По този повод НДТ разговаря с американеца Матю Конлон - доброволец към Корпуса на мира. От октомври т.г. той работи в Дневния център за деца с увреждания "Надежда" в Добрич и подпомага дейността на възпитателите и рехабилитатора в ежедневната им работа с децата. Идването на Матю в нашата страна е първото му излизане извън границите на Съединените американски щати.

- Матю, как стана така, че дойде да работиш в Добрич?
- Аз съм завършил университет в Пенсилвания, където учих да работя и да помагам на деца със специфични потребности. Такава е специалността ми. В България дойдох по линия на Корпуса на мира.  Целта ми беше промяна и придобиване на опит.
- Каква е практиката в САЩ по отношение на работата с деца със специфични потребности?
- Стремежът е да се помогне на тези деца, да работим съобразно техните потребности. Защото всяко дете е различно и индивидуално и е нужно да се определи специален подход при работата и контактуването с него. Това именно е най-важното - да се знае, че всяко дете има своя собствена индивидуалност и особености при развитието му.
- Какво е мнението ти за България и за хората тук?
- Обичам България и нейните хора. Много харесвам и колегите, с които работя. Работата в този център е прекрасна. Аз се уча от колегите си, от самите деца, а и от системата в България въобще.
- Преди да дойдеш в нашата страна, знаеше ли нещо за нея?
- Само бях чувал за България, но повече за страната ви научих наистина, когато дойдох тук. Надявам се да остана три години и да науча още повече.
- Коя бе първата българска дума, която научи?
- Споко - чух я в самолета, докато пътувах за насам.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА