| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Умира Роже Вадим - френски режисьор. През 1944-1947 г. е театрален актьор. Работи като асистент на режисьора Марк Алегре по филма "Жулиета", а по-късно се изявява като сценарист - "Това проклето момиченце" (1955 г.). Първата му самостоятелна режисьорска работа е филмът "И бог сътвори жената" (1956 г.). С него Роже Вадим лансира тогавашната си съпруга Брижит Бардо, която и по-късно изпълнява главни роли в редица негови филми. Филми: "Кой знае?" (1957 г.), "Опасни връзки ‘1960" (1959 г.), "Да умреш от удоволствие" (1960 г.), "Да отпуснеш юздите" (1961 г.), "Отдихът на воина" (1962 г.), "Порок и добродетел" (1963 г.), "Замък в Швеция" (1963 г.), "Плячката" (1966 г.), "Метценгерщайн" (1968 г.), "Барбарела" (1968 г.), "Дон Жуан ‘73" (1973 г.), "Убитата девойка" (1974 г.), "Вярната жена" (1976 г.) и др. Автор е на книгите "Мемоари на дявола" (1975 г.), "От звезда към звезда" (1989 г.), "Сафари" (тв, 1991 г.), "Луда любов" (тв, 1993 г.), "Баща ми имаше право" (тв, 1996 г.). 
Умира Десанка Максимович – сръбска писателка, поетеса. Получава образование в Париж. Практикува учителската професия през целия си живот. Нейни трудове за първи път са преведени в България. През 1940 г. получава орден “Дамски кръст” от цар Борис III заради дейността си за сближаване между двата народа. През 1963 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий”. Превежда стиховете на много български поети, съставя антологии на българска поезия и проза. Автор е на стихосбирките: “Стихотворения” (1924 г.), “Дъхът на земята” (1955 г.), “Искам помилване” (1964 г.), “Летопис за потомците на Перун” (1976 г.) и др. Пише романи (“Бунтовният клас”, 1960г., и др.), разкази, пътеписи. 
След 27 години, прекарани в затвора, Нелсън Мандела излиза на свобода. 
В Иран побеждава Ислямската революция. 
Маргарет Тачър става първата жена, избрана начело на Консервативната партия във Великобритания. 
Япония става четвъртата държава, която поставя сателит в орбита. Името му е Осуми - първият японски сателит, наречен на едноименната провинция. Сателитът е изстрелян с ракетата Ламбда-4. Осуми тежи 12 килограма и обикаля Земята в орбита с перигей 323 километра, апогей от 2440 километра и инклинация от 31 градуса. Апаратът пада на Земята на 8 януари 2003 г. 
В Съюза на българските писатели се провежда второто обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. 
Родена е Миряна Башева – българска поетеса, журналист. Автор е на текстове за песни по музика на П. Чернев, М. Белчев, Ст. Димитров, А. Косев, Ю. Ступел и др. Творбите й са преведени на много европейски езици. Сценарист е на филма "Последни желания" (1983 г. ). Автор е на съчиненията: "Тежък характер" (1976 г. ), "Малка зимна музика" (1979 г. ), "Сто години суета" (1992 г. ), "Ние сме безнадежден случай" (1997 г. ). 
Великобритания уведомява Министерския съвет на България, че поради подписването на мирния договор е решила "да даде едно де юре признаване на българското правителство", но без това да означава, че смята "миналите начини на действие, прилагани от българското правителство, за консолидиране на неговото положение, или че провеждането на последните избори е било в съгласие с духа и намеренията на Ялтенската декларация". Така са възстановени дипломатическите отношения между България и Великобритания. 
Приключва Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия; набелязват основни принципи на следвоенния международен ред и прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания в решаването на унаследените от войната проблеми. Взема се решение за разделяне на Германия на три окупационни зони (съветска, американска и британска, като от американската и британската зона се отделя територия за френска окупационна зона). Държавниците одобряват подготовката на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване. На 13 февруари се приема споразумение за Далечния изток, което признава Монголската Народна Република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР, постановява сътрудничеството между Съветския съюз и Китай. СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа. 
Подписват се Латеранските договори между Италия и Ватикан. Те се състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат (съглашение). Слагат край на т. нар. "Римски въпрос". Договорът признава образуването на територията на Рим на независимата държава Ватикан; финансовата конвенция регулира финансовите отношения между Италия и Ватикана; конкордатът определя правата и привилегиите на Католическата църква в Италия. 
В Сейнт Мориц (Швейцария) се откриват Вторите зимни Олимпийски игри. 
Умира Жак Леб – американски биолог, един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университет. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта. 
Умира Херардус Боланд – холандски философ хегелианец. Професор е в Лайден (1896 г.). В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на "истинското" хегелианство от 30-40-те години на ХIХ в. в Германия. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и др. организират "Боландско дружество" - философска "община", която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд. 
Във Ваймар се провежда заседание на националното събрание. На него е избран първият в историята на Германия райхспрезидент. За този пост е избран Фридрих Еберт. Той е немски политик, държавник. От 1893 г. е редактор на вестник "Бремер Бюргерцайтунг" и заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на Първата световна война и изиграва ключова роля по време на Ноемврийската революция в Германия. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народните представители. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави. Подкрепя водената от Г. Щреземан политика на разбирателство с Франция и си навлича омразата на германските националистични групи. 
Президентът Уилсън обявява “Четирите принципа” базирани на “14-те точки” на президента Уилсън. Американският президент Удроу Уилсън очертава военните цели на САЩ в речта си пред Конгреса от 8 януари 1918 г., като организира изложението си в т.нар. “14 точки”. Според него ако се действа съгласно тях, ще бъде постигнат справедлив и траен мир. Точките са считани за спорни от американските съюзници във войната и има съпротива срещу тях по време на последвалата Парижка мирна конференция, въпреки че стават основа за немската капитулация от ноември 1918 г. 
Роден е Джузепе де Сантис - италиански режисьор, утвърдил се в епохата на неореализма - "Горчив ориз" (1948 г.), "Няма мир под маслините" (1950 г.), "Рим, 11 часът" (1952 г.), "Хора и вълци" (1956 г.), "Те отиваха на Изток" (1964 г.). 
Теодор Рузвелт обявява неутралитета на САЩ в руско-японската война. 
Роден е Ханс-Георг Гадамер - немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет; от 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След Втората световна война е президент на "Общото дружество за философия в Германия". Основният му труд е: "Истина и метод" (1960 г. ), в който очертава т. нар. "херменевтична онтология" - истината не се постига чрез научни методи, а философският подход е диалогът и изкуството да изслушваш другия. За Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност губи своята специфика. Ханс-Георг Гадамер умира през 2002 година. 
Роден е Лео Силард - американски физик. Учи в Будапещенския технологичен институт и в Берлинския университет, който завършва през 1922 г. През 1925-1932 г. работи в Берлинския университет. През 1933 г. заминава за Англия. Научен сътрудник е в болницата “Св. Вартоломей” в Лондон и Кларендонската лаборатория в Оксфорд (1935-1938 г.). В периода 1939-1942 г. е сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1942-1946 г. работи в Металургичната лаборатория към Чикагския университет. От 1946 г. е професор в Чикагския университет. Основните му трудове са в областта на ядрената физика. През 1934 г. открива (заедно с Т. Чалмърс) ефекта на разрушаване на химичните връзки под въздействие на неутроните (ефект на Силард-Чалмърс). През 1939 г. доказва възможността за осъществяване на ядрена реакция при деленето на ядрото на урана. Заедно с Е. Ферми определя критичната маса на U-235 и участва в създаването на първия атомен реактор (1942 г.). Обявява се против използването на атомната бомба и за пълна забрана на ядрените опити. От 1946 г. работи в областта на биофизиката и молекулярната биология. 
Създадена е японската конституция, като е учреден двукамарен парламент. Императорът все още запазва широки правомощия. След като конституцията Мейджи е приета, първият Диет (японското народно събрание) се събира през 1890 г. 
Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г. ) на Българската православна църква, учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархскийският устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, Видински митрополит. Той е първият български екзарх. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на народа, противопоставя се на западната религиозна-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран Ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран Софийският митрополит Стефан I (до 1948 г. ). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим. 
Умира Жан Бернар Леон Фуко - френски физик, член на Парижката АН (от 1865 г.) и член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките от 1860 г. Измерва в 1850 г. скоростта на светлината във въздух и вода. Открива вихровите токове (токове на Фуко), чрез махалото на Фуко доказва опитно въртенето на Земята. Създава оптически (поляризационна призма, фотометър) и жироскопски прибори, регулатор за дъгова електрическа лампа и др. Работи с И. Физо и Д. Араго. 
От Цариград Васил Левски започва първата си обиколка в българските земи. Тя продължава до 24 февруари 1869 г. , когато той се прехвърля във Влашко. Целта му е да събере пълна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население. 
Роден е Томас Едисон – американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател е на големи електротехнически компании. Първото му изобретение е устройство за дуплекс при телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щата Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щата Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасонка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонографа и кинокамерата, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения. 
Роден е Джозая Гибс – американски физик теоретик, един от създателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 г. Систематизира постиженията на термодинамиката и статиката, като завършва тяхното теоретично обосноваване. Въвежда и развива графичните методи за изследване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи обема, енергията и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото условие за равновесие в хетерогенните системи, създава термодинамиката на повърхностните явления и електрохимичните процеси; обобщава принципа на ентропията, като прилага втория закон на термодинамиката към широк клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се определят направлението на реакциите и условията за равновесие в смеси с различна степен на сложност. Той е един от създателите на векторното смятане в неговата съвременна форма ("Елементи на векторния анализ", 1881-1884 г.). Научните трудове на Гибс се отличават с точна логика и прецизност при обработката на резултатите от изследванията. 
Умира Йохан Баптист Стари Лампи - австрийски художник. От 1768 г. учи в Залцбург, работи във Верона и Тренто (1773-1780 г.), Варшава (1788-1791 г.), Петербург (1792-1797 г.). Преподавател е във Виенската художествена академия (от 1786 г.). Рисува основно портрети, изпълнени в духа на класицизма. 
Умира Александър Грибоедов - руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г. ), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар е на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията "От ума си тегли". 
Роден е Франсоа Мариет – френски археолог, египтолог. Основател е на Египетския музей в Кайро (1858 г.). Ръководи разкопките в Тива, Абидос, Мемфис и др. Получава титлата паша, погребан е в двора на Египетския музей в Кайро. 
Робърт Фултън патентова парахода. Фултън е американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт”) и с него започва да пренася по р. Хъдсън пощата между Ню Йорк и Олбани. През 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство. 
Роден е Уилям Хенри Фокс Талбът- английски учен, един от изобретателите на фотографията. Учи в Кеймбриджкия университет. Член е на Лондонското кралско дружество (1831 г.). Разработва принципите на фотографията. През 1841 г. обосновава метода на калотипията - изображението, фиксирано върху светлочувствителен слой, покрива (за разлика от дагеротипията) не метална пластина, а хартия (негатив), и се пренася върху друга хартия (позитив). Чрез калотипията става възможно тиражирането на фотографии. 
Роден е Александрос Маврокордатос - гръцки политик, княз. Участва във Филитерията, заради което е принуден да избяга в Русия. През 1821 г. при първия сигнал за въстание се връща в Гърция и се сражава в Пелопонес. Избран е за председател на първото гръцко народно събрание в Епидавър. Поддържа приятелство с лорд Байрон. След признаването на независимостта на Гърция е министър и заема дипломатически постове в чужбина. Министър-председател е в периода 1854-1855 г. През 1842 г. помага на Г. С. Раковски да избегне смъртната присъда, издадена от румънските власти заради участието му в Браилския бунт (1842 г.), като го прехвърля в Марсилия. 
Роден е Йоанис Каподистриас - гръцки държавник, граф. Получава медицинско образование в Италия. Секретар е на т. нар. Република на Седемте съединени острова, създадена на Йонийските острови съгласно Руско-турската конвенция (1800 г.). Живее в Русия (1809-1827 г.) и заема руска дипломатическа служба, държавен секретар е по външните работи (1815-1829 г.). След напускане на дипломатическата служба (1822 г.) живее в Швейцария. По време на Гръцката национална-освободителна революция е избран от Националното събрание за президент на Гърция през април 1827 г. 
Роден е Андре Гретри – френски композитор. По произход е белгиец. Член е на Института на Франция (1795 г.). Той е един от инспекторите на Парижката консерватория (1795 г.). Творчеството му се развива под влиянието на естетиката на енциклопедистите, особено на Жан Жак Русо. Създава опери върху народно-патриотични и революционни сюжети - "Петър Велики" (1790 г.), "Вилхелм Тел" (1791 г.), "Празникът на разума, или Републиканската избраница" (1794 г.). Неговите мемоари са образец на естетиката на френски сантиментализъм. Автор е на "Двамата съперници", "Земира и Азор", "Ричард Лъвското сърце" и др. 
Умира Рене Декарт – френски философ, физик, математик и физиолог. Автор е на научни открития и на трудове, резултат от дълбоки размишления, положили основата на съвременната психология. Родоначалник е на картезианство. Негова е прочутата аксиома: "Je pense, donc je suis" ("Мисля, следователно съществувам"). Прави важни открития в много области на съвременното му научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: "Правила за ръководство на ума", написано през 1628 г. , но публикувано посмъртно (1701 г.), "Разсъждение за метода" (1637 г.), "Размишления върху първата философия" (1641 г.), "Начала на философията" (1644 г.), "Страстите на душата" (1649 г.). 
Английският мореплавател Франсис Дрейк е първият европеец, видял Тихия океан. 
Английският крал Хенри VIII е обявен за глава на английската църква. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.60 секунди |