Според народното вярване, на 18 януари, денят на свети Атанасий, е средата на зимата. Смята се, че той ходи нощем и пее, викайки лятото: Яла, яла, дойди лето, дойди лето, гони зима; та донеси пресно млеко, пресно млеко и сирене... Ще си дойдат щъркелите, щъркелите с ластовици.
Народът смята свети Атанасий за покровител на скотовъдците: овчари, козари, говедари, коняри и пр. Вярва се също, че при подялбата на небето, земята и природните стихии, нему се паднали "зимните снегове и ледове". Като искал да избави скотовъдците от лютата зима, той обличал копринена риза, излизал на планината и викал: "Иди си, зимо, да дойде пролетта". Някога в Котел, където имало хилядни овчи стада, избирали от най-хубавите овни и ги правели курбан, за да се запазят стадата им от чумата, която била голяма напаст. В Троянско пък смятат, че точно на Атанасовден се раждала чумата, затова колели черна кокошка като "чумина жертва" и месели пити. Ататасовден се празнува още от железари и ковачи, защото се вярва, че някога Атанасий бил чирак в ковачницата на Антоний, чийто празник е 17 януари. Народът е създал много легенди за свети Ататасий, свързвайки го с ковашкия занаят и като майстор строител на църкви, манастири и крепости. Веднъж клещите се изгубили и желязото щяло да прегори в огъня, Атанасий рекъл, че дяволът ги е скрил, за да им напакости, та грабнал с ръка зачервеното желязо, турнал го на наковалнята и започнал да удря с чука и да го обръща, сякаш го държи с клещите, без да се изгори. Затова станал патрон на ковачите. На тоя ден те празнуват весело и шумно, семействата им варят жито, приготвят вкусни ястия с месо. Виното замезват с пастърма, орехи, бадеми и пр. Циганите, които някога били единствените майстори-ковачи, го празнуват изключително тържествено. В Еленско се знае, че свети Атанасий е строил манастир в Света гора. По едно време парите му свършили и той изоставил строежа. Срам го било от хората и затова тръгнал да бяга. Далеч по пътя срещнал Света Богородица, която го посъветвала да се върне, защото кесията му била пълна с пари, а хамбарите - с жито. Тогава свети Атанасий казал, че ще й повярва, ако от скалата, дето стояли да разговарят, потече вода. Богородица протегнала ръка и леко ударила камъка. В миг бликнала бистра като сълза вода. Свети Атанасий се прекръстил, измил лицето си с водата, напил се и добил сили, та се върнал в манастира и довършил строежа. А скалата, дето бликнала водата, хората превърнали на оброчище и всяка година на Атанасовден правели тук събор и болни хора се лекували с водата. Зимният Атанасовден има и свой летен антипод - свети Атанас Летни - 5 юли.