- Д-р Калинкова, преди дни бяха сменени директорите на три големи болници в България, сега се извършват проверки и в 10-ина областни болници. Как ще коментирате тези смени?
-  Аз не мога да коментирам персоналните смени, а по-скоро това, което вълнува всички и намира широко отражение в медиите - възможно ли е стабилизиране на финансирането на лечебните заведения в България, независимо от тяхната собственост и подчиненост. Защото от две години принципът на финансиране на всички лечебни заведения за болнична помощ е получаване на средства по определени стойности, регламентирани от Министерството на здравеопазването група болести, или по клинични пътеки по съответен Национален рамков договор. За всички е ясно, че тези определени стойности са в пряка зависимост от бюджета, който е гласуван за здравеопазване и те не са себестойността за лечебните заведения. Тази себестойност е различна за университетските, областните и общинските болници. И това е напълно нормално, дори и за една и съща диагноза. Защото в параметъра себестойност се включва и компонент труд, и компонент консумативи, и стопанска издръжка, и лекарства и т.н.
- По принцип, болниците, независимо дали са университетски, областни или общински, едни и същи суми ли получават?
- Те получават приблизително еднаква сума, когато става дума за субсидиране на дейности от МЗ, с много малка разлика между университетски, областни и общински. Когато говорим за дейности по линия на НЗОК, стойностите са абсолютно еднакви. Това, може би, от една страна създава тази разлика в приходната и разходната част и създава дефицит. От друго страна, това бяха първите стъпки за финансиране на лечебните заведения не на исторически принцип, когато бяхме бюджетни организации, а във връзка с конкретно осъществената, извършена, доказана и отчетена дейност. И може би продължението трябва да следва в това, че всички видове дейност, които едно лечебно заведение изпълнява, съгласно своя регламентиран регистрационен и разрешителен режим и съобразно нормативните изисквания към него, трябва да намерят финансов израз. И веднага давам пример - дейността на диагностично-консултативните кабинети, на консултативната помощ за Центъра за спешна медицинска помощ, на лабораторните и рентгеновите изследвания в пълен обем не се финансират отделно. Те са в рубриката "Разходи" без ние да получаваме конкретни приходи за тях. Други такива задължителни звена са например ТЕЛК-комисиите с всички регламентирани наши задължения да обслужваме лицата, "Съдебна медицина", която няма никакво конкретно отношение към лечебната дейност. Но така или иначе тези структури и тяхната дейност са съобразени с действащите закони и наредби и ние като областна болница сме задължени да ги изпълняваме. Според мен, всеки отделен екип, ръководещ дадено лечебно заведение, трябва да направи своя финансова програма съобразно очакванията за финансиране за дадена стопанска година, колкото и то да е приблизително, трябва да има яснота в рамките на какъв бюджет той може да работи. Защото аз съм изключителен привърженик на финансова дисциплина и на това, че можеш да имаш амбиции само в рамките на това, което ти очакваш да получиш.
- Това ли е причината - финансовата дисциплина, поради която, добричката болница вече години наред няма задължения?
- Мисля, че това е една от основните причини - да се ръководим винаги от принципа, че всеки трябва да разполага според своя джоб, както се казва с хубавата българска приказка. Нашият джоб вече се формира, макар и с начални стъпки, от това, което можем да очакваме като реализация, съобразно системата, която действа в България. Не казвам, че е съвършена, не казвам, че няма да се промени или няма да търпи развитие. Но това е статуквото за всички. За всички е ясно, че парите в здравеопазването никога няма да са достатъчни. Защото, първо, ние въвеждаме медицински стандарти В България. Те се утвърждават от министъра на здравеопазването, те стават задължителни. Тези стандарти определят изисквания към сграден фонд, към технология, към персонал. Т.е. летвата се вдига все по-високо и ние трябва да имаме реална представа кое трябва приоритетно да финансираме, къде са най-големите ни проблеми и задачи за решение. И всичко това, включително и ангажиментите към образователната, социалната, чисто финансовата част като фонд "Работна заплата" за персонала, в никакъв случай не трябва да изостава. Аз мисля, че откритият коментар с началник-отделения в края на всеки месец - къде сме ние в дейността си, във финансовата си стабилност и проблематика, каква политика провеждаме, е добра практика. Защото нито можем да се оплакваме от някого, нито можем да разчитаме на някого. Трябва да разчитаме на себе си. Разбира се, въпреки стабилната рамка от няколко години откакто сме търговско дружество, би било некоректно и непочтено ако не отчета, че ние имахме една голяма бонификация, която продължаваме да имаме от значимата помощ от болницата в Шафхаузен. Защото ако ние разполагаме с един апарат или с едно оборудване, или с някакъв консуматив, или дори с някакъв тип обучение, това е освободило финансово ресурс за други идеи, за други проекти, за други реализации. А много от моите колеги са изправени пред проблема тепърва да закупуват всички тези медицински технологии, без които тяхната медицинска дейност не би била призната, не биха имали договори и т.н. Не мога да не спомена и някои от проектите, по които ние работим през последните две години - по Реформа на здравната помощ на Револвиращия фонд, по проекта за енергийна ефективност, по "Хигия", който ни даде неоценими знания и съкрати нашите разходи по лекарствотерапията. Искам да подчертая и това, че министерството осигури един значителен брой компютърни системи, с които наситихме нашата болница - те са вече над 100. Мисля, че всички тези неща в съвкупност, както и, пак казвам, категоричната ми убеденост, че човек трябва да разполага само с това, на което сам може да разчита, ни радва в момента с по-малко проблеми. Веднага искам да кажа, че пред болницата има много задачи за решаване. Нито за секунда, предполагам, никой от персонала - от лекарите, от началниците, от екипа, който ръководи болницата, не си е помислял, че ние сме стигнали съвършенство. Няма такова нещо. Напротив, пред нашите гости по програмата /от фондация "Драйфус", б.а./ аз изброих поне пет неща, които стоят на дневен ред. Това е дали ще спечелим проекта за болничен инсинератор - сметогорната пещ, или ще чакаме друг тип решение, дали ще имаме достатъчно технологии, които с времето така или иначе ще се амортизират, дали ще можем следващата година на поредния празник на Св. Иван Рилски да открием поне нови три отделения, защото вече амбицията расте. Сега има допълнителни ангажименти към подготвяне базата за новия апарат в Клинична лаборатория, ремонтът вече тече. Нужно е дофинансиране на газифицирането в новото котелно. Това са все финансови ресурси, които никой не предполага, освен хората, които в края на краищата имат ангажимента с управлението. Но те трябва да бъдат осигурени, за да има един добър финал на всичко, които сме направили.
- Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски каза, че едно от първите неща, които ще направи, е да върне Бърза помощ в структурите на болницата. Той се обоснова, че по този начин обръщащите се към Бърза помощ ще имат достъп до добрите специалисти, които работят в болниците. Как ще коментирате една такава промяна?
- И сега структурата на стационираната Бърза помощ, не говоря за посещения по домове, която се намира на наша територия, ползва неотлъчно, в цялата си работа, структурите на болницата - лаборатории и специалисти. По простата причина, че ние сме задължени да имаме такава колаборация и наистина те не разполагат със съответните специалисти. Аз мисля, че ако се мисли държавнически, и това вече е обсъждано поне от два екипа до момента на МЗ, следва да не се правят дублиращи структури. Аз разбирам идеите на ръководните екипи на министерството - да няма "двойно" обслужване на един пациент - веднъж от структурата на Бърза помощ като отделно учреждение, веднъж от колегите от болницата. И ако Бърза помощ стане структура, отделение на болниците, това до значителна степен ще ни ангажира да осигурим работещи екипи от специалисти, което да съкрати извикването на консултанти, допълнителния преглед и т.н.т. За това аз намирам резон в обмислянето на идеята спешната помощ да бъде към структурата на болниците, поне в тази си част. 
- Вие сте споделяли, че не получавате финансиране за това, че специалисти от болницата ходят на консулт в Бърза помощ.
- Определено, но защото това е нормативно уредено в Наредбата за оказване на спешна помощ. Всички болници, на които територии има стационирани такива звена, трябва да оказват методическа, консултативна и т.н.т. помощ. Освен това, мисля, че за колегите, които сега работят в центровате за спешна помощ, има много труден механизъм по действащата наредба за специализация. И това за тях, смятам, че ще бъде шанс. Защото ние не говорим за някакъв тип промени в персонал, съкращения, а за преструктуриране,  което най-вероятно означава, че те евентуално ще станат служители на болницата. Не че работата на директорите на болниците, където има такива структури, ще стане по-лесна, напротив, това е още един огромен ангажимент. Но ако мислим за това, че пациентът трябва да е по-доволен, по-навременно и комплексно обслужен, мисля, че това е една добра идея.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА