Народният представител и член на Комисията по здравеопазването към Народното събрание д-р Ердинч Хаджиев пред НДТ

- Д-р Хаджиев, в края на миналата година бе подписан Националният рамков договор за 2006 г. Кое основно го отличава от досега подписваните договори?
- Новото в Националния рамков договор за 2006 г. е това, че финансирането на здравеопазването е от един източник - от здравната каса. От там ще се финансира цялата доболнична и болнична помощ. Досега болничната помощ се финансираше от здравната каса и от Министерството на здравеопазването. По тази причина се получаваха големи разминавания. Това бе далечната цел на самата реформа в здравеопазването - финансирането да е от един основен източник. На централно финансиране остават диспансерите - психодиспансерите и онкологичните дипсансери, и хемодиализата, плюс някои ведомствени болнични заведения като военни болници, които ще бъдат финансирани и от здравната каса и от съответните ведомства. Има положителни моменти по отношение на бременните и децата, които няма да имат ограничения при посещението при специалист.
- С какво финансирането от един източник ще подобри като цяло здравеопазването в България?
- Основно ще се подобри контролът. След като клиничните пътеки - около 300, ще се заплащат от здравната каса, ще се подобри контролът относно обслужването на тези пътеки.
- А каква ще е съдбата на хората, които не са здравно осигурени и трябва да си заплащат медицинската помощ? Стана ясно, че в България те са над 1 милион. Вие сте лекар, който е работил на село и имате конкретни наблюдения - голяма част от хората, живеещи там, не са осигурени. Предвиждат ли министерството, Народното събрание да се направи нещо в тази посока?
- Има го този проблем. Последно в Комисията по здравеопазване се обсъждаше кои са тези 1 200 000 българи, които не са здравно осигурени. Присъстваше и г-н Христосков. Оказва се, че от последните четири отсрочвания на плащането на здравни осигуровки са се възползвали между 70 и 80 000 българи. По отношение на останалите - сред тях има една група, която не е в България и това е една много голяма група. Друга група са хора, които, може би, са недоволни или нямат доверие в самата система и не се осигуряват. Има и една маргинализирана група, която не е включена в никоя система на здравното осигуряване. Това са безработните, хора, които нямат досег с нито една от системите в държавата. За тях наистина държавата трябва да помисли. Но никой болен няма да се връща. Става дума за първите 72 часа - 3 денонощия, в които ще се установи статутът на пациента - дали този човек е бил извън държавата, дали е имал възможност, но не е платил, или въобще няма такава възможност. Бързата, спешната помощ е безплатна и държавата я поема. И за това мисля, че няма да останат хора на пътя. От моя личен опит мога да кажа, че там, където работех, в началото неосигурените бяха около 800 човека, в следващите три месеца поне 300 души си платиха осигуровките. И останаха около 500, които са "плаващи" и трябва да се обърне внимание на този контингент от хора.
- Като лекар, одобрявате ли намерението на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски спешната помощ да премине към структурите на болниците? И с какво това би подобрило оказваната медицинска помощ на болните?
- Идеята на министър Гайдарски, според мен, е да се подобри координацията при обслужването на един болен. И този болен да се обслужи колкото се може по-бързо, да бъде настанен в съответното отделение в лечебното заведение. Така процедурата ще бъде по-скъсена. 
- Какво бихте казали в заключение?
- Нека си пожелаем тази реформа да донесе нещо добро при обслужването на всеки наш гражданин и всички да усетим положителните страни от нея.