Интервю на Маргарита Върбанова за знаменития български феномен ВЕРА КОЧОВСКА

Кочовска много обича България, смята за своя мисия да изгради клиника
Маргарита Върбанова

ВИЗИТКА
Йорданка Пенева е родена на 12 май 1940 г. в с. Шишковица, Търговищко. Завършва специалност "Физика" в СУ "Св.Климент Охридски". Прави дисертация в Харковския университет на тема "Физика на плазмата". Работи в Шуменския университет до 2005 година, в лаборатория за интердисциплинарно изследване на екстраординерни феномени. Дълги години изследва феномена Вера Кочовска. Доцент по физика на плазмата. В момента е гост-преподавател в Шуменския университет. Омъжена. Има дъщеря и внук Горан, втори курс студент в Икономическия университет във Варна.

 - Г-жо Пенева, кога се запознахте с Вера Кочовска?

- През пролетта на 1990 г. В дома на семейство Мичеви в Пловдив се беше появил полтъргайст. Нашата група изследваше първото такова явление в с. Дибич, Шуменско. В Пловдив работеше група екстрасенси, поканиха ни да отидем и видим семейството. Бяха поканили и Вера. Тогава я видях за пръв път. Ние носехме различна апаратура за измервания и Вера, като едно малко дете, започна да размахва ръце над приборите. Апаратурата е твърде чувствителна, има много нисък праг на въздействие и реагира веднага. Казахме си - тук има феномен.

- Какво означава феномен?

- Явление, човек с необичайни възможности. По онова време наблюдавахме много интензивно три полтъргайста - в Дибич, в Пловдив и в гр. Пордим, в дома на Лазарина Симеонова. Отидохме с Вера в къщата на Лазарина. Оттам са първите ми впечатления от нея като човек, който може да прави ретроспекция, да връща, да пресъздава картини за хора и събития, случили се преди много години. Там тя разказа, че преди много години между два рода с различно изповедание - християни и мохамедани имало вражда, че девойка и младеж от двата рода са се обичали, ражда им се дете и то, понеже е нежелано, е хвърлено в кладенец. Лазарина нямаше такъв спомен. Разпитвахме хората в Пордим, търсихме поне следа от легенда. Оказа се, че имало такава история. Тръгнахме по следите на разказаното от Вера и констатирахме много факти. Кочовска ни върна в историята на рода. Работехме с Илко Казанджиев, неин приятел, той обходи голяма площ и намери кладенец, където е било хвърлено бебето. Макар да имаше доста пластове камъни и пръст отгоре.

- Как спечелихте доверието и приятелството й?

- Пак през 1990 г. Вера поиска да дойде в лабораторията ни в Шуменския университет, за да я изследваме. Няколко години работихме заедно. Когато се говори за необичайни хора, става дума обикновено само за лечителските им възможности. В нашата лаборатория с прецизни научни методи открихме многостранните, многопластови възможности на Вера. Едно от изследванията беше да проверим способността й да идентифицира микроструктури в биологични и небиологични обекти. Приготвяхме кристални образци от различни сингонии. Кристалната решетка на всеки образец има различна структура. Външно обаче те по нищо не се различават, защото са обработени и шлифовани. На Вера й беше поставена задача като гледа и пипа кристалите, да каже какво чувства и вижда в тях. И тя успя да ги идентифицира, разказвайки по свой начин. Най ни беше интересно, когато сравни хексагоналната структура на един кристал с килийките на пчелна пита. Разбирате ли колко сложно е да се работи с такива хора! Истинският изследовател трябва да умее да тълкува. Защото феноменът разказва по свой начин.

- Защо мислите, Вера Кочовска се довери на Вас?

- Може би е разбрала, че не искаме да я изпитваме, да я отречем, да я отхвърлим или да я възвеличаваме. Опитвахме, доколкото е възможно, да установим способностите й, нейния дар Божи. Ние много я обичаме и се отнасяме към нея с голямо уважение. Дори само за това, че пожела да бъдат доказани възможностите й, интересуваше се какво всъщност представлява самата тя. Никой преди нас не й беше казвал, че може да въздейства като ултравиолетова или инфрачервена светлина. Феномените са много тънка и деликатна материя, най-различни специалисти трябва да работят заедно, за да ги изследват: лекари, археолози, физици, химици, психолози. В лабораторията по вирусология двама лекари и двама физици изследваха възможностите на Вера да идентифицира бактериални култури - салмонели и стафилококи. В епруветки поставиха различни бактериални култури, а други бяха стерилни. Задачата на Вера беше да гледа и разказва какво вижда. Тя с голяма степен на достоверност определи вида на бактериите: с точици и пръчици, такъв е нейният изказ. Чудото обаче е, че ако се разгледат под електронен микроскоп, тези култури изглеждат точно така. Давате ли си сметка какво вижда тази жена?Тя не само установи вида, но и растежа на бактериите. Проверихме възможностите й и за различаване на заразени, стерилни и умрели бели мишки. Те бяха скрити, а Вера съумя да различи заразените и с какво, да отдели живите от мъртвите. Изследвахме археологични обекти в Шуменската крепост, паметници от различни културни пластове. Вера върна картини за хора и събития, за поминък, борби, опожарявания в различните епохи. Тя може да пътува във времето.

- Вера Кочовска събира средства за построяване на Клиника за лечение със стволови клетки в Плевен. В международния фонд се включват и много известни българи. Това е вторият й опит да изгради болница. Знаете ли къде потънаха парите от първия фонд?

- През 2003 г. закриха лабораторията ни, чувахме се с Вера, пишех й писма. В един момент тя тръгна по света. Не сме се виждали след второто й ходене в Япония. От медиите чух за първия неин фонд, събираше пари за построяване на клиника за присаждане на костен мозък на деца, болни от левкемия. После разбрах, че нещата не са се състояли. Попитах я какво е станало със събраните средства, а тя отвърна: парите отидоха в ръцете на лоши хора. Нищо повече. Сега е преценила, че на България повече й трябва клиника за лечение със стволови клетки и създава нов фонд. Такава е Вера, ако може да отнеме всички болки на този свят, всичките му неприятности. Най-много от всичко тя обича България и иска да й остави нещо. Смята го за своя мисия. Този път ще успее. Българите заслужават да имат такава болница, не да ходят по чужбините да лекуват децата си.

- Какво е Вера Кочовска за България, оценяваме ли я?

- Толкова малко я познаваме, а питате дали я оценяваме. Преди години Ванга ми сподели една мечта: да види парижката "Св. Богородица", да стъпи в парижката Света обител. Толкова много го мечтаеше, ей къде е Париж, казах си, защо никой не я е завел. Реших да й предложа да отидем двете. А тя отвърна: "Я веке не могу, Верка ке иде". Странна връзка виждаше пророчицата между Мадарския конник и парижката Света обител. Има път помежду им, твърдеше. Вера търси своя конник, казваше, и ще го намери. Тогава ще отиде в Париж, защото там има да се случват неща. Едва сега си давам сметка защо Ванга в личен разговор пожела някой ден, когато Вера си намери конника, да повторя за всички думите й. Трябвало е да го направя след 15 години. Прибирах се в Шумен, бях си взела книгата на Капка Георгиева за Вера Кочовска и от нея разбрах, че Вера е намерила конника си. Който се оказа Мадарският! Значи трябваше да изпълня заръката на Ванга. Ето казвам я и на вас: "По тоя път требе да вървите като нестинаре по жарава. И ке ви се дават знаци и оне, знаците, ке ви кажуват сичко, що требе за вчера, денеска и утре. Всичко, що е речено от Бога, напишувано е у старите книги. Четете ги, прогледнете ги и за всичко, що прогледнете, напишувайте у вашите книги, що учите децата. Та и оне, кат гледат да виждат, кат слушат - да чуват. По между Мадарския конник и Светата французка обител у Париж има път. Верка, ке иде. Пазище светлината на тоя път, дайте и на другите да си запалят от нея светлиниците. И давайте, давайте, давайте. Давайте сичко, що ви прелива. На вас паре не ви преливат, преливат ви знания, мудрост и дуовност. За сичко що прогледнете у вселенските сили, Господ ще ви възнагради. Заради чадата си, заради землята си, заради целото си мироздание. Те това ви го кажувам я и Бог да ви пази."
Е, сега трябва да се случи и другото: Вера да отиде до Париж. Беше толкова странно, когато й предадох това: като започвах изречение, Вера ми го довършваше. Тя го знаеше. Ето, минаха 15 години и попитах Вера: "Ти като оздравееш, да събирам ли пари за Париж?" А тя каза, че ще отидем, да не го мисля.

http://www.vestnikataka.com