КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:

НА 12 НОЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ :

11 - 12 ноември 1875 г.
В Гюргево се създава Гюргевския революционен комитет (ГРК). В работата на комитета участват 15-17 души, между които са Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др.

 Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание. Заседанията на комитета продължават до 25 декември 1875 г., след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.
Гюргевският революционен комитет е организация на българската революционна емиграция в Румъния, продължил дейността на Българския революционен централен комитет. Създаден е в Гюргево в края на 1875 г. от Н. Обретенов, Ст. Заимов и П. Волов. През втората половина на октомври и началото на ноември същата година в Гюргево започват да пристигат и да се присъединяват и други революционни дейци: Хр. Караминков (Бунито), Г. Апостолов, Г. Икономов, Н. Славков, Г. Измирлиев-Македончето, Иваница Данчов, Г. Бенковски и др., с които ядрото на комитета е увеличено. В средата на ноември от Букурещ пристигат Ст. Стамболов и Ил. Драгостинов. За председател на събранията е определен Ст. Стамболов. От 15 ноември до 25 декември Гюргевският революционен комитет се занимава с въпроса за изработване плана на предстоящото въстание в България (Априлското въстание 1876 г.). След дълги спорове е взето решение за начална дата да се определи 1 май 1876 г. (Това решение на комитета не е одобрено от представителите на Врачанския край, които настояват въстанието да бъде обявено на 11 май, деня на равноапостолите св. св. Кирил и Методий).
Съгласно предварително изработения план членовете на Гюргевския революционен комитет приемат българските земи да бъдат разделени на 4 революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, и IV – Пловдивски. Революционните окръзи се ръководят от съответни главни организатори, наречени апостоли, като всеки от тях има и по 2-3 помощници. В плана се предвижда в случай на нужда апостолите да привличат за свои помощници и някои местни дейци.
Според възприетата тактика първоначално се налага изграждането на гъста мрежа от революционни комитети във всеки революционен окръг. Снабдяването на въстаниците с оръжие трябва да стане чрез обезоръжаването на турските гарнизони, разположени в големите градове. За центрове на въстанието се определят центровете на съответните революционни окръзи. Това предполага избухване на въстанието и в градовете, и в селата. Планирано е по време на въстанието да бъде прекъсната жп линия Одрин-Белово, за да се попречи на османското правителство да превозва по нея войскови части. Преценено е, че е наложително да бъдат прекъснати и телеграфните съобщения.
За масовизиране на въстанието е планирано да бъдат опожарени някои градове като Одрин, Пловдив, Пазарджик. На опожаряване подлежат и всички селища, които биха отказали да въстанат.
Така изготвеният план съдържа и някои недостатъци. Посочените 4 революционни окръга нямат точно определен обсег на действие. Някои от тях като Търновския и Врачанския се разпростират на прекалено обширни райони, а други като Сливенския и Пловдивския включват по-тесен териториален обсег. Макар че стремежът на Гюргевския революционен комитет е да се обхванат всички български земи, все пак Добруджа, Варненско, Шуменско, Русенско, Бургаско, Старозагорско, Чирпанско и др. не са включени в нито един от революционните окръзи. Не са разпределени правилно и военните инструктори. Дейността на апостолите и техните помощници се съсредоточавала в планинските и полупланинските селища и пр. Друга съществена слабост е липсата на координационен център, който да направлява подготовката на въстанието във всичките окръзи. Вместо това с подобна функция е натоварен Търновският революционен окръг, който впоследствие се оказва в невъзможност да я изпълни.
След прехвърлянето на апостолите и техните помощници в определените им революционни окръзи в Гюргево остават като представители на комитета Ив. Хаджидимитров, Д. Горов и Я. Ангелов. Този малък състав показва, че Гюргевският революционен комитет не е в състояние да изпълнява функциите на координационен център спрямо революционните окръзи. Липсата на такъв център впоследствие дава своето отрицателно отражение върху подготовката и провеждането на Априлското въстание 1876 г. Независимо от тези слабости дейците на Гюргевския революционен комитет се заемат с подготовката на въстанието. Тяхната дейност намира одобрение и от Хр. Ботев, който след избухването на въстанието се прехвърля с чета в България.


1894 г.
В София започва да излиза в. "Право", орган на Вътрешната македонска организация.


1944 г.
Създаден е Младежки народен съюз "Звено".
Народният младежки съюз "Звено" е политическа младежка организация. Изграждането й започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз "Звено". Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Възприема програмата на Народния съюз "Звено". Младежката организация е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз "Звено" от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз "Звено" се влива в Съюза на народната младеж (СНМ).


1948 г.
Възстановени са дипломатическите отношения на България с Аржентина.
Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения - на 8 юли 1931 г. Отношенията са прекъснати през 1944 г. и възстановени през 1948 г.
След 1990 г. Аржентина е посетена от президента на България (1992 г.), от вицепрезидента (1998 г.), от заместник-председателя на МС (1993 г.), от министрите на индустрията (1996 г.), на земеделието (1998 и 2000 г.) и на външните работи (2000 г.).
Между министерствата на външните работи на двете страни се провеждат редовни политически консултации (1994 г. - в Буенос Айрес, 1996 г. – София, 1998 г. – Буенос Айрес и 2001 г. – София).
През октомври 2003 г. в Ню Йорк, по време на 58-ата сесия на ОС на ООН, се състои среща на министрите на външните работи на двете страни.
През 2001 г. в Народното събрание е създадена група за приятелство с Аржентина.
В началото на 2003 г. е планирано и подготвено посещение на министъра на външните работи в Аржентина, отложено за по-късен етап във връзка с ескалацията на кризата в Ирак.
Между България и Аржентина съществува тясно сътрудничество в рамките на различни международни организации. Двете страни взаимно подкрепят издигнатите от тях кандидатурите за непостоянни членове на СС на ООН, съответно за периода 2002-2003 г. и 2005-2006 г.
През 2002 г. аржентинското правителство взема решение да закрие посолството си в София. Впоследствие аржентинската страна се отказа от него.
През февруари 2001 г. Българската страна връчва проект на Споразумение за безвизов режим за притежателите на обикновени паспорти, а в края на ноември 2003 г. - проекти на Договор за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване и споразумения за сътрудничество в областта на спорта и здравеопазването.
В края на 2003 г. между двете страни е постигната принципна договореност за подписване на Споразумението за безвизов режим за притежателите на обикновени паспорти, на основата на връчения от нас проект.
В процес на договаряне се намира връченият от Аржентина проект за споразумение за сътрудничество между дипломатическите институти към МВнР на двете страни.


1957 г.
Публикуван е Закон за пенсиите.


1968 г.
Секретариатът на ЦК на БКП взима решение "За някои прояви на идеологическия фронт", в което се твърди, че не всички сатирици са оправдали "доверието на партията", не са осъзнали задачата си за отразяване и на "голямата", и на "малката" правда, не водели борба с империалистическите сили, а предпочитали "да се ровят само в задния двор на нашата действителност и от дребното, единичното да правят генерални обобщения". Конкретни обвинения се отправят към Радой Ралин и Борис Димовски и книгата им "Люти чушки" с епиграми и сатирични стихове, където те са застанали на "антипартийни позиции" и книгата им е заклеймена като "политическа грешка". Неразпределеният тираж на книгата е изгорен в самата печатница. Целта е сплашване на интелигенцията, за да не възприеме примера на чехословашките събития.


1970 г.
Подписана е спогодба с Нигерия за икономическо сътрудничество и спогодба за научно-техническо сътрудничество. Спогодбата се отнася за въздушни линии между и отвъд техните съответни територии. Подписана е в Лагос.
Дипломатически отношения между България и Нигерия са установени на 10 март 1964 година на равнище посолства. Българското посолство в Лагос е открито през 1970 г.
Федерална република Нигерия е един от най-приоритетните търговско-икономически партньори на България в Африка на юг от Сахара.
Понастоящем българската държава има дялово участие в шест строителни, инженерингови и други компании. В Нигерия работят и над 400 български специалисти, като по-голямата част от тях са в чуждестранни фирми. Има представителства на “Електроимпекс” и на “Балканкар” – “Афрокомерс” (смесено нигерийско-българско дружество). Представени са също така и други смесени дружества – тези на “Техно­експортстрой” и “Транскомплект”.
В стокообмена между двете страни се наблюдава тенденция към стабилизиране, след спада през последните седем години и задържането му на средни равнища 10-15 милиона долара годишно. Салдото е активно и в полза на България. Вносът от Нигерия е незначителен – около 100 хиляди долара годишно, главно какаова маса и какао на зърна. За разлика от много други държави (САЩ и ЕС) България не внася от Нигерия нефт и природен газ – най-големите износни пера на тази държава.
Водещи стоки от износа на България са: миячни и пълначни машини, трансформатори, сондажно оборудване, мотокари, кабели, химикали, стоманени тръби и цимент. През 2000 г. стокообменът е 14,5 милиона долара, а през 2001 г. – около 20 милиона долара (включващ износ на специална продукция и на дървообработващи машини за смесена нигерийско-китайска фирма). През 2002 г. стокообменът възлиза на около 14 млн. долара. За 2003 г. българският износ е 15 млн.щ.д., а вносът е незначителен – 43 500 щ.д. По данни на Министерството на икономиката за 2004 г. стокообменът между България и Нигерия възлиза на 10 965 000 щатски долара. Българският износ е 10 941 000 щ.д., а вносът от Нигерия е символичен – 24 000 щ.д.
Стоковото изражение на българския износ през 2004 г. е полупродукти от желязо или от нелегирани стомани – 5 498 000 щ.д., цимент – 1 840 000 щ.д., карбонати – 1 784 000 щ.д., кари – високоповдигачи - 645 000 щ.д. и др.


12 - 14 ноември 1971 г.
На Световното първенство по художествена гимнастика в Хавана българските състезателки печелят 4 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала, а Мария Гигова става абсолютен световен шампион.
Мария Вердова Гигова е българска състезателка и треньор по художествена гимнастика. Родена е на 21 април 1944 г. София. Завършва ВИФ и Художествената академия, специалност "Изящни изкуства". Работи като треньор на националния отбор на Франция (1997 г.), председател е на Спортно-техническата комисия, член е на Международно техническата комисия (1992 г.), почетен член и експерт на ФИГ, главен директор на сп. "Красота", издание на БОК, спортен директор е на БОК и консултант на Британския национален отбор. В Канада има училище на нейно име. Участва в 5 световни първенства. Печели световна титла във Варна (1969 г.). Участва и първенството в Хавана (1971 г.), и в Ротердам (1973 г.). Носител е на званието "Герой на соц. труд", и на ордените: "Георги Димитров", "Народна Република България" I ст., "Червено знаме на труда", "Народен орден на труда" - златен. Заслужил майстор на спорта на България и на бившия СССР. Призната е за една от най-добрите гимнастички за всички времена. През 2001 г. е избрана за депутат в XXXIX НС.


1980 г.
България участва в срещата в Мадрид на представители на държавите - участнички в Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество.


12 - 13 ноември 1982 г.
В българската преса са публикувани съобщения във връзка със смъртта на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев (починал на 10 ноември) и избирането на негово място на Юрий Андропов (на 12 ноември).
Юрий Владимирович Андропов е руски държавник. Член е на Комунистическата партия от 1939 г. Първи секретар е на ЦК на ВЛКСМ в Карелия от 1940 г. От 1951 г. е включен в структурата на ЦК на КПСС. Извънреден и пълномощен посланик е на СССР в Унгарска република в периода 1953-1957 г. От 1957 г. е завеждащ отдел в ЦК на КПСС. Председател е на Комитета по държавна безопасност на СССР от 1967 г. Депутат е във Върховния съвет на СССР (III, VI, VII конгрес). След смъртта на Л. Брежнев в продължение на 1 година е Генерален секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.


1988 г.
На заседание на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков изненадващо подава оставка от всички свои постове. Оставката е с дата 4 ноември. Той заявява, че този акт "произтича от нашите принципни постановки, развити на Юлския пленум на ЦК на БКП и на Националната партийна конференция, по-конкретно от духа на мандатния принцип, макар той да не е станал още уставно и конституционно положение". Политбюро обаче отхвърля оставката, тъй като тя щяла да доведе до "големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния решаващ момент за неговото извършване".


1996 г.
На заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП, насрочен за 21-22 декември същата година.
Жан Василев Виденов е политически и държавен деец. Роден е на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател е на Висшия съвет на БСП (1991-1996 г.). В годините 1995-1996 г. е председател на Министерския съвет.


1996 г.
Националният координационен съвет на СДС решава да започне действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.


2001 г.
Българските еврооблигации на стойност 250 000 000 евро предизвикват голям интерес на европейските борси и се разпродават за 10 мин. Това се дължи на повишения кредитен рейтинг на страната.


НА 12 НОЕМВРИ В СВЕТА:

930 г.
В Исландия е създаден първият Парламент в света ­ Исландският алтинг.
Република Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. Териториалната й е около 102 819 кв. км. По преброяване за 1996 г. населението е 267 000 души. Официалният език е исландски. Столицата на Исландия е Рейкявик. Парична единица е исландска крона. В адмистративно отношение държавата се дели на 23 окръга (сисли), като столицата и някои други градове имат самостоятелно административно управление.
Заселването на Исландия започва ок. 870 г. Първи се заселват норвежки викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова - Island, т. е. "Страна на ледовете". В периода 1262-1264 г. Исландия е подчинена от Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под скиптъра на Дания. От 1918 г. е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 юни 1944 г. е обявена за република (от същата дата влиза в сила и новата конституция на Исландия). Държавата се присъединява се към ООН през 1946 г. и към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Държавен глава е президентът, избиран за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент - алтинг. Депутатите в Алтинга (60 души) се избират за срок от 4 години.


1859 г.
В Париж цирковият артист Жюл Леотар за пръв път изпълнява трапец във въздуха.


1867 г.
Внезапно изригва смятаният за изгаснал вулкан Везувий. Той се намира на Апенинския полуостров, югоизточно от Неапол. Височина му е 1277 m. Неговото първо изригване е през 79 сл. Хр. и разрушава древните градове Херкулан, Стабий и Помпей.


1970 г.
В Източен Пакистан циклон и приливна вълна помитат няколко окръга, отнемайки живота на най-малко 200 000 души.


1973 г.
Групата Queen започва своето първо турне във Великобритания. Те стартират като подгряваща група преди концерта на Mott the Hoople.


1974 г.
Писателят Александър Солженицин е експулсиран от Съветския съюз заради "противообществено поведение". През 1970 г .получава Нобелова награда за литература.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, а от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г. ). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата.
След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27.05.1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име. Автор е на : “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). Пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

НА 12 НОЕМВРИ СА РОДЕНИ:

1727 г.
Иван Иванович Шувалов - руски политик, генeрал-адютант. От 1749 г. той е камерюнкер в императорския двор. Играе активна роля във вътрешната и външната политика на Русия. Има съществен принос за развитието на руската наука и изкуство - покровителства редица учени, писатели, художници. Подкрепя много от идеите на М. В. Ломоносов, съдейства за създаването на Московския университет през 1755 г. По негова инициатива през 1757 г. е създадена Художествената академия в Петербург, чийто ръководител е до 1763 г. След възцаряването на Екатерина II е в немилост. Живее в чужбина от 1763 г. до 1777 г. Събира богата колекция от произведения на изкуството, която дарява на Художествената академия и Ермитажа. Иван Шувалов умира на 25 ноември 1797 г. в Петербург.


1833 г.
Александър Порфириевич Бородин - един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Член е на Балакиревия кръжок "Могъщата петорка". Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите му са енциклопедични: интересува се от естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху "Княз Игор" - една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и други произведения: Струнен квартет ¹ 1, Струнен квартет ¹ 2, симфоничната картина "В степите на Средна Азия" и др. Умира на 27 февруари 1887 г. в С. Петербург.


1840 г.
Огюст Роден - френски скулптор. От 1854 г. учи в Парижката школа за декоративни изкуства. Работи известно време в севърския порцеланов завод. Живее в Брюксел, където прави редица монументално-декоративни скулптури. През 1875 г. посещава Италия. Вдъхновен от "Вратите на Рая" (Гиберти, Флоренция), той работи над огромната композиция "Вратите на Ада". Тази композиция остава недовършена. Съставни нейни части са композициите "Адам и Ева" (1881г.), "Целувката" (1886 г.), "Трите сенки" (1880 г.) и "Мислителят" (1880-1900 г.), като те имат значение на самостоятелни произведения. В своето творчество Роден следва традициите на големите майстори на Античността и Ренесанса, като създава реалистични творби с дълбок замисъл. Сред по- късните му творби са: "Гражданите на Кале" (1884 г.), паметникът на Виктор Юго (1897-1898 г.), паметникът на Балзак (1897 г.) Роден става основоположник на импресионизма в скулптурата. Умира на 17 ноември 1917 г.


1866 г.
Сун Ят Сен - китайски политик; първият китайски държавник без конфуцианско образование, християнин. Три години учи в английско мисионерско училище на о-в Хонолулу; една година в “Оаху Колидж”, американска институция на Хаваите. През 1892 г. се дипломира в Медицинския колеж в Хонконг. В периода 1883-1894 г. работи като лекар в родния си край. През 1884 г. заминава за Пекин, където създава “Общество за възраждане на Китай”. След неуспешен опит да организира въоръжено въстание в Кантон срещу манджурска династия Цин е принуден да емигрира със семейството си. В емиграция живее 16 години - до революцията през 1911 г. През 1905 г. в Токио той създава “Обединена лига” (“T’ung-meng Hui”). През декември 1911 г. (след обявяването на Китай за република) се завръща в Шанхай и е избран за временен президент от делегатите на Първия конгрес на Република Китай в Нанкин (до 13 февруари 1912 г.). През 1912 г. “Обединената лига” е реформирана в “Гоминдан” (“Националистическа партия”). По време на Първата световна война до началото на 1917 г. Сен живее ту в Япония, ту в САЩ. През 1918 г. е избран за генералисимус на независим военен режим в провинция Кантон, но е принуден да избяга, защото губи подкрепата на военните. Между 1918 г. и 1922 г. Сен живее между Шанхай и Кантон, стараейки се да бъде водач и главнокомандващ. През февруари 1923 г. той е избран за генералисимус на Република Китай, макар че под негова власт е основана територията между Кантон и Шанхай. Умира от рак на 12 март 1925 г. в Пекин. Тялото му не е погребано, а се пази в будистки храм до 1929 г., когато е пренесено с почести от Чан Кай-ши до Нанкин и е положено в специален саркофаг.


1866 г.
Гено Киров (Гено Киров Генов) - български драматичен артист. Съпруг е на В. Игнатиева. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в Котел (1884 г.). Артист е в Столичната драматично-оперна трупа (1890 г.). Печели стипендия през 1895 г. и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Използва системата на руския реалистичен театър в българското драматично изкуство. Той е един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.). Гено Киров умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол.


1870 г.
Богдан Василев Морфов - български учен, дипломат и общественик. Брат е на Ал. Морфов и Хр. Морфова, баща на П. Морфов. Завършва инженерство във Франция. Ръководи строителството на Бургаското пристанище. Участва в работата на много международни комисии (за използването на р. Дунав, за определяне на талвега на р. Дунав и др.). Представител е на България в Дунавската комисия. Главен директор на БДЖ в годините между 1907-1920 г. Член е на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.), която подписва Ньойския мирен договор. Ръководител е на българската делегация на Лозанската конференция през 1920 г. От 1923 г. до 1931 г. е български пълномощен министър в Париж. Автор е на: “Постройката на Бургаското пристанище”, “Стопанстване на БДЖ”, “Управление на железниците” и др. Богдан Морфов умира в София през 1948 г.


1885 г.
Продан Стоянов Таракчиев- български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в ХI Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София.


1910 г.
Курт Хофман - германски режисьор. Работи като асистент при Ернст Чарел, Робърт Сьодмак и др. През 1937 г. с Хайнц Рюман поставя комедията “Само лъжи”, а през 1939 г. - “Раят на ергените”. Става известен след войната с комедиите - “Фанфарите на любовта” (1951 г.), “Уикенд в Рая” (1952 г.), “Похищението на сабинянките” (1953 г.), “Летящият клас” (1954 г.), “Фойерверк” (1954 г.). През 1957 г. екранизира романа на Томас Ман “Признанията на авантюриста Томас Крул”. През 1958 г. в традициите на немското кабаре и мюзикхол снима антифашисткия филм “Ние - децата чудо”. Снима и серия комедии за замъка Шпесарт, в които под формата на бурлеска осмива морала на управляващия елит: “Гостилница в Шпесарт” (1957 г.), “Призраци в замъка Шпесарт” (1968 г). Режисира още: “Бракът на господин Мисисипи” (1961 г.), “Замъкът Грипсхолм” (1963 г. ), “Фокус-бокус” (1966 г.), “Райнберг” (1967 г.), “Утре в седем светът все още ще бъде нормален” (1969 г.), “Капитанът” (1971 г.). От 70-те години работи в телевизията. Хофман умира на 25 юни 2001 г.


1913 г.
Пирин Лефтеров Бояджиев - български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: "Партений Павлович" (1988 г.), "Съвременници на Берон" (1992 г.).


1945 г.
Нийл Йънг - поп- и рокпевец и китарист. Създава шлагери и балади в стил кънтри-рок и рокендрол. Съосновател е на "Бъфало Спрингфийлд" в Лос Анджелис. От 1970 г. работи в групата "Крейзи хорс". В периода 1969 - 1971 г. е член на "Кросби, Стилс, Неш енд Йънг" (дебютната им плоча с изпълнения на живо от фестивала в Удсток "Deja Vu" е изключително успешна). Албуми: "Neil Young" (1968 г.), "Everybody Knows This is Nowhere" (1969 г.), "After the Gold Rush" (1970 г.), "Harvest" (1971 г.), "Journey Through the Past" (1972 г., музика към филм), "Time Fades Away" (1973 г.), "On the Beach" (1974 г.), "Tonight’s the Night", "Zuma" (1975 г.), "American Stars and Bars", "Decade" (1977 г.), "Comes a Time" (1978 г.), "Rust Never Sleeps", "Live Rust" (1979 г.), "Hawks and Doves" (1980 г.), "Re-ac-tor" (1981 г.), "Trans", "Everybody’s Rockin’" (1983 г.), "Landing On Water" (1986 г.), "Harvest moon" (1992 г.),"Unplugged" (1993 г.), "Lucky Thirteen" (1993 г.),"Sleep with Angeles" (1994 г.), "Mirror Ball" (1995 г.), "Broken Arrow" (1997 г.), "Dead Man" (1996 г.), "Year of the Horse" (2CD)(1997 г.).


1950 г.
Мирча Неделчу - румънски писател. Завършва румънска филология в Букурещкия университет през 1973 г., работи като екскурзовод и учител. Дебютира през 1977 г. с разказ. Първата му книга "Приключения във вътрешния двор" излиза в изданието "Карта Ромъняска" през 1979 г. и печели награда на Съюза на писателите за дебютна проза. Автор е на сборник с разкази: "Ефект на контролираното ехо" (1981 г.), "Поправка на собственическия инстинкт" (1983 г.); романа "Дива малина" (1983 г.) и др.


1968 г.
Стоян Стоянов - български състезател по борба в “Славия - Литекс”. Носител е на бронзов медал от Европейското първенство през 1993 г. През 1995 г. става европейски шампион. Стоян Стоянов е бронзов медалист от Световното първенство през 1991 г. и четвърти през 1994 г.



НА 12 НОЕМВРИ УМИРАТ:

1920 г.
В Одеса умира руският историк, педагог и общественик Евгений Николаевич Шчепкин (Щепкин). Той е роден на 25 май 1860 г. в Москва. Внук е на М. С. Шчепкин. Завършва Московския университет през 1883 г. и преподава в катедрата по обща история. Частен доцент е от 1882 г., а от 1898 г. е професор в Новорусийския университет в Одеса. Участва в либералното движение в началото на ХХ век. Заради подписването на Виборгското въззвание е уволнен от служба през 1906 г., след което преподава в частни училищни заведения в Одеса. След Февруарската революция от 1917 г. се връща в Новорусийския университет. От 1919 г. е член на Комунистическата партия. Занимава се с политическа и военна история от епохата на Седемгодишната война. Осбен интерес за него представляват: личността на Лъже-Дмитрий I, руско-варяжките отношения, въпросите на феодализма в Западна Европа. Автор е на учебници.


1955 г.
Мариано Лароте - чилийски писател, лауреат на Националната литературна премия на Чили за 1944 г. Лароте е роден на 4 януари 1886 г. в Кобкекура. Той е вдъхновител на литературното течение "креолизъм", чиито основни характеристики са съпричастие към живота на народа, към националната култура и реализъм. В сборниците "Разказите на Мауле" (1912 г.), "Люлката на кондорите" (1918 г.), "Ули …” (1923 г.), "Чилийци от морския бряг" (1929 г.), "Хора на селвата" (1933 г.), "Мапу" (1942 г.), "Вятър от ливадите" (1944 г.), "Чили - страна на покрайнините" (1947 г.), "Птичият остров" (1955 г.), в романа "Сурсулита" (1920 г.) Лароте пресъздава правдиви картини от чилийския живот, без да прави големи социални обобщения. Посмъртно излиза романът му "Пакера" (1958 г.), с който се обръща към проблемите на града. Автор е на монографията "Литературата на Чили" (1941 г.).


1973 г.
Арман Тирар- френски оператор. Той е роден на 25 октомври 1899 г. Работи в киното от 1918 г. като художник, актьор и режисьор. Сред първите му операторски изяви се открояват “Омъжването на господарката Бьолман” (1926 г.), “Мама Колибри” (1929 г.), “Малкият крал” (1933 г.). Снима фимите: “Хотел “Север” (1938 г.,), “Влекачи” (1940 г.), “Фантастична история” (1942 г.), “Убийцата живее на ¹21” (1942 г.), “Кеят на ювелирите” (1947 г.), “Мълчанието е злато” (1947 г.), “Манон” (1948 г.), “Красавиците на нощта” (1952 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Дяволски души” (1954 г.), “Ако всички хора по света” (1955 г.), “И бог създаде жената” (1956 г.), “Бабет отива на война” (1959 г.), “Замък в Швеция” (1963 г.), “На лов за Пепеляшка” (1965 г.), “Мозъкът” (1968 г.), “Битката при Сан Себастиан” (1969 г.), “Мозъкът” (1969 г.).


1996 г.
Витаутас Пранович Жалакявичус- литовски режисьор. Той е роден на 14 април 1930 г. През 1956 г. завършва ВГИК. Дебютира с комедията "Докато не е късно" (1958 г., съвместно с Ю. Фогелман), а след това снима "Адам иска да бъде човек" (1959 г.) - за живота в Литва през 30-те години. Художествен ръководител и режисьор е на новелата "Живи герои" (1960 г.) в едноименния филм. През 1964 г. поставя "Хроника на един ден". Най-добрата му творба излиза през 1966 г. - "Никой не искаше да умира". Той е режисьор на "Тази сладка дума - свобода" (1973 г.) и "Кeнтаврите" (1979 г.). Снима телевизионните филми - "Цялата правда за Колумб" (1970 г.), "Авария" (1975 г.), "Неделен ден в ада" (1987 г.). През 1980 г. представя образцовата си екранизация по Чехов "Разказ за неизвестния човек". Сценарист е на филма "Факт" (1981 г.).