изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-25 @ 12:04 EEST
НЕ ЗАБРАВИЛ ПОДВИГА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ    
ИсторияДесетилетия наред забравата тегне над личността и подвига на обикновения овчар от село Пчеларово, община Генерал Тошево, Вълчо Георгиев. През юли 1877 година руските войски от 14-и корпус, под командването на ген.-лейтенант Аполон Цимерман, заели линията Черна вода - Кюстенджа /Констанца/ сега  в Румъния.

Настанили главната си квартира в Меджидия. Техни разузнавателни отряди осъществявали набези към Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/. Те минавали и край село Пчеларово, където Вълчо Георгиев и Жельо Драганов давали сведения на разузнавачите за движението на башибозука и на редовната турска войска около града. В него имало над 30 000-ен турско-египетски гарнизон. Разкрити от турците, те били задържани, а овцете им - иззети. На следващия ден Жельо Драганов бил обесен за назидание на българите край Каралезката чешма. Като по-млад, Вълчо успял да избяга и тръгнал за Меджидия, като се придвижвал нощем, а денем се криел. Като разбрали, че познава много добре местността около Хаджиоглу Пазарджик, руските офицери го привлекли в разузнаването и го предали към четирима донски казаци.
В първите дни на януари 1878 г. Долнодунавският отряд напуснал линията Черна вода - Кюстенджа и започнал решително настъпление към дн. Добрич. На 8 януари полкът се сражавал край село Ели бей. Разездът с трите казачета и командира им отишъл на разузнаване край Каралезката чешма, но там се натъкнали на турски части. Казачетата били убити, а командирът - тежко ранен. Погр***и загиналите войници до спомената чешма, а Вълчо Георгиев продължил напред до превземането на Хаджиоглу Пазарджик.
Минали години. Една нощ Вълчо сънувал мъчителен сън, който дни наред не му давал мира. Затова той изровил костите на войниците и ги пренесъл в западния край на селото, където били положени в нов гроб. Цялото село се стекло и отдало заслужена почит на казачетата. После Вълчо Георгиев оградил мястото с камъни и поръчал надгробна плоча.
Вълчо Георгиев е роден през 1841 г. в с Обруклий, Старозагорско. Едва 20-годишен, при спор с турци, заедно с брат си Манол били принудени да избягат. Спрели в Касаплий /дн. Зограф/, близо до Пчеларово. Поради ново скарване с турци, двамата били нападнати и за Манол повече нищо не се знае. Вълчо се установил в Пчеларово, където станал овчар.
По спомени на Стойно Станев, на старини Вълчо често повтарял, че желае да го погребат до Казашкото гробче. След кончината му желанието му било изпълнено.
За подвига на обикновения добруджанец Вълчо Георгиев в историята ни винаги ще има място. Нека се сетим и този път за неговия гроб и Казашкото гробче, защото паметта на героите не трябва да се забравя никога. Тя е урок за всички.
 


Сходни връзки

НЕ ЗАБРАВИЛ ПОДВИГА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди