Преди няколко дни с огромно учудване попаднах на фактура за наем на паркинг, издадена от ПВК ”Добруджа” АД. Казвам с учудване не поради друго, а защото този паркинг още се стопанисва от този търговски субект. И отново /за кой ли път през последните години/ на гърлото ми заседна горчивата топка от това, което стана с една от най-добрите волейболни школи в България.
Да, аз бях единият от инициаторите преди 4 години общински паркинги да бъдат предоставени за стопанисване от ПВК ”Добруджа” АД. Това бяха годините, в които с всякакви усилия се опитвахме да спасим добричкия волейбол от погиване. И съм благодарен на тогавашния Общински съвет, че взе такова решение.
Да, аз все още по съдебна регистрация се водя член на Управителния съвет /УС/ на това АД. Въпреки, че вече два пъти /преди 3 години и преди 2 месеца/ съм подавал своето заявление да бъда съдебно заличен от този УС. Но и няма как това да се случи, защото общо събрание на дружеството не е свиквано. Нито веднъж през последните 3-4 години и въпросния УС не е събиран да свърши някаква полезна работа за волейбола в нашия град. А на създаденото АД това беше основната задача.
Нямам абсолютно нищо лично против г-н Георги Василев /сега Изпълнителен директор на АД-то/ като волейболен човек – напротив, уважавам достатъчно това, което той е направил и за добричкия, и за българския волейбол /като състезател и треньор/. Но за огромно съжаление, всички тези позитиви носят едни много далечни във времето дати.
През 4-те години, откакто съществува П /професионален!!!/ В /волейболен!!!/ К /клуб/ ”Добруджа”АД, се случи следното с волейбола в град Добрич:
-представителният ни мъжки отбор, с който десетки години се гордеехме, отпадна от елитната волейболна група на страната;
-същият този отбор се разформирова - някои момчета отидоха в други отбори, други прекратиха преждевременно активната си състезателна кариера;
-зала “Добротица” отдавна не ехти претъпкана “до дупка” от възторжените възгласи на стотиците любители на волейболната игра;
-не се виждат вече и онези 40-50 юноши от различните възрастови групи, които пълнеха до преди години спортните ни зали;
-… но паркингите, които Общината предостави на АД-то само и единствено с цел да се подпомогне оцеляването на добричкия волейбол, са още под ръководството на въпросното АД, без то да има реална дейност /извинения – освен прибирането на пари отпаркинги/.
И не напразно по-горе сложих удивителни след професионален и волейболен. Защото за всички, които обичаме волейбола, въпросния клуб “Добруджа” с гръмкото след него АД, не е нито професионален, още по-малко волейболен.
Но да се върна към истинския волейбол, който се прави в Добрич. А него го прави засега един човек, и то само и единствено от чистата си любов към този спорт – г-н Иван Иванов. Преди 3 години той успя да съхрани няколко състезатели от бившия елитен отбор на “Добруджа”. Включи се заедно с тях в провеждащия се единствен в страната областен шампионат по волейбол. Момчетата набраха самочувствието, което ги беше напуснало, и две поредни години бяха финалисти на големи волейболни турнири – “Отрит Балкански спортен фестивал” през 2004 г. и “Първи Световни работнически игри” през 2005 г.
И от тази есен Добрич отново тръгва към елитния волейбол – клубът на Иван Иванов вече е участник в Североизточна “А” републиканска волейболна група. Уверен съм, че най-късно до 2 години отново всички приятели на този прекрасен спорт пак ще скандираме заедно в зала “Добротица”, когато там играят нашите момчета срещу “ЦСКА” или “Левски. Защото познавам амбицията и на другия Иван в отбора / ИванДимитров – последния капитан на ВК “Добруджа”, сега играещ треньор на В К”Иванов”/.
Най-искрено им желая успех! И приканвам онези, които имат финансовите възможности, да подкрепят “Ивановците” в това, с което са се заели да направят за града ни. Защото без достатъчно средства за всички ни е ясно, че клаузата е трудно постижима. Добрич има нужда от своя представителен волейболен отбор – нека да го направим заедно!