90-годишният Иван Ганчев нарича себе си реално мислещ човек. И дава рецепта за дълголетие: ген, движение, разнообразна храна и спокойствие /за третото особени заслуги има съпругата му/.  Въпреки че леко недочува, може да се похвали с ум като бръснач и категорично мнение по актуални въпроси. Разказвайки за себе си, се просълзява от вълнение. Но казва, че не се чувства стар, защото още няма сто години...

- Г-н Ганчев, разкажете ни повече за себе си...
- Родом съм от село Карапелит. Ние бяхме земеделци - работил съм, орал съм, копал съм, прибирал съм... След това ме дадоха в Българската мъжка гимназия. Във втори клас се разболях от двойна пневмония и сух плеврит. Щях да умра. Загубих една година, но после пак продължих. Обаче беше румънско и тогава имаше Национално  освободително движение, Добруджанската революционна организация. Имах два ареста, изключиха ме от гимназията.
Завършил съм Висшата партийна школа - четири години съм следвал  "Марксистко-ленинска философия". Първо станах общински чиновник, след това бях първият централен кмет на село Карапелит. Впоследствие  ми дойде на ума да завърша средното си образование - карах вечерна школа две години и завърших. После станах начален учител в Карапелит. След това минах в МВР. Оттам станах секретар в Българо-съветския комитет. След това реших да не ми създават работа, а аз да си избера и станах преподавател в средно училище. Преподавах политическа икономия.
- Откъде имате най-ярки спомени? Къде са били Вашите най-интересни преживявания?
- Когато преподавах в Икономическия техникум. Там имах възможността да се подготвям всестранно, да  затвърждавам знанията си.
Но мога да разкажа, например, една случка с приемния ми изпит. Шефът на партията не ме обичаше, защото аз съм реално мислещ човек. Ляво, дясно не търпя, когато не е редно. Та, той ми каза конспекта, едва като останаха три дни до изпита. Но аз не се отказах. Като отидох и взе да ме изпитва - по първия въпрос не ме изслуша, каза - мини на втория, после - мини на третия. И ме прие. След мен един друг го въртя много. И в този смисъл искам да отбележа, че самообразованието помага много.
А когато бяхме под румънско, много ни подтискаха. Българският народ се управляваше по изключителни закони. Нямаше права. Вземат ни войници, но нямаме право на звание. Подготвяхме народа да има омраза към румънците, защото искат да ни национализират. Говорехме си за български училища, читалища и т.н. Мразеха ни. Но, за разлика от нас, те са големи асимилатори. Искаха да се женят все за българки. Обаче, като се хванеше румънец на хорото, момичетата ни напускаха хорото.
- Какво е мнението Ви за това, което се случва днес в България? Вярвам, че се интересувате от политиката, от законите и т.н... Как виждате Вие нещата?
- Виж какво, да говорим истината. Няма нищо съвършено на света, който и да дойде на власт. Неволно може да сгрешиш, лошо е, когато съзнателно грешиш.
В миналото бяхме достигнали 9 милиона. За 15 години българският народ намаля с 2 милиона, тази е истината. Главната цел е да се разпадне българската държавност и се води политика на геноцид за ликвидиране на българската нация. Ако всичко това е успешно, до 2050 година оставаме 5 милиона. Сега от четири родени деца двете са циганчета, едното - турче, едното - българче.
Една държава, за да се разпадне, трябва да се създадат много партии, второ - да се ликвидира земеделието, защото то храни, и трето - да променят съзнанието на младежта. У нас това е постигнато и българският народ е превърнат в овче стадо. Трябва ново Възраждане, както през турско, с идеите на Ботев, Левски, Караджата и т.н. Трябва да се създаде правителство от много здрави хора. Обаче, здравите хора на пръсти да ги броиш, ама на едната ръка. Те трябва да се търсят, само така можем да отидем напред.
Ние сме в такава опасност - това е моето мнение, че нищо не може да ни помогне, освен ние да си помогнем. Да бъде обединена нацията. Например, в Гърция, колко са хитри, преди 15 години се събраха - леви, десни и независими, да бъдат единни по националния въпрос. Ние кога ще го направим? Ние сме работлив и предприемчив народ, но - за голямо съжаление, определен процент от нашата нация - и то значителен, има склонност към предателство. И когато тези предатели дойдат на власт, закопават България. Дали са леви или десни, щом разлагат българската нация, значи те са вредни.
Ние българите сме много търпеливи, но когато се организираме, сме много добри. Трябва да се обедини българската нация и да се спаси България. Да си върнем България!
- Преди дни навършихте 90 години. Как се чувствате, след като имате зад гърба си цели девет десетилетия?
- Засега се чувствам добре. Някой път, като ме питат защо толкова съм живял, казвам, че съм много страхлив и, като нещо ме заболи, отивам на доктор. Но ако ви интересува, мога да ви кажа, че няколко фактора са ми помогнали да стигна до тази възраст.
Както вече казах, боледувал съм от двойна пневмония и сух плеврит. Лекарят не можа да повярва, че съм оздравял. Каза, че генът ми е такъв и че това е голяма рядкост. Освен това съм умирал в полицията в Румъния и са ме свестявали с кофа с вода. 
Второ - стигнах до извода, че човек не трябва да се обездвижва. Никога - даже и да се разболее, да не се залежава. Винаги да бъде в движение. Движението е живот. А моят живот май така премина. На село като съм бил - орал съм, копал съм, жънал съм. После, като дойдох в града, бягах по един километър всеки ден. Сега - преди обед половин час ходя, а първо в леглото правя гимнастика, следобед - същото. Два-три дни ако не вървя, заболяват ме краката. Освен това не пуша, не пия.
Също така многообразната храна поддържа организма. Жена ми готви много хубаво. Това е характерно за българката. А и нямаме грижи и кавги - както с жена ми, така и с децата. Това има значение.
- Какво си пожелавате?
- Сега съм възрастен, не съм стар, нямам сто години. Пожелавам си да съм здрав. Аз като говоря с някой, психически се разтоварвам. Освен това много чета и това също ме успокоява...

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА