ПИСАТЕЛЯТ
В памет на Йордан Йовков
Небето ти прелитам, за да сляза
сред тая равнина с пшеници и щурци,
със сладък хляб, от слънцето белязан.
По пътищата, в нивите, до всеки праг
от звук и светлина да онемея.
Във сънищата твои да се спусна пак -
вселената във мен да оживее...
Душа, изписана със твоята печал,
във моята душа се отразява.
Боли...Земята цяла в рани си ми дал.
И мъката расте, не отболява...
Но знам, че още бдиш доброто да звъни
и всяка хубост да възраждат дните,
да се въздигат буйно белите вълни
на любовта - високо да се скита.
Оставам в твоя свят красив и строг
и ти, притихнал до сърцето на човека,
унесен в скръб и радост - до възбог.
И нека дълго да говорим, нека...
Драгни ДРАГНЕВ