Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

"Опълченците на Шипка"

Ив. Вазов

Едва ли има българин, който да не знае че една от решителните битки, донесли свободата на народа ни след петвековното турско робство е при Шипка и Шейново. Тук, на връх Шипка, всяка педя земя е пропита от кръвта на руските войници и българските опълченци. След боевете за Стара Загора предният отряд бил разформиран и неговите части се влели в състава на 8-и армейки корпус на генерал Радецки, който отбранявал планинските проходи. За отбрана на Шипченския проход останал руско-български отряд от  5500 души и 27 оръдия под командването на генерал Столетов. Срещу него се изправила цялата армия на Сюлейман паша - 27 000 души и 48 оръдия. Многократно надвишаващата по численост турска армия непрекъснато атакувала защитниците на върха, които геройски удържали позициите си. Най-критични, според историците, били за защитниците на върха часовете около 17  на 11 август, когато войската на Расим паша превзела Волинската височина и се устремила към Централната батарея. На помощ на героите - защитници на върха, в най-критичния момент се притекли 205 стрелци от 16-и стрелкови батальон  от първите подкрепления, изпратени от генерал Радецки. В рамките на три дни ожесточени боеве победата била удържана. Днес на самия връх се издига Паметникът на свободата, към който води монументална каменна стълба с 894 стъпала. Той е построен с волните пожертвования на българския народ. Открит е тържествено през 1934 г. Паметникът е висок 31,5 метра. Над централния вход гордо стои бронзов лъв. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета. В приземния етаж на паметника, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката герои. В останалите 7 етажа е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме. От последната площадка се открива панорамен изглед. В близост до Шипка е село Шейново, където също са се водили епични боеве. През 1877 г. войските на генерал Радецки разбиват точно в Шейново 40-хилядната армия на Вейсел паша. През 1963 г. в чест на тази победа в подножието на селото е издигнат паметник на победата, чийто архитект е Стела Райнова.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

НДТ

Снимки Димитър ДУКОВ