Основано е на 15 декември 1940 г. и вече е на 65 години. Учредители на читалището са родолюбиви селяни, сред които Желю Белчев, Стою Донков, Гавраил Щерев и др. Приет е уставът на читалището, избрано е настоятелство с председател Желю Белчев. Той посвещава повече от четвърт век от живота си за издигане ролята на читалището в културно-просветния живот на населението. За сграда е използвано безвъзмездно кафенето на Никола Белчев.
През зимните месеци настоятелството и учителите организират вечеринки, сказки за исторически събития и дейци на България, коледуване и лазаруване, изнасяне на пиеси пред хората в селото и съседните селища.
В условията на социализма читалището в моето родно село е в апогей. Със средства на кооперативното земеделско стопанство е построена модерна сграда. В нея има голям киносалон, библиотека с около 20 000 тома, помещения за самодейните състави. В селото има около 100 души с висше образование, те са учители, агрономи, икономисти и други специалисти, които заедно с останалите селяни развиват активна културно-просветна дейност.
Читалищни самодейни състави по хорово пеене, танцово и театрално изкуство вземат редовно участие в общински, окръжни и национални прегледи на художествената самодейност. Десетки са техните национални награди. Гордост за вранинци е, че техните състави са сред първите в прегледите на художествената самодейност в Копривщица и с. Дебрене. И в наше време, въпреки трудностите, активна дейност развива Женският хор за автентичен фолклор. Населението им е благодарно за тяхното дело, благодарно е на дългогодишните всеотдайни председатели на читалището Желю Белчев, д-р Върбан Радушев, Атанас Даскалов и дългогодишната учителка Иванка Даскалова. Принос за живота на читалището имат Добра Пачева, Мария Петрова, Йордан Жеков, Величка Василева, Йордан Димов и др., кметовете Димитър Златев, Елена Жекова и Димитър Калинков.
Изминалият път на читалището е ползотворен, то става втори дом за млади и стари, огнище на богат културно-просветен живот.
Ст.н.с. д-р Атанас Атанасов