Както вече писахме, 128-годишнината от Освобождението на Добруджа от турско робство беше тържествено чествана в Пчеларово, Генерал Тошево и цялата община. На поредицата от инициативи присъства и генералният консул на Русия във Варна Анатолий Викторович Щелкунов, който бе удостоен със знака “Почетен гост на Генерал Тошево”.

Организирана бе среща с русофилите от общината и с руски граждани, които живеят и работят в този край.

Отбелязан бе и фактът, че се навършват 125 години от преместването на костите на трима руски бойци, загинали за свободата на България, от Карелезката чешма - в Пчеларово. Това е сторил родолюбецът и участник в бойните действия Вълчо Георгиев. Казашкото гробче и гробът на Вълчо Георгиев са обновени по инициатива и със средства на консулството, като са запазени старите надгробни камъни. Двата гроба бяха осветени със заупокойна литургия от отец Антон Иванов.

    Каква е историята на Казашкото гробче?

    В своята книга “Из историята на Пчеларово” роденият в това село краевед Стоян Иванов пише: “Вълчо Георгиев е роден през 1841 г. в с. Обруклий – Обручище, Старозагорско. Двадесетгодишен, при спор с турци, заедно с брат си Манол, били принудени да бягат. Спрели в Касаплий (Зограф). По-късно Вълчо се преместил в Ели бей (Пчеларово). Бил овчар. Овцете си пасял обикновено с Жельо Драганов, който бил много по-възрастен от него.

    …През юли 1877 г. руските войски от 14-и корпус под командването на ген. Цимерман заели линията Черна вода – Кюстенджа и настанили главната си квартира в Меджидия. Техни разузнавателни отреди започнали да извършват набези към Хаджиоглу-Пазарджик (Добрич). Пътят им обикновено минавал край Ели бей. Вълчо Георгиев и Жельо Драганов давали на разузнавачите сведения за движението на башибозука и на редовната турска войска около града. Двамата станали “лазутчики” (съгледвачи) в тила на турците. Разкрити от властта, те били задържани и овцете им иззети. На следващия ден Жельо бил обесен край Карелезката чешма за назидание на българите. Вълчо бил по-млад, успял да избяга и тръгнал за Меджидия. Разстоянието до там било около 50 километра по права линия.

    …Руските офицери, като разбрали, че той познава много добре местата около Хаджиоглу-Пазарджик, го зачислили към разведката (разузнаването) и го предали към четирима донски казаци: един командир и три войничета. В първите дни на януари 1878 г. Долнодунавският отряд напуснал линията Черна вода – Кюстенджа и започнал решително настъпление към Хаджиоглу-Пазарджик. Вълчо Георгиев бил в един разузнавателен разезд на 16-ти Донски полк. На 08.01.1878 г. полкът водил сражение  край Ели бей. В същия момент разездът на Вълчо Георгиев с трите казачета и командирът им стигнали на разузнаване до Карелезката чешма. Натъкнали се на турски части и при сражението трите казачета били убити, а командирът им – тежко ранен. Погр***и ги до чешмата.

    Минали три години. Една нощ Вълчо Георгиев сънувал чуден сън. Видял пред себе си трите казачета и чул думите им: “Вълчо, ти ни беше верен другар, побратим ни беше, защо ни остави сами сред полето?” Дни наред този сън не му давал покой. Накрая си казал, че наистина е грях да остави костите им сред голото поле, далеч от всякакво село. Тогава Карелезката чешма – чешмата от разказа на Йордан Йовков “Песента на колелетата” – наистина се намирала сама сред полето. Един ден Вълчо взел три торби, изровил костите и ги занесъл в Ели бей. Изкопал гроб и ги погр***. Дошло цялото село и всеки хвърлял по шепа пръст за упокой на душите им. После поръчал надгробен камък с надпис “Тука Почива Праха На Трима Руски Войници, Паднали Въ Боя При С. Ели-Бей На 8 ий яноарий 1878 г. Поклонъ На Праха Ви Руски Юнаци. Посроява Валчу Гергювъ”. Каменоделецът е пропуснал буквата “т”, но това с нищо не намалява красотата и силата на внушение на паметника, обищолен от рамка с орнаменти върху лицевата страна и голямото значение на постъпката на Вълчо Георгиев. С него той всъщност увековечава признателността на добруджанци и българския народ към подвига на Освободителите.”

    На близките си дядо Вълчо многократно заръчал да го погребат до бойните му другари. Когато починал на 18.10.1925 г. те изпълнили заръката му. За съжаление по онова време никой не се е сетил да запише имената на трите казачета и днес те се водят като незнайни герои. До края на дните си дядо Вълчо все повтарял на съселяните си: “Като ходите на гробището, капвайте и на техния гроб по малко вода, че и тях майки ги чакат”.

    И ето, вече 125 години, паметта на загиналите три казачета и 81 години след смъртта на техния верен другар Вълчо Георгиев, е жива и ще бъде вечно жива в съзнанието на признателните поколения.

Дяко ДЯКОВ