Село Кочмар се намира в Община Тервел, северозападно от гр. Добрич. Предполага се, че е основано преди 1900-ната година. Първите заселници са турци /черкези/. Името му идва от легендата, че първият владетел /бей/ се казвал Кочубей  и от там е останало наименованието Кочмар. От 1924 до 1940 г. по-голяма част от населението са били румънци и турци. Първото основано селище е в местността Бекилер - северно от сегашното местонахождение. Има запазена чешма, която е построена през 1842 год.,  запазени са и две къщи по македонски модел. В центъра на селото, по предполагаеми данни от 1845 г., е построена джамията, с площ от 160 кв. м, която по-късно е съборена. През 1916 год., през Първата световна война край селото са станали едни от най-големите битки между българските и румънските войски за освобождаването на Добруджа, тази година се навършват 90 години. Войните, които се водени от "Белия ескадрон" /конната кавалерия/, са описани от  писателя Йордан Йовков, който е бил в състава на българските войски като кореспондент.
През 1931 г. е започнато строителството на църковен храм, по-късно храмът е съборен и са застроени къщи. През 1940 г., по Крайовската спогодба от Северна Добруджа са изселени българи в село Кочмар, които са наброявали над 950  жители. Когато са дошли от Румъния, тук са заварили училище, за което се предполага се, че е построено около 1925-1930 година. Първоначално е било с 4 стаи, а по-късно са пристроени още 3. Първите учители в селото са Петкана и Петър Мирчеви. Учителствували са около 10 години, след което се преместват в Тервел.
Във Втората световна война от с. Кочмар са участвали над 25 войници - доброволци, от които в момента са живи само двама -Димитър Димитров Котленски и Димитър Митишев. В чест на  загиналите фронтоваци в селото има построен паметник с плоча, на която са написани имената им: Гочо Ангелов Гочев, Петър Гинков Господинов и Михаил Георгиев Петков. Всяка година на Трети март хората се събират, за да почетат паметта на загиналите.
На общоселско събрание се взема решение в с. Кочмар да се построи читалище на доброволни начала, всеки жител от селото полага по 50 трудодни за построяването на сградата. То е завършено през 1955 г. В момента в читалището има  библиотека, фолклорна певческа група, групи за обичаи и за коледарски песни. Фолклорните състави участваха три пъти в Националния събор в гр. Копривщица. През лятото, под ръководството на Ина Димитрова, децата от селото сформират танцова група и изнасят концерти - за радост на своите баби и дядовци. М.г. групата за коледарски песни спечели първа награда на Общинския конкурс за Коледарски групи, организиран от Община Тервел.
Село Кочмар е електрифицирано през 1956 г., водоснабдено  през 1960-1961 г.
Съвременните проблеми на с. Кочмар са сходни с тези на малките селища, заради рязкото намаляване на населението. Причините са ниската раждаемост - за 2004 г. е родено само едно дете, и застаряване на населението. В момента има около 15 по-млади семейства, които са на възраст около 40 години. Безработицата е голяма и това е предпоставка за изселването на младите хора в по-големите градове. От 2001 год. е закрита и земеделската кооперация "Добруджа-92", с което намаляват още повече работните места. Друг проблем е водоснабдяването на една част от селото. Нужно е да се реконструира и инфраструктурата,  да се препокрие училищната сграда,  да се започне ремонт на две от чешмите.
От периода 2003-2006 година в с. Кочмар започна обновяване и ремонт на сградния фонд, ремонтира се читалище "Христо Ботев", обнови се фасадата на кметството и алеите пред него, построи се кът за отдих и се възстанови кладенецът в центъра на селото. НДТ