КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1799 г. - Кърджалии нападат и опустошават Калофер. 1988 г. - Вследствие на поставена бомба самолет на американската авиокомпания “Пан Ам” се разбива близо до Локърби в Шотландия, при което загиват повече от 259 души. За организирането на атентата са обвинени либийските тайни служби. 1940 г. -  Роден е Емил Димитров Димитров - звезда на българската естрада.

НА 22 ДЕКЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1799 г.
Кърджалии нападат и опустошават Калофер. По този повод в една приписка се съобщава: "В лято 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели [Румелия], та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец декемвриа 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други мъки, кой да изкаже."

1877 г.
Тимошкият корпус на сръбската армия освобождава Кула.

1907 г.
Приет е Закон за устройството на Министерството на външните работи и изповеданията. Това е първият устройствен закон за министерство.
Министерството е създадено с указ от 17 юли 1879 г. като централна държавна институция, занимаваща се с външната политика на страната и нейните духовни проблеми. Контактите с другите държави се поддържат чрез български дипломатически представителства в чужбина и представители на други страни в България. До провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. българските представителства в чужбина са с ранг на дипломатически агентства. След провъзгласяване на независимостта дипломатическите агентства се въздигат в ранг на легации, а дипломатическите агенти – в пълномощни министри. Организационната структура на министерството търпи непрекъснати промени. През 1898 г. към него се създава Телеграфната агенция, която през 1936 г. се преобразува в Дирекция на печата (по-късно и в Българска телеграфна агенция). Поредицата от мирни договори, които България сключва през 1912–1918 г. и след това, налага откриване на специален Съдебен отдел по изпълнение на договорите за мир, който е закрит през 1936 г. и отново открит през 1943 г. След края на Първата световна война 1914–1918 г. към това министерство се учредява и длъжността комисар, който да бъде в непосредствен контакт с представителите на Междусъюзническата контролна комисия в България, действаща в страната по силата на член 130 от Ньойския мирен договор. МВнРИ съществува до 1947 г.

1918 г.
В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г.
Димитър Михалчев е философ, социолог, обществен и държавен деец, академик, дописен член на БАН. Роден е на 25 декември 1880 г. в Лозенград. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", специализира в Берлин, Грайфсвалд, Фрайбург и Мюнхен. След завръщането си в България става доцент, а от 1915 г. и професор, титуляр на катедрата по систематическа философия. Включен е в състава на делегацията, която подписва Ньойския мирен договор през 1919 г. в Париж. В годините 1922–1923 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След това преминава на дипломатическа служба – пълномощен министър е в Чехословакия (1923–1927 г.) и в СССР (1934–1936 г., 1944–1946 г.). През 1944 г. участва в делегацията, която подписва примирието в Москва. Създава и редактира с малки прекъсвания сп. "Философски преглед" (1929–1943 г.). Избран е за председател на БАН в периода 1944–1947 г. Дългогодишен председател е на Тракийската организация. Един от най-крупните философи по това време в България. Поставя началото на българската ремкеанска школа. Автор е на редица философски трудове: "Философски студии", "Философията като наука", "Ремкеанството в сянката на българския марксизъм", "Форма и отношение. Принос към учението за познанието" и др. Умира на 18 януари 1967 г.

1944 г.
Започва Сремската настъпателна операция. От 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция.

1954 г.
Установени са дипломатически отношения с Индия.

1957 г.
Проведени са избори за 3. ОНС. За кандидатите на ОФ са подадени 99,95 % от общия брой на гласовете.

1964 г.
Взето е решение на Политбюро на ЦК на БКП "За по-нататъшно подобряване работата на печата и повишаване неговата роля в социалистическото строителство и комунистическото възпитание на народа". Същата година е взето решение за "За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия".

1977 г.
Открит е пивоварният завод край Плевен.

1981 г.
Подписан е договор за дружба и сътрудничество с ДР Афганистан.

1992 г.
България приключва преговорите с ЕС за асоцииране, след което предстои подписването на споразумението и неговото ратифициране.
Първият контакт на България с европейската общност датира от 1988 г., когато страната ни връчва в Брюксел вербална нота за установяване на официални отношения с Общността. Същата година се установяват дипломатически отношения с ЕО и се постига съгласие за акредитиране на български посланик. Пръв официален представител на България към Общността през 1990 г. става Атанас Гинев. Същата година Великото народно събрание приема решение, с което изразява желанието на България да стане пълноправен член на съюза. На 8 март 1993 г. в Брюксел е подписан Договор за асоцииране на България. Същата година договорът е ратифициран от Народното събрание. След последователното му ратифициране от страните-членки, той е одобрен от Съвета на министрите на ЕС и влиза в сила на 1 февруари 1995 г.
Президентът Желю Желев и министърът на външните работи Георги Пирински връчват молба за членство в ЕС на срещата на високо равнище в Мадрид през декември 1995 г. Решение за откриване на официалните преговори за присъединяване на България, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Малта приемат лидерите на ЕС на среща в Хелзинки през декември 1999 г. На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

1992 г.
В ефир започва да предава Радио "Галатея" - VOE – Варна. Същата година на този ден започва да излъчва в ефир свои предавания и радио 99 - София.

1993 г.
Чрез размяна на ноти България и Македония установяват дипломатически отношения. България признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. заедно с независимостта на другите бивши югославски републики. Първото официално посещение в Македония на българска делегация е на 5 - 6 юни 1993 г. Тя е водена от министър-председателя проф. Любен Беров.

1995 г.
Външните министри на България и Гърция Георги Пирински и Константинос Папуляс договарят откриване на нови гранични пунктове, съвместно използване на водите на р. Места и съвместно изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис.

1996 г.
Конгресът на БЗНС избира за главен секретар Петко Илиев.


НА 22 ДЕКЕМВРИ В СВЕТА:

1920 г.
Приет е закон за управление на Ирландия. Той предвижда в Ирландия да има два парламента - един за 6-те северни графства на Северна Ирландия и друг за останалите 26 графства на Ирландия
Ирландия е държава в Западна Европа. Административно се дели на държавата Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Великобритания. Площта й е 70 283 кв. км. Населението за 1996 г. наброява 3 540 000 жители. Столицата на Ирландия е Дъблин.
Ирландската република се състои от 4 исторически провинции. Административно е разделена на 26 графства; като самостоятелни административни единици са отделени гр. Дъблин, Корк, Лимерик, Уотърфорд, Дан Лъри. До 1921 г. е владение на Великобритания, а в периода 1921-1937 г. е нейн доминион, от 1937 г. е независима държава Ейре, и от 1949 г. е Република Ирландия. Действащата конституция е приета чрез плебисцит на 29 декември 1937 г.
През IV в. пр. Хр. Ирландия е населена с келтски племена. През III в. се формират 5 кралства. През V в. ирландското население приема християнството. От VIII в. започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. Ирландският народ организира и провежда въстания в периода XVI-XVII в. В края на XVII в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. През 1800 г. е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава, на 18 април 1949 г. - за независима република, която излиза от Общността. Северна Ирландия остава във Великобритания; ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

1930 г.
Осъществен е първия полет на руския бомбардировач АНТ-6 (ТБ-3). АНТ-6 е първият в света боен самолет, предназначен за изпълнение на стратегически задачи в състава на специализираните части на Военновъздушните сили.

1945 г.
САЩ признават правителството на Югославия начело с бившия ръководител на Съпротивата в страната Йосип Броз Тито.
От 1934 г. Тито е член на Политбюро на Югославската комунистическа партия, от 1940 г. е генерален секретар на ЦК на ЮКП. След окупацията на Югославия от хитлеристка Германия е главнокомандващ Народоосвободителната армия (1941–1945 г.), от 1943 г. е председател и на Националния комитет за освобождение на Югославия. След края на Втората световна война 1939–1945 г. е председател на югославското правителство. От 1953 г. е президент на Федеративна народна република Югославия.

1988 г.
Вследствие на поставена бомба самолет на американската авиокомпания “Пан Ам” се разбива близо до Локърби в Шотландия, при което загиват повече от 259 души. За организирането на атентата са обвинени либийските тайни служби.
Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9.450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са загиналите пътници и 11 са жертвите от шотландското селище Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски агенти - Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са обвинени за атентата. На 15 април 1992 г. Съветът за сигурност на ООН налага вето на Либия за да принуди полковник Кадафи да предаде двамата обвиняеми.
Седем години по-късно на 14 април 1999 г. Либия предава на съда двамата агенти. На 31 януари 2001 г. Абдел Басет е осъден на доживотен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оправдан.
На 14 август 2002 г. Триполи и адвокатите, представляващи семействата на жертвите в атентата над Локърби, подписват споразумение за откриване на банкова сметка. На 15 август 2003 г. Либия официално признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на семействата на жертвите най-малко пет милиона долара на човек. Обезщетението възлиза на 2.7 милиарда долара компенсации, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове. Първите 4 млн. са изплатени след вдигането на санкциите на ООН на 12 септември 2003 г.. Следващите 4 млн. - след отмяната на американските икономически санкции. А последният транш от 2 млн., когато Либия бъде заличена от списъка на САЩ като страна, подкрепяща тероризма.
На 19 декември 2003 г. Либия обявява, че се отказва от всички оръжия за масово поразяване. На 23 април 2004 г. САЩ отменят част от икономическите санкции срещу Либия, въведени през 1986 г. На 28 юни Вашингтон възобновява официално дипломатическите си отношения с Триполи, но не обявява страната за изключена от списъка на подкрепящите тероризма.

НА 22 ДЕКЕМВРИ СА РОДЕНИ :

1847 г.
Хейхатиро Того - японски адмирал на флота (1913 г.), маркиз (1934 г.). Завършва военноморско училище в Англия (1971-1878 г.). По време на Японско-китайската война (1894-1895 г.) е командир на крайцер. Произведен е в чин адмирал през 1904 г. По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) командва I японска ескадра и главнокомандващ на обединения флот. Ръководи действията на японски флот при Порт Артур (февруари 1904 - януари 1905 г.), в сражение в Жълто море (август 1904 г.) и в Цушимското сражение (1905 г.). Член на Висшия военен съвет (1909 г.).

1853 г.
Евграф Степанович Фьодоров - руски учен, един от основоположниците на съвременната структурна кристалография; минералог, геолог, академик на Руската АН (1912 г.). През 1872 г. завършва военноинженерно училище. През 1883 г. завършва Минния институт в Петербург. Работи в Геологическия комитет (от 1885 г.), ръководи геологически проучвания в Северен Урал (1885-1890 г.). През 1894 г. работи като минен инженер в Урал. През 1895 г. е избран за професор в Московския селскостопански институт, а през 1896 г. - за член на Баварската АН. Първият му голям труд е “Начала на учението за фигурите” (1885 г.), който започва да пише едва 16-години. Този фундаментален труд съдържа ценни идеи за голям брой следващи открития на Евграф Фьодоров в геометрията и кристалографията. В периода 1885-1890 г. той работи върху структурата и симетрията на кристалите, издава класическия труд “Симетрия на правилните системи от фигури” (1890 г.). Паралелно с разработването на фундаментални въпроси от кристалографията работи върху създаването на универсален теодолитен метод в гониометрията и кристалооптиката (монографията “Теодолитният метод в минералогията и петролографията”, 1893 г.). Изследванията му по кристалография са обобщени в “Курсове по кристалография” (1891 г., 1897 г., 1901 г.). Разработва някои въпроси на “новата геометрия”, в която вместо точки като основни елементи избира кръгове, сфери, вектори, плоскости и други геометрични форми. Евграф Фьодоров използва нейните особености за изобразяване на кристални структури, на многокомпонентния състав на сложните хим. съединения и др. Автор е на трудове по описателна и физическа геология на Урал, на крайбрежието на Бяло море и др. Умира на 21 май 1919 г. в Петроград.

1856 г.
Франк Билингс Келог – американски държавник, дипломат, юрист. Член е на Републиканската партия. В периода 1916-1923 г. е сенатор. През 1924 г. е назначен за посланик на САЩ във Великобритания. В годините между 1925-1929 г. е държавен секретар на САЩ. Обявява се против признаването на СССР от САЩ. Той е един от инициаторите на Парижкия договор (1928 г.). Член е на Международния съд в Хага от 1928 г. Дарява 500 000 долара на Карлтън Колидж в Нортфиилд за основаване на фондация за проучване на международни отношения. Получава Нобелова награда за мир за 1929 г. Франк Келог умира на 21 декември 1937 г.

1867 г.
Йозеф Мария Олбрих– австрийски архитект; един от създателите на Виенския сецесион (1897 г.). Ученик е на К. Хазенауер и О. Вагнер. От 1899 г. преподава в Дармщадската колония на художниците. Сред по-известните му произведения са: дом на художниците (1899-1901 г.), изложбена сграда и кула (1907-1908 г.) в Дармщад, магазинът "Тица" в Дюселдорф (1908 г.) и др. Йозеф Олбрих умира на 8 август 1908 г.

1876 г.
Филипо Томазо Маринети– италиански писател. Член на Италианската академия на науките от 1929 г. Пише на италиански и френски език. Той е един от основоположниците и теоретиците на футуризма. Учи литература в Сорбоната в Париж и право в университета в Генуа. Пътува по света, посещава двукратно България (пише поемата “Цанг-Тумб-Тумб” за атаката на Одрин по време на Балканската война). Автор е на манифести на футуризма (първият е отпечатан във френски вестник “Фигаро” през 1909 г.). Своите разбирания за езика излага в книгите “Думите на свободата”. Издава: “Цар Бомбанс” (пиеса, 1905 г.), “Мафарка” (роман, 1910 г.), “Битката при Триполи” (1911 г.), теоретичната книга “Манифести на футуризма” (т. 1-4, 1909-1919 г.). Сътрудничи на Б. Мусолини. Умира на 2 декември 1944 г. в Беладжо.

1877 г.
Костадин Добрев Баталов – български общественик, дипломат и държавник. Завършва право в Париж. Костадин Баталов е председател на "Алианс Франсез" в София. Изпълнява длъжността кмет на София (1911 г.; 1921 г.). В периода 1932-1934 г. пълномощен министър в Испания, от 1933-1934 г. в Белгия и във Франция (1931-1934 г.; 1935-1938 г.). Избран е за министър на външните работи след Деветнадесетомайския преврат 1934 г.Умира на 2 август 1938 г. в Париж.

1903 г.
Холдън Кифър Хартлайн - американски физиолог и биофизик. Чуждестранен член на Лондоснкото кралско дружество. Член е на Националната АН на САЩ. Завършва университета “Джон Хопкинс” в Балтимор през 1927 г. В периода 1943-1949 г. е професор по биофизика в Пенсилванския университет. В годините 1949-1953 г. е професор по биофизика и ръководител на отдел в университета “Джон Хопкинс”, след което до 1974 г. е професор по биофизика в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. През 30-те години се занимава с неврофизиологично изследване на функционалната организация на единичните неврони в ретината на окото при гръбначните. Става известен с изследванията си от 40-те и 50-те години, които прави в сътрудничество с други учени, върху зрението на членестоногите. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1967 г.(заедно с Р. Гранит и Дж. Уолд).

1930 г.
Тотю Тотев - български археолог, историк на християнското изкуство, проф. д-р на историческите науки. Завършва богословие. Проучвател и ръководител е на археологическия филиал на БАН в Шумен за периода 1974-1991 г. В годините 1995 – 1999 г. е ректор на Шуменския университет. Автор е на книгите: “Преславското златно съкровище”, “Преславската керамична икона”, “Дворцовият манастир във Велики Преслав” и др.

1940 г.
Емил Димитров Димитров - звезда на българската естрада. Дебютът му е през 1960 г. и скоро се превръща в един от най-популярните изпълнители в България. Успехите му от началото на 70-те години рефлектират в договори с фирмите "Barclay" и "Pathe Marconi", в записи с оркестъра на Пол Мориа, представяне на песни във Венеция и Париж, Белгия и Москва. Преоткривайки неговата песен "Арлекино", А. Пугачова печели Голямата награда на "Златният Орфей" през 1975 г. Той е автор на повече от 80 песни. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Има издадени около 30 албума и много малки плочи от "Балкантон". Емил Димитров умира на 30 март 2005 г.

1945 г.
Димитър Бояджиев - български естраден композитор. През 1970 г. прави записи с танцовия радиооркестър в Берлин, а от 1971 г. сътрудничи на БНР и БНТ. Негови песни са награждавани на фестивалите "Златният Орфей", "Златният мост" в Западни Берлин (дн. Берлин) и др. През последните години работи с вокални групи ("Пим-Пам", "Сребърни звезди"). Има записи на плочи в чужбина.

1956 г.
Соломон Исак Паси - български математик, политик. През 1977 г. завършва специалност "Математика" в СУ “ Св. Климент Охридски”. В периода 1984-1994 г. е научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” и в БАН. От 1985 г. е доктор по математика. Основател и говорител е на Зелената партия в България (1989-1994 г.); член е на КС на СДС за периода 1990-1991 г. Основател и президент е на първия в Източна Европа Атлантически клуб (от 1991 г.); вицепрезидент на Асоциация на Атлантическия договор (Париж). Депутат е във ВНС (1990-1991 г.) и в 39-то НС (2001 г.). От 2001 г. до 2005 г. е министър на външните работи на България в правителството на С. Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. влиза в състава на 40 – то НС като народен представител на НДСВ.


НА 22 ДЕКЕМВРИ УМИРАТ:

1867 г.
Теодор Русо – френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. Роден е на 15 април 1812 г. в Париж. В периода 1827 -1828 г. учи при Ж. Ремон и при Г. Г. Летиер (1828-1829 г.). Работи в Париж и Барбизон, където се преселва окончателно през 1849 г. За произведенията му (предимно пейзажи) са присъщи хармоничност и уравновесеност на композиционните решения. Русо използва сдържана тонална гама и се стреми към убедително въплъщаване на материалността на предметите, фино предава различните природни състояния, светлинно-въздушната среда и има принос за развитието на пленерната живопис ("Пазар в Нормандия", ок. 1832 г.; "Блато в Ландах", 1852 г.; "Дъбове", 1852 г.; "Изглед от Барбизон", 1853 ., и др.). Работи в областта на рисунката и офорта.

1870 г.
Константин Дмитриевич Ушински - руски педагог демократ, създател на научната педагогика в Русия. През 1844 г. завършва Юридическия факултет на Московския университет. В периода 1846-1849 г. е професор в ярославския Демидовски лицей. В годините 1854- 1859 г. е преподавател и инспектор на класовете в Гатчинския институт за сираци. В годините между 1859-1862 г. е инспектор на класовете и заместник - директор по учебната работа на Смолния институт. Основа на неговата педагогическа система е изискването за демократизация на народното образование и идеята за народностно възпитание. Разглежда труда като условие за всестранно развитие на личността. Централно място в образованието определя на родния език. В дидактиката прокарва идеята за възпитаващо обучение, разработва принципите за избиране на учебния материал и методите за обучение в зависимост от възрастовите особености на децата. Педагогическите му идеи са изложени в книга за първоначално четене в клас “Детски свят” (1861 г.) и “Родно слово” (1864 г.). Негов фундаментален труд е “Човекът като предмет на възпитанието. Опит за педагогическа антропология” (2 т. а, 1868-1869 г.).

1928 г.
Димо Петров Кьорчев– литературен критик, теоретик на български индивидуализъм. Роден е на 19 май 1884 г. в Търново. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “ Св. Климент Охридски” (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и адвокат в София. Член е на Националлибералната партия и народен представител (1914 г.). Приема ницшеанската философия, пише статии по литературни, философски и политически въпроси. Редактор е на сп. “Слънчоглед” (1909 г., заедно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния алманах “Южни цветове” (1907 г.). През 1933 г. излизат неговите “Избрани съчинения” под редакция на Я. Янев. След 1944 г. Димо Кьорчев е инкриминиран автор.

1936 г.
Николай Алексеевич Островски - руски писател. Роден е на 29 септември 1904 г. През 1919 г. става комсомолец и заминава на фронта като доброволец. Сражава се в Кавказката бригада на Г. И. Котовски и Първа конна армия. През август 1920 г. е ранен тежко и демобилизиран. След демобилизацията работи в различни сектори на народното стопанство. В периода 1923-1924 г. е на ръководна комсомолска работа в пограничните райони на Украйна. От 1927 г. прогресиращото заболяване го приковава на легло. Почти сляп и неподвижен, мобилизирайки душевните и физическите си сили, той написва романа "Как се каляваше стоманата" (ч. 1-1932 г., ч. 2-1934 г.; пълно изд. 1935 г.; едноименен филм, 1942 г.; "Павел Корчагин", 1957 г.). В периода 1934-1936 г. работи над тритомния роман "Родени от бурята", разказващ за събитията в Западен Украйна от края на 1919 г. и началото на 1920 г. През 1935 г. му е присвоено войнското звание "бригаден комисар”.

1936 г.
Асен Христов Златаров – български химик, демократ и хуманист, автор на публикации за литературата, изкуството, културата. Той е роден е на 4 февруари 1885 г. в Хасково. В периода 1904-1907 г. следва химия в Женевския университет. От 1908 г. е доктор по химия и физика в Гренобълския университет. В периода 1909-1910 г. специализира в Мюнхен. Редактира научни и научнопопулярни издания, преподава в СУ “ Св. Климент Охридски” (от 1924 г. - извънреден, а от 1935 г. - редовен професор). Публикува на български, немски и френски език изследвания главно в областта на биохимията, както и редица научнопопулярни и философски статии в нашите списания. Под псевдонима Аура Златаров издава поемите в проза "Цветя за него" (1918 г.) и "Песен за нея" (1919 г.) и романа "В града на любовта" (1927 г.). Автор е на научните трудове: "Очерци по философия на биологията" (1911 г.), "Начала на неорганичната химия, ч. I и II" (1930 г.), "Слънцето и животът" (III изд. 1920 г.), "Проблемът за щастието" (1932 г.), "Курс по биохимия - отдел: обща броматология" (1933 г.) и много други.

1938 г.
Д-р Васил Димитров Моллов - български лекар, професор. Роден е на 22 септември 1875 г. в Москва. Завършва медицина във Виена, специализира физикална терапия във Виена и Берлин, вътрешни болести в Мюнхен, Хамбург и Берлин. Професор е в СУ “ Св. Климент Охридски” по вътрешни болести. Основател е на българска терапевтична школа. Има редица трудове върху маларията на немски и български език.

1964 г.
Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател. Роден е на 1 декември 1884 г. От 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище (днес СУ “Св. Климент Охридски”). Изключван е 2 пъти - през 1905 г. и 1907 г. Продължава следването си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните работи като учител и библиотекар в Народната библиотека. Открива представителство за търговия с музикални инструменти “Кремона” през 1920 г. и като импресарио урежда гостуването на певци и инструменталисти. След 9 септември 1944 г. се отдава на писателска дейност. Най-значителното му произведение е мемоарно-документалната книга - “Романът на Яворов” (ч. I, II, 1959, 1965).

1971 г.
Паша - българска естрадна певица. Тя завършва Школата за естрадни певци и постъпва като солистка в Ансамбъла на Строителните войски. Първият й голям успех е на фестивала в Сочи, СССР през 1967 г., където получава златен медал и първа награда. Заедно с Б. Годжунов постъпва като солистка в оркестър “София”. С този оркестър осъществява по-голяма част от концертните си изяви. През 1970 г. получава III награда на фестивала “Златният елен” в Брашов, Румъния, I награда за изпълнение заедно с М. Нейкова и М. Иванова на радиоконкурса “Пролет”, а представянето й на фестивала “Златният Орфей” е истински триумф - голяма награда за песента “Повей, ветре” и I награда за “Една българска роза”. Последната й награда е за песента на Ч. Ниемен “Странен е този свят” - I награда на фестивала в Сопот, Полша. Умира трагично при самолетна катастрофа на аерогара София, а последната й песен - “Бяла песен” е обявена за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс през 1971 г.

1989 г.
Самюел Бекет - ирландски писател, драматург. Той е роден в Дъблин на 13 април 1906 г. Превежда Дж. Джойс, работи като преподавател в Дъблин и Париж. От 1937 г. живее в Париж. Водеща фигура е в "театъра на абсурда". Пише за театъра, радиото и телевизията. Има 4 романа: "Мърфи", "Молой", "Мелон умира" и "Това няма название". През 1969 г. получава Нобелова награда за литература, премията от наградата раздава на бедстващи творци интелектуалци. Той е един от известните автори на абсурдни драми: "В очакване на Годо", "Последната лента на Крап", "Всичко, което пада", "Краят на играта", "О, щастливи дни", "Не аз", "Пиесата" и др.