Пред "Нова добруджанска трибуна" началникът на отделение "Ортопедия и травматология" при МБАЛ -

Той се притеснява за неуредените въпроси в българското здравеопазване, но намира душевен покой в задгранични пътувания, по време на които задоволява страстта към младежкото си хоби - фотографията. С възторг говори за таланта на възпитаниците на СОУ "Св. Климент Охридски" и признава, че първата му ученическа любов е... историята.

Д-р Митко Георгиев е роден на 26 ноември 1961 година в с. Владимирово. Учи във Вълчидол. Завършва Медицинския институт във Варна. От 1987 г. работи в болницата в Добрич, като първите три години е в Бърза помощ. От 1990 г. е ортопед, а през 2004 г. става началник на отделение "Ортопедия и травматология" в  МБАЛ. Член е на Ротари клуб Добрич. Съпругата му Галина Бодичева също е лекар. Имат двама сина - Георги и Ивайло, по-големият от които учи медицина и е на път да продължи семейната традиция.

- Д-р Георгиев, кои са най-често срещаните травми във Вашата практика?

- Най-честите травми са в областта на гривничната става и са свързани с падане върху ръката, последвано от обездвижване с гипс, а нерядко се налага и оперативна намеса. Точно най-типично  счупване, не попада в нито една от т. нар клинични пътеки. Националната здравно осигурителна каса не заплаща за този вид дейност, което много ни озадачава, защото такава травма не може да бъде лекувана само в амбулаторните /поликлиничните/ кабинети.

- Как постъпвате, когато пациент с подобна травма се обърне към Вас за помощ?

- Ние приемаме и лекуваме пациентите и чакаме да се вземе разумно решение по този въпрос. За миналия месец имаме над 40 болни, които са лекувани по този начин, защото по Закон нямаме право, след като са се обърнали към нас, да не ги излекуваме. Заплаща се само оперативното лечение, но правилата на лекарското изкуство повеляват да се избегне, когато това е възможно. 50% от случаите при нас са по спешност. Пет екипа работят за нещо, за което законодателят не е предвидил средства и всичко остава за сметка на болницата и медицинските работници.

- Колко са постъпилите в отделението пациенти от началото на годината?

- Приели сме около 150 пациенти, сред които около 50, за които нито трудът, нито консумативите няма да се заплатят.

- Как процедирате при приемане на пациент, който дължи здравни осигуровки, каква е приблизителната стойност на една операция?

- Неосигурените пациенти трябва да заплащат лечението си, ако не попадат в групата на крайно бедните. Операция на таз или бедрена кост, която е доста срещана, струва 1850 лева. Отделно касата не покрива имплантанти и фиксиращи устройства, с което операцията става над 2000 лв. Не отказваме помощ на никого. Сега сме приели клошар, при когото идва един човек и казва, че ще му плати осигуровките, но той няма дори лична карта, а колкото и да е добронамерен човекът, едва ли ще може да плати 2000 лв. Лечението би трябвало да се заплаща по условия, определени от болницата. Но има случаи, когато след като ние си свършим работата и изпишем пациента, няма кой да плати разходите. В такъв случай единият от вариантите е задълженията на пациента да минават към Агенцията по приходите, но докато се решава този казус, болницата функционира. Тя работи на дефицит. Щом като от мен и моите колеги се изисква да извърша операцията успешно и да изпиша пациента, то и парите за свършената работа трябва да дойдат навреме в болницата, а не с години да ги чакаме.

- Справедливо ли е разпределението на средствата при заплащане на труда на специалистите и на общо практикуващите лекари?

- По този начин, по който се разпределят сега средствата, трябва да мине поне тримесечие, за да видим резултатите. Проблемът не е, че всичко минава към Здравната каса. Не може една дейност в доболничната помощ да бъде заплатена и същата в болничната помощ да не бъде включена в клинична пътека и да не бъде остойностявана. Трябва да има реално остойностяване на труда на хората. От една страна пътеката е недофинансирана, а от друга - не е определена стойността на труда. Първо трябва всички, които са осигурени, да внасят вноска, след това да се види достатъчен ли е процентът й и дали по-малко от 5% от брутния вътрешен продукт е достатъчен за здравеопазване. Ако сравняваме България с Швейцария - там имаме 12% от един много голям БВП за здравеопазване и здравни вноски, които достигат до 18%. Тогава имаме представа с какъв ресурс работи тяхното и нашето здравеопазване. Здравеопазването е скъпо струваща дейност.

- Коя е според Вас държавата с най-добре уредена здравна система?

- Най-добре е уредено здравеопазването там, където е регламентирано най-точно и финансиране и заплащане. В Съединените щати например 70 милиона  са неосигурените, но те винаги могат да си платят лечението кеш. Това не е никакъв проблем. Човек сам си избира дали да бъде осигурен, или да си плаща сам. При нас проблемът с неосигурените не стои по същия начин.

Общото мнение е, че при нас недостигът в здравеопазването е около един милиард лева. Не знаем от къде ще го вземем, а искаме да направим здравеопазване по европейски стандарти. Лошото за нас е, че първи се срещаме с хората и обираме негативите от несъвършенствата.

- Въпреки напрегнатата Ви работа и многото ангажименти, имате интересно хоби, с което оползотворявате свободното си време. Откъде идва страстта Ви към историята, която на пръв поглед няма нищо общо с медицината?

- Това ми беше първата ученическа любов. Преди да се насоча към медицина, имах намерение да кандидатствам история, но явно съдбата е решила друго.

- По време на пътуванията си зад граница правите много снимки. Помните ли първият заснет обект?

- Първата снимка не помня, бил съм ученик в 6-7 клас, но няма да забравя първите проявени от мен снимки. Беше в едно "студио", в кръжок по фотография, в една неотоплена стая, в която на печката затопляхме фиксатори и проявители, за да се появи някакъв образ. Хобито ми е от ученик, но тогава снимките бяха черно-бели и ги проявявах сам. Сега са цветни и технологията е по-сложна, а и нямам толкова време. Какво е едно пътуване, ако не бъде добре фотографирано?

- Колко са държавите, които сте посетил и кое е мястото извън България, което Ви е впечатлило най-много?

- Бил съм в бивша Югославия, Швейцария, Италия, Монако, Франция, Испания, Германия, Австрия, Турция, Чехия, Словакия, Румъния, бивши републики от СССР. Оказа се, че най-често съм ходил в Италия - три пъти. Най-впечатляваща е Венеция. Винаги съм смятал, че следващия път няма да е толкова интересно, но се оказва, че не е така. Имам чувството, че и четвърти път да отида, пак ще е интересно. Няма да ми омръзне никога. Рим комбинира любими мои неща - история и изкуство. Като се има предвид, че и гробът на Кирил е там, България също присъства в него.

За пръв път пътувах в десети клас, когато ходихме в Москва и Ленинград. После като студент бях в Чехословакия и Украйна. В последствие много интересни се оказаха пътуванията с децата от СОУ "Св. Климент Охридски", защото там си получава най-интересното съчетание между невероятно талантливи и красиви деца. Като ги погледнеш, те наистина са най-надарените и най красивите. Не знам дали е имало друг автобус, който да носи толкова съкровища в себе си.

Разговаря Татяна ИВАНОВА

Снимки от личен архив на д-р Митко Георгиев