

В казионните съюзи на инвалиди, слепи, глухи и т.н. , стари номенклатури на комунистическата партия разпродадоха имуществото на съюзите, това, което бе недвижима собственост, отдадоха под наем и на практика се превърнаха в едни рентиери с огромни заплати, паразитиращи върху гърба на съюзните членове.

Динамиката на социалното развитие извиква на живот неправителствените организации на хората с увреждания. За съжаление, парите, идващи от Европа под формата на различни проекти, провокираха далавераджийския гений на българина и на бял свят се появиха неправителствени организации ЗА хора с увреждания. Намериха се хора, загрижени за хората с увреждания, разбира се, срещу парични суми. Това веднага накара хората с увреждания да издигнат лозунга "Нищо за нас, без нас!".

От началото на годината в сила влезе нов закон за интеграция на хората с увреждания. И като всеки закон, писан от хора, неразбиращи от материята, той е изпъстрен с доста несъвършенства. На пръв поглед хората с увреждания са толкова привилегировани, че чак да ти се прииска да си избодеш очите и да се оставиш в ръцете на социалните служби. Така е само на пръв поглед - ако човек с увреждания тръгне да си търси правата, накрая му се прииска да не се е раждал.

Предишният парламент отхвърли един доста добър проектозакон за въвеждане на "асистент за независим живот". Ако този закон бе минал, хората с увреждания в България щяха да влязат в Европа преди управниците си. Е, как да го гласуват тогава - да не са луди.

И този 15 октомври ще отмине като всеки друг - ще се чуе някое и друго обещание от управляващите и толкоз. А на хората с бели бастуни не им остава нищо друго, освен да чакат приемането на страната ни в Европейския съюз, където ще ни принудят да живеем по европейските закони. Белким и ние най-после заживеем като бели хора.

Иван ТОДОРОВ, председател на НПО "Хобис клуб"