Общият брой на населението е започнало да намалява през последното десетилетие в резултат на неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси в страната. Към 31 декември 2004 г. в България постоянно живеят 7 761 049 души.
В сравнение с началото на 1990 г. населението е намаляло с около 908 000 души, или с 65 000 средногодишно. Тези данни се посочват в "Национална стратегия за демографското развитие на Република България - 2006-2020 г.", подготвена от екип от БАН и от УНСС. В нея се посочва, че за осемте години между последните две преброявания на населението /1992-2001 г./ броят му е намалял с 337 000 души. Задълбочават се неблагоприятните изменения във възрастовата структура на населението. Младите поколения все повече намаляват. За периода 1990-2004 г. относителният дял на лицата до 15 г. е намалял от 20,1 на 13,8 на сто. В същото време приблизително всеки четвърти българин е на възраст над 60 години. През 2004 г. в България са се родили 70 433 деца, с 1,6 пъти по-малко от родените през 1989 г. Един от най-тревожните демографски проблеми у нас е високото ниво на смъртност - обща, преждевременна и детска, се посочва още в стратегията. По сравними данни на Съвета на Европа през 2002 г. България се нарежда сред страните с най-висока смъртност. Броят на починалите през 2004 г. е с 1502 души повече отколкото през 1990 г. Смъртността сред селското население е по-висока, главно поради по-лошата възрастова структура. По-голяма е и смъртността сред мъжете. Процесът на миграция лишава страната от човешки и трудов капитал, гласи друг основен извод в стратегията. Относително засилени са емиграционните нагласи сред младите и високообразованите хора. През 2001 г. близо половината от потенциалните емигранти са на възраст 20-35 години. 75 на сто от тях са със средно и висше образование. http://www.vestnikataka.com