Според народния календар, пролетта идва с пристигането на баба Марта - 1 март, когато започват да цъфтят и кокичетата. Март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата - символ на пробуждането и култа към слънцето.  

И до ден днешен мартеницата е символ срещу злите сили и окичването с нея е за предпазване от тях - за здраве и берекет. Според традицията, на този ден сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Смята се, че те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци - мартеници, които завързват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. Смята се, че мартениците пазят човека от уроки и болести и се свалят, когато се види първият щъркел. В някои краища след свалянето им се закачат на плодни цъфнали дръвчета, а в други ги слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него и гадаели каква ще е годината.

Много са легендите и преданията за баба Марта, ето и

БАБИНАТА ПРИКАЗКА

Живяла Марта със своите братя, далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единия наричали малък, а другия - голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, топло слънчице греело, птички се обадили, та тревица животинките да попасат.

- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - рекъл старият й свекърът.

Много бил преживял той и по слънцето познавал кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка я налегнала. Нищо, че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно гората, леден сняг заш***, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Оттогава хората създали обичая да се правят мартеници, за да е радостна баба Марта и да носи само добрини на хората.