Българският народ не се примири с това и се вдигна на свещена борба за национално освобождение. Първият сполучлив акт беше съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. Илинденско - преображенското въстание от 1903 г. беше жестоко потушено. България, Гърция, Сърбия и Черна гора сключиха свещен съюз срещу петвековния поробител и през 1912 - 1913 г. в Балканската война го разгромиха. Когато се обявява общата мобилизация запасните ги изпращат на фронта с гайди, окичени с пешкири и цветя, като, че не отиват на война, а на сватба. Съпътства ги освобождението на поробения брат. Слушал съм спомени на дядо Иван Кобура от родното ми село Проф. Златарски, когато е обявена общата мобилизация на 17.11.1912 г. като войници в 31 ПП град Силистра. Всички хвърлят от радост шапките си във въздуха, включително и тези, които същия ден трябвало да се уволняват. Венецът на българската военна слава е превземането на Одринската крепост на 13.03.1913 год. В резултат на грандоманщината на цар Фердинанд, слабата дипломация и интригата на Великите сили на 16 юни 1913 г. избухна Междусъюзническата война, която донесе първата национална катастрофа. Национално обединение на се постигна. Направи се втори опит като България през 1915 г. се включи в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Българската армия отново показа чудеса от героизъм на южния и Добруджански фронтове, при Добро поле, Дойран, Косово, където беше разгромена сръбската армия, а на Добруджанския фронт в боевете при Тутраканската крепост и Добричката епопея румънската армия претърпява поражения и беше освободена цяла Добруджа. През 1916 год., въпреки това, България загуби войната и през 1919 год. Южна Добруджа отново е предадена на Румъния. Хиляди добруджанци през 1916 г. бяха откарани в Молдовските лагери, мнозина от които не се върнаха. България претърпя втора национална катастрофа. Национално обединение отново не се постигна. Всички разбираха - за национално обединение са необходими жертви, но те отидоха напразно, което увеличи още голямата мъка на българския народ. На 01.03.1941 г. Цар Борис ІІІ и българското правителство отново включиха България на страната на Хитлеристка Германия. Отново провал за нас. Добруджанци, 2006 г. е паметна. Навършват се 90 г. от освобождението на Добруджа, от първата румънска окупация през 1913 г. Какво донесоха тези войни на българския народ? Десетки хиляди убити и ранени, разруха, черни забрадки, реки от сълзи по загиналите по фронтовете. От моето малко родно село Проф. Златарски във войните са изпратени 30 бойци. От тях загиват 10. В Илинденско - Преображенското въстание през 1903 г. безследно изчезва Стоян Петров Кориочев в четата на Гоце Делчев. Иван Марчев, Пеню Йоргов и Иван Врожев не се връщат от молдовските лагери. Хиляди сирачета тръгнали по чужди врати за парче хляб. Когато пристигат съобщенията от фронта за загиналите, майките скубят косите си, а клетите сирачета ги прегръщат и отправят упреци, поглеждайки небето с думите : "Боже, защо ни наказа? Какво лошо ти сторихме?". Бащите ронят сълзи и отиват в обора, галят животните и търсят утеха на мъката си, плаче цялото село. Скърби цяла България, българите от Одринска, Беломорска Тракия и Егейска Македония са подложени на клане, ограбване, унищожение на родните села и прокуждане от тях. Над Добруджа пада Черната нощ на робството. Хиляди напускат родните си места и търсят спасение в майка България. Каква жестока съдба? Колко вярно звучат думите на Йовковия герой Муканина от разказа "По жицата" "Боже, колко мъка има на този свят". Близо век загиналите лежат вечен сън по чужди земи. Някъде като Сърбия и Македония гробищата са поругани. На техните гробове майки невести и клети сирачета сълзи не са проливали, и свежи цветя не са поставяни, свещи не са палени. Това прави всяка година природата, като покрива техните гробове с диви цветя. Посещават ги само дивите животни, в избуелите храсти безброй птици отглеждат потомства, което разнася духа им по необятната шир. Тишината се нарушава от песните на птичия свят, който като невидим оркестър звучи като тържествен химн в прослава на героите. Времето излекува раните на войните. Няма ги поколенията, които изживяваха ужасите на тази война. Паметта на поколенията не трябва да се покрие с пепелта на забравата.. В навечерието на 90-тата годишнина да си спомним за тях и да направим каквото можем за увековечеване на тяхната памет. Това по-добре е направено за загиналите на Втората световна война 1944-1945 г. В град Добрич е издигнат паметник на загиналите в Добричка област. Това е направено и в много села. Това е добре! В Добруджа паметници на загиналите в посочените войни са много малко. Нима загиналите във войните в началото на ХХ век не са положили глави пред олтара на отечеството. Според мен общините трябва да поемат инициативата, като с помощта на военния архив във Велико Търново издирят участниците и загиналите в тези войни. Някои общини вече са го направили. Народ, който не почита паметта на онези, които са си дали живота за отечеството и не познават историята си нямат бъдеще.

Петър ЖЕКОВ