изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-09-15 @ 14:57 EEST
Вижте откъси от скандалната книгата на Азис!    
Любопитно Четивото с лъскави корици включва гола фотосесия на певеца и скандални и неизвестни моменти от житие-битието му.

Промоцията на книгата, която ще излезе в 100 000 тираж, ще бъде на връх рожденият му ден – 7 март с шумен купон. Като бонус за феновете в книгата ще е най-новото му парче “И някой ден”, специално направена авторска песен, както и мейкингът на клипа към него, сниман от Маги Халваджиян. Редакторката Ваня Щерева е доволна от крайният продукт.

Откъс от книгата на Азис "Аз, Азис"



“Ревът на публиката се стовари върху мен с такава сила, че усетих как прониква през порите на тялото ми. Оркестърът, вперил очи в моите, чакаше последното ми решение, но умората надвиваше желанието, давайки победата на здравия разум.
“Обичам ви!”- прозвуча повече на ум, от колкото на глас, но явно всички ме разбраха. Само краката ми не. Бяха се издули и заприличали на свински джолани от токчетата! Някъде в дъното, с периферното зрение видях охраната да се втурва в коридор между сцената и публиката. Новата порция оглушителни пироефекти ми даваха преднина да се скрия преди ситуацията да излезе извън контрол.
Всички гримьорни миришеха еднакво. Пожълтели от цигарен дим, тонове пот и сценичен грим, те бяха като консерви на българската музикална история.
Излегнах се на коженото кресло, което помни формите на Леа Иванова и срещнах погледа си в огледалото. “Бони е най- добрият!”, усмихнах се доволно, макар да се чувствах смазан. Костюмът, потънал във влагата извираща от мен на сцената, започваше да става студен и лепкав.
Някъде в коридора долитаха откъслечни викове и разправии на висок глас, между които отчетливо се открояваше кресчендото на Венета, която новата ми охрана не допускаше до гримьорната.
“Васко, искат интервю за Нова Телевизия...” – Гласът на Боби звучеше виновно, някъде в пролуките на талашитената врата. Тя беше единствената преграда между мен и една дузина журналисти, готови да я прегризат за да се доберат до тялото ми и да го разпънат на кръст с въпросите си.
Боби беше верен като ротвайлер, и огромен като скандинавски бог. Вършеше си работата така, сякаш е роден да ми е бодигард. Имах чувството, че ако трябва да пречука двадесет души в коридора, ще го направи безшумно за да не ме обезпокои.
Запалих цигара, набрах номера на Гала в хотела и се загледах в решетките на прозореца. Мозъкът ми превключи на свободен режим и се зарея някъде в собствените си бездни, където там, някъде в тъмното се криеше моето детство. Такава решетка е била може би първото нещо, което мама е гледала в мига на моето раждане. Ирония на съдбата ли? Незнам.
Знам само, че най-лесният начин да разсмееш Господ, е като му разкажеш какви са ти плановете за живота.
“Васко, изгладих ти ризите, ама не знам дали да освобождавам стаята! Шофьорът идва да те вземе до пет минутки...” – Гала никога не ме питаше как е минало поредното участие, а директно докладваше в телеграфен стил какво прави и какво се случва. Това не беше липса на интерес, а по скоро демонстрация на увереност в моето поредно шеметно представяне, за което е излишно да се задават въпроси, на които всички знаят отговора.
- Отвори ма, парцал....аз съм! - Мис Бони нахлу ухилен до уши, последван от дежурната кохорта подгласнички. Извади от кейса, с който никога не се разделяше някакви бебешки кърпи и започна да сваля от лицето ми това, което хората даваха луди пари да видят.
- Ще успееш ли да повториш същия грим и утре?- Засмях се на въпроса си, защото беше абсурден, но Бони улови закачката.
- Утре ще си по-грозна и от днеска! - Гримьорната избухна в смях, а аз се почувствах щастлив сред хората, пред които можех да се отпусна.
- Да го сложа на майка ти! Само да си посмяла, да не ми сложиш брокатените мигли!- Нова порция смях, след което Доктора и балетистчето, започнаха да правят разбор на вечерта. Обикновените разговори след всеки концерт! Те си приличаха не само като коментари, а и по това, че всички говореха за мен в трето лице, сякаш не присъствам. Бони безмилостно изтриваше чертите на едно попфолк-чудовище, под което живеех, само защото то се хранеше от мен! Едно мое творение, което безпощадно поглъщаше всяка фибра от тялото и разума ми. Вече никой не виждаше Васко.
Даже по-лошо, никой не се интересуваше от Васко! Всеки задаваше въпроси към Азис, на които аз трябваше да отговарям като негов официален говорител, извинявайки се за отсъствието му.
- Колата е отвън! Ние сме готови! - Боби влезе без да почука, разтвори палтото ми и зачака да се скрия в него. Беше придобил онова изражение, при което всички разговори секваха и всички знаеха, че казаното е заповед. Така и звучеше. Коридорът беше слабо осветен, но новото момче ми подаде тъмните очила и застана плътно в дясно. Помислих, че иска да се натегне пред останалите шест бодигарда, защото му е първи ден. Когато стигнахме до стъклените врати на изхода, разбрах,че съм сбъркал! Отвън стояха стотици фенове, които в момента на отварянето ни посрещнаха с писъци и рев, от който ми настръхваха косите всеки път! Никога не успявах да преборя страха си в такива моменти! Канонада от ръце и крака, разхвърчани листчета за автографи, химикалки, плакати... И удари! Усещах живата стена от мускули около себе си, която блокираше всеки опит за досег с мен! Пробивът към Мерцедеса беше труден, защото една част от тълпата го беше окупирала чакайки ме “на гюме”. Тогава видях Гала! Беше вдигнала ръка като шамандура сред морето от хора, давайки ни знак къде е колата. Колкото повече се доближавахме, толкова по-яростна ставаше месомелачката около мен.
“Не ги удряй!”- почти изкрещях на Боби, навел глава надолу. Буквално ме вдигнаха във въздуха! Влетях на задната седалка хвърлен с лице в скута на Гала. Не вдигнах глава, до момента, в който ревът и тропането отвън не заглъхнаха до равномерните обороти на автомобила. “Свърши се и тази вечер” - промълви Гала сякаш на себе си, гушнала главата ми. Изправих се и въздъхнах облекчено. Погледнах в огледалото за обратно виждане дали и другите са след нас, но срещнах погледа на Боби. Той сякаш това и чакаше!
“Никога не ми казвай дали да удрям и въобще какво да правя!” - Изражението му беше онова – същото, и се съгласих на секундата.
Наоколо всичко беше непрогледен мрак. Пътната маркировка се нижеше равномерно като филмова лента, а в купето всички мълчахме. Не знаех на къде пътуваме, но предпочетох да не питам. Звездите се бяха изцъклили като хилядите запалки в ръцете на публиката. Някъде там, трябваше да е моята звезда, кръстена на него - на Азис! Очите ми се напълниха с влага от умората и заспах преди да я открия. Докато пьтувахме, си представях Боби. Голям, едьр и груб, само за в моята спалня...Така и трябваше да стане. Аз вече спях с него в една стая. Тази нощ,той щеше да намрази жените, и то завинаги!

http://life.dir.bg
 


Сходни връзки

Вижте откъси от скандалната книгата на Азис! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди