В съботния ден - 25 февруари, се отбелязва Задушница. Прави се помен за мъртвите. Следващия ден в православния календар е Неделя Месопустна или т.нар. Месни заговезни. На този ден семейството се събира на трапезата и с Местните заговезни се поставя началото на Великия пост.
Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния му живот, неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение и на Връбница. Най-общите правила за поста са следните: В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна; Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност; Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста; Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим; Заговява се след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно; При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна. В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина; Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.