Мария Иванова:  В навечерието на националния празник се чуха странни призиви да се отречем от него. Остарял бил, демоде бил, напомнял ни, че сме били роби. Не можело да честваме всяко освобождение от всяко поредно робство, тъй като в нашата славна история робствата и освобожденията следвали едно подир друго.

Руско-турската война 1877-1878 г. е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия била да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война 1853-1856.
Русия положила усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта по нейна и на Англия инициатива

била свикана Цариградската
конференция 1876-1877

След нейния неуспех войната станала неизбежна. На 3 (15) януари Русия сключила съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласила да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (23) април Русия скъсала дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (24) април, в Кишинев Александър II подписал манифест за обявяване на война на Турция. Този път руският император тръгнал със своя народ за избавлението на друг народ - акт, непознат в дългата история на Романови. На циркулярната нота на турския външен министър Савфет Мехмед паша (на другия ден след обявяването на войната) до западните велики сили да вземат участие във въоръжения конфликт не се отзовава нито една европейска държава. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (15) януари споразумение с Русия, Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застанала на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август.
В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) била съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също били почти равни. През нощта на 15 (27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич.

Свищов бил първият
освободен български град

За преминаване на Балкана бил определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете били определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (7 юли) бил превзет Търново, на 2 (14) юли Предният отряд преминал през Хаинкьойския проход (дн. Проход на Републиката) Балкана и се насочил към Стара Загора. На 31 юли се завързали епични боеве, в които наред с руските войници и офицери се сражавали и проявили голяма храброст българските опълченци. Предният отряд трябвало да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупирало силите си, а в негова подкрепа дошла от Северна Албания (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (дн. Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминали към отбрана. С това започва вторият период на войната. Западният отряд превзел Никопол, но не успял да превземе Плевен, където от Видин дошъл 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказали неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски също преминали към отбрана. 
През август руските войски и българските опълченци на Шипка след героични боеве удържали позициите. Това е

едно от двете най-
решителни сражения

в цялата освободителна кампания. Чутовната храброст на опълченците спасила цялата война. Третият щурм на Плевен отново завършил с несполука. Руското командване разбрало, че войната сега ще се реши при Плевен, и затова пристъпило към блокада на града, която завършила на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) паднал в плен. След това започнало общото руско настъпление. Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминал Балкана и на 23 декември 1877 (4 януари 1878) София била освободена. В същия ден започнал настъпление и Южния отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попаднала 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (15-17) януари армията на Сюлейман паша била разбита при Филипопол (Пловдив), а на 8 (20) януари бил завзет и Одрин.

руските войски достигнали
до Сан Стефано

(днес Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море накарали руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (31) януари в Одрин турското правителство било принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (3 март) бил подписан Санстефанският мирен договор. В резултат на войната България била освободена от петвековното турско робство и започнала самостоятелен политически живот. Във войната Русия дала 200 000 жертви - убити, изчезнали, починали и ранени. Същността на този факт не се променя от субективните намерения на царизма.
Българският народ участва активно във войната. Наред с Българското опълчение възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.

Разкъсването на България

Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 твърде много обезпокоил западните европейски държави. Отчитайки изключителната стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобрили подписания Санстефански договор и настояли открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в кономическо, и във военно отношение, Русия била принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. Последвал Берлинският конгрес (1юни-1 юли 1878), където най-яростни противници на България са английският външен министър Солсбъри игерманският канцлер Ото фон Бисморк. Решенията на Берлинския конгрес разпокъсват българската нация. От територията северно от Стара планина до р. Дунав и бившия Софийски санджак се формира Княжество България с площ 63 752 кв. км и с население около 2 млн. души. Тракия, под названието Източна Румелия остава зависима от турския султан провинция и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкият санджак - на Сърбия. Общо извън Княжеството остава територия около 150 000 кв. км с над 2 500 000 българи. http://www.vestnikataka.com