изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 01:11 EET
125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ: АКО ДУШИТЕ НИ СА КРАСИВИ...    
КултураРазказът "Балкан" на Йордан Йовков е една алегория, защото в него се изобразява и говори едно, а в някои моменти се разбира друго. В известна степен той е близо до

 притчата, а пък алегоричната му форма го сродява с приказките за животни, особено в онези редове, когато писателят приписва човешки качества на трите кучета Балкан, Войвода и Мишка. Заедно с това разказът е една метафора, защото създава цялостен художествен образ на времето, в което се развива действието. А то е началото на второто десетилетие на двайстия век ... Заглавието "Балкан" според мен деликатно и милостиво подвежда читателя и заблуждава като художествен похват. Нещо повече - то носи геополитически смисъл и характер и Йовков не го избира случайно за заглавие на разказа и за име на животно. Думата Балкан също е една алегория и метафора, понеже директно посочва Балканите или Балканския полуостров - срещите на различни народи, които рядко са общували по най-добрия начин като съседи. Често пъти географски и политически фактори са довеждали до жестоки сблъсъци между тях.

Какво всъщност разкрива разказът "Балкан"? Най- краткият отговор: епизод от живота на едно добруджанско село, разположено до границата с Румъния. Неколцина литературни герои в центъра на действието и няколко животни, в случая кучета, между които най-ярко се откроява Балкан.

Да, но читателят отново е подведен по художествен път и ако не надуши и не проумее заблудата, значи нищо не е разбрал. Защото в рамките на изображението и заангажиращата сюжетна линия с неочакван, внезапен, но естествен край става и нещо друго - чува се страшният тътен на войната, ехота на свирепи стълкновения между балканските народи от 1912 до 1916 година. Ако читателят долови този вой и грохот, ще стигне до извода, че зад драматичния епизод в живота на добруджанското селце е скрит вопълът на писателя срещу такива злочестини като насилието и войната. А това вече е художествено обобщение, което изисква и настоява за повишено внимание. Едновременно ни подтиква да откликнем с отзивчивост и състрадание, да се слеем с него и да го приемем като своя болка и тревога. Ако на читателя му сече умът и е пристрастен към посланието на писателя, ще разбере човешката мъка, вплетена в неговото обтегнато и изострено повествование. "Плаках и писах, не знам какво е излязло" - споделя той пред Георги Райчев. Това повествование, според мен,  е сравнимо единствено с поезията, защото Йовков е поет, чиито строфи просто са по-дълги...

Чета разказа и съм потресен от проникващата в душата ми искреност и дълбочина на думите. Тук е втъкан невидимият, нематериален, неуловим дух на живота - четеш и у теб остава една неразгадана тайна, омагьосва те една загадъчна привлекателност. Затова питам сам себе си: способен ли е днешният читател да се замисли върху проблемите, които са вълнували Йовков и неговите герои по онова време? Струва ми се, че разказът "Балкан" е място за среща на две епохи и усилие за диалог между тях.Нравственост и страдание, съзнание и материя, воля и произвол - всичко, което тревожи Йовков и неговите герои, присъства и в нашите днешни размисли. Йовков ни дава знак да разберем кое общото помежду ни, къде са онези точки, в които бихме могли всички ние, толкова различни, да се сближим. А това е духовната задача на нашето време...

Докато препрочитах разказа "Балкан", си дадох сметка с какво пълни главите ни и душите ни, какво точно напомня. Напомня, че от 1913 до 1916 година и по-късно, до 1940 година, Румъния причини на Добруджа, на България истински жестокости: нещастия, войни, мъчения, издевателства, убийства. Всеки  румънец би трябвало да изпитва силно чувство за вина по отношение на Добруджа, на цялата наша страна - това подсказва, подчертава и внушава в разказа си Йовков. Лично на мен ми се струва, че макар и с голямо закъснение Румъния би трябвало да ни поиска прошка, защото е извършила историческо и културно насилие. Това би се отразило добре на взаимоотношенията между двете страни днес и в бъдеще.

И понеже Йовков е човеколюбец и владетел на духовната красота, видяхте ли как завършва своя разказ? Той слага край с един пейзаж. Той знае, че пейзажът е емблема на свободата или идеалният образ на мечтата. Пейзажът ни кара да мислим и подхранва въображението ни. Йовков знае и проповядва, че истината и красотата са главното в човешкия живот. Той вярва в духовната сила на човешката природа, без която самият живот губи смисъл и надежда. Той иска малко - и читателят да повярва. Затова финалът на разказа с този пейзаж на белите пътища и жълтите ивици на нивите от птичи поглед прилича на грамадно ветрило, разгънато около селото. Пейзажът е на Йовков, но звучи като у Достоевски, че красотата ще спаси света. Искам да добавя нещо друго. Ако някой ще спаси света, това ще бъдем преди всичко ние, хората. Но при едно условие - ако душите ни са красиви...

 

Драгни ДРАГНЕВ

 


Сходни връзки

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ: АКО ДУШИТЕ НИ СА КРАСИВИ... | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди