На този ден се иска прошка. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост - до вторник на Светлата седмица, не се позволяват венчавки
Традиционното, с което се отбелязва т.нар. празник Сирни Заговезни, е паленето на огньове. Смята се, че по този начин се прогонват бълхите от домовете и техните стопани. Самите огньове пък се прескачат за здраве. Друг разпространен обичай на този ден е да се хвърлят стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите - колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На този ден на трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка. Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината.