- Д-р Георгиева, вече няколко месеца заемате поста заместник- областен управител. Как оценявате отговорностите и предизвикателствата на тази длъжност?
- Отговорностите са повече отколкото човек има в мисълта си преди да заеме този пост. Аз, като лекар - още повече педиатър, винаги съм била отговорен човек, защото е ставало въпрос за детски живот. А сега разбирам, че става въпрос за много проблеми на много хора, разбира се, включително и на децата. Тоест, отговорностите са много повече отколкото съм очаквала. Но това не ми пречи да ги нося на плещите си.
- При срещите Ви с хората какво показват Вашите наблюдения - имат ли жителите на Добричка област доверие в институцията Областна администрация и в хората, които я представляват?
- Характерно за българина е, че доверието към институциите въобще винаги е било с много въпросителни. Моят извод е, че на една институция, за да й се вярва или не, изключително значение има субективният фактор, тоест хората, които са на съответните постове. Това е нещото, което може да преобърне недоверието в доверие. И аз ще се стремя, ще работя, ще действам и по-малко ще говоря, за да може процентът недоверие да се превърне в доверие. Надявам се да увелича процента на доверие, това е една от моите задачи.
- Едната от областите, за които отговаряте, е здравеопазването. Не смятате ли, че днес, като че ли, отношението на хората към реформата в тази сфера е по-скоро негативно?
- Да, смятам, разбира се. Защото аз също съм попадала в ситуация на пациент. Но по света едва ли има реформа, която да е стопроцентово положителна, включително и в най-развитите държави. Много негативи са събрали хората в продължение на години, поради недобре обмислена и направена преди години реформа. В момента тя е все още в едни пластове, които предизвикват недоверие и въпросителни. Но аз мисля, че разумни хора - на разумните и точните места, ще трябва да помислят за всички слоеве на обществото, включително и за тези, които сега са най-изхвърлени от реформата, тоест хората, които нямат социални и здравни осигуровки. Там е голямата въпросителна.
Аз не искам да съм на мястото на шефовете на лечебни заведения. Считам, че болниците трудно ще се справят със сегашните постановки и със сегашния национален рамков договор. Едва ли мога да видя, дай Боже, да не съм права, една просперираща болница, която се финансира само и единствено от Националната здравно-осигурителна каса. Тук трябва много сериозно да се помисли от хората, които отговарят за здравеопазването. Аз също по някакъв начин съм представител на държавата на местно ниво и смятам, че би трябвало да помислим сериозно. Именно по този повод на 26 януари в областна управа ще бъдат извикани всички представители на съсловия, включително шефовете на медицински центрове, на болнични заведения, на лекарския съюз, представители на джипитата, за да поднесем нашите предложения към комисията, която си е стиснала ръцете и е подписала националния рамков договор. Ще се опитаме да го анексираме от името на Добричка област. И считам, че ще дадем своя принос в здравеопазването - с професионализма и опита, които имаме.
- Какво, според Вас, трябва да се случи, за да може българинът да се чувства спокоен, когато допре до лекарска помощ? Вярно е, че имаме много добри и професионално подготвени лекари, но в същото време системата сякаш не е достатъчно добре смазана и са налице някои бюрократични формалности, които създават напрежение. Какво още трябва да се случи?
- За съжаление, лекарят е поставен в една ситуация като буфер между националния рамков договор и пациента. Много са трудностите, които срещат лекарите. Те трябва да се извиняват пред пациентите за пропуските в здравната реформа. Във всички нормални държави лекарят изпълнява само едно нещо - той лекува болния. В момента у нас лекарите, освен да лекуват болните, трябва да водят разяснителна работа, документооборот, да отговарят пред множество институции за дейността си. Аз мисля, че енергията на лекарите отива там. Това задължително трябва да се промени. Това е мое мнение - като лекар и зам.-областен управител. Трябва да разтоварим лекарите от несвойствени за тях функции и задължения. За да могат да лекуват и да разговарят с пациента. А това е част от лечебния процес. Когато лекарят има време за пациента, нещата са много по-точни, много по-ясни и се получават много по-качествено и по-бързо.
- Другият Ви ресор е образованието. В този смисъл - какви са младите хора днес във Вашите очи?
- Аз виждам едни много интелигентни млади хора и така трябва да бъде. Всяко следващо поколение трябва да бъде на по-високо ниво. В крайна сметка, това е животът. И би било страшно, ако те не са по-интелигентни, умни, образовани. За разлика от здравеопазването, където колелото тепърва ще се смазва, в министерството на образованието все пак има ясни приоритети. Там са малко по-точни нещата - МОН знае какво иска и ще го направи - заедно с преподаватели, ученици, студенти. Като че ли, там позициите са по-конкретни, по-точни и ще се стигне по-бързо до целта за реформа в образованието.
- В навечерието сме на Бабинден - с какви емоции е свързан за Вас този празник?
- Много пъти сме се шегували с акушер-гинеколозите, че ние, педиатрите, сме техни братовчеди. Но, докато ние и всички останали колеги отговаряме за един живот, акушер-гинеколозите носят най-големия товар на плещите си - отговарят едновременно за два живота - на майката и на новороденото. Винаги съм им сваляла шапка и искам да им поднеса моите адмирации, защото те стоят на поста си много заслужено и достойно, носейки винаги два живота на раменете си. Животът не е шега, без него не можем да предприемаме каквото и да било.
Поздравявам колегите си, желая им много здраве, много късмет. Желая им да бъдат все така отговорни, все такива хуманисти и дано им провърви и на тях.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА