КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1857 - Върховният съд на САЩ постановява, че робите са имущество, а не граждани. 1945 - Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война.

НА 6 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1837
Със заповед на руския император Николай І Зографският манастир си възвръща изгубените имоти в Бесарабия, като получава и компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.

1911
Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. Самото дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира организационното изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава и свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. БКД временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание, което взема решение за неговото преместване в София. В столицата на дружеството се отпуска от княжеското правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица- "Български старини". БКД развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението.


1929
Подписан е българо-турски договор за неутралитет, помирение, съдебно уреждане и арбитраж.

1945
Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война.

1948
ВНС приема закон, по силата на който всички гори в България стават държавна собственост.

1949
На Двадесет и третия конгрес на Българската радикална партия се решава партията да се саморазпусне и членовете й да се влеят в ОФ.
След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика. Те са приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.


1961
Открива се Национална изложба на младите художници, обединени в създаденото през пролетта на 1960 г. Ателие на младия художник. Наградите за живопис получават Светлин Русев, Георги Баев, Иван Филчев.

1964
На съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През месец април редът е възстановен.

1967
Подписана е спогодба за икономическо сътрудничество със Судан. Судан е аграрна страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско животновъдство. Основни продоволствени култури са памук, сусам, фъстъци, сорго и просо, на север и фурми. Там се събира суров каучук. Отглеждат се едър рогат добитък, овце и кози. Развит е добивът на тропическа дървесина. Развита е още добивна промишленост (хромови, манганови руди, сол). Значение за икономиката имат преработката на селскостопанска продукция (памук), текстилната, обувната, консервната и захарната промишленост. В големите градове е развито металообработване, нефтопреработване, циментова и дървообработваща промишленост.

6 - 7 март 1968
В София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам.



1981
Завършва посещението на Людмила Живкова в Мексико. Тя е там за участие в тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. На 4 март в гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация".

1995
Велко Вълканов е преизбран за председател на Комитета за правата на човека.

2002
Президентът Георги Първанов налага първото си отлагателно вето върху Закона за приватизацията, приет на 21 февруари от парламента. Основни мотиви за ветото са, първо, че е отказано да се запази възможността работниците и служителите в дружества да се сдобият с част от капитала с преференции по време на приватизацията. В дотогавашния закон за работниците са предвидени 20%, които могат да се купят с преференции. Второ срокът - 30 септември 2002 г., след който българските граждани не могат да участват в приватизацията с инвестиционни бонове, е твърде кратък. По този начин се отнемало едно социално право на българските граждани. Други несъгласия на държавния глава по отношение на закона са свързани с отмяната на параграф 6 от стария закон. Чрез премахването на параграфа се намалявала сигурността на инвеститорите за реалното финансово състояние на предприятието към момента на сделката. Отменяла се необосновано и разпоредба, която досега е задължавала купувачите на раздържавени предприятия да изпълняват задачи по подготовка на страната във военно време и в кризи. Президентът Първанов изразява несъгласие и по отношение на ограничаването на съществуващите възможности малки и средни предприятия да участват при облекчени условия в приватизационни сделки по Закона за малките и средни предприятия. Държавният глава не се съгласява и с
централизирането на приходите от приватизацията в бюджета.


НА 6 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

12 г. пр. Хр.
След смъртта на Марк Емилий Лепид за върховен жрец (pontifex maximus) на Рим е избран Октавиан Август – с този акт той получава, както светската, така и религиозната върховна власт.

1521
Фернандо Магелан открива о. Гуам. Магелан е португалски мореплавател. Дейността му на мореплавател започва като първо е назначен към португалска служба в Индия, след това в Африка. През 1512 г. е назначен на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. През 1519 г. Магелан потегля от Испания с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, наречен впоследствие на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските о-ви. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Магелан извършва първото околосветско пътешествие, продължило 3 год. и 14 дни. Благодарение на неговите експедиции се установява единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

1665
В Лондон излиза първото списание - “Философски трудове на Кралското общество”).


1853
Във Венеция се състои премиерата на операта на Джузепе Верди “Травиата”.
Джузепе Верди е италиански оперен композитор. Роден е на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма, Италия. Учи в Бусето, където се занимава и с музика. Подпомогнат от Баредзи, прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Впоследствие учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.). Други негови творби са : "Навуходоносор" (1842 г.), 12 опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. След 1851 г. Верди поставя нов период в творчеството си. Тогава създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф", признати за връх в реалистичното оперно изкуство. – Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.


1857
Върховният съд на САЩ постановява, че робите са имущество, а не граждани.

1884
В Торонто е открита първата безплатна обществена библиотека.

1899
Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина. Половин година преди това той открива лечебните свойства на ацетилсалициловата киселина, докато се опитва се да намери лекарство за своя болен от ревматизъм баща.

1941
Немски самолети минират Суецкия канал.


1957
Провъзгласена е независимостта на Гана. Гана е първата африканска страна с чернокожо население, която обявява своята независимост. През 1960 г. К. Нкрума провъзгласява Гана за република, а себе си за президент. Той забранява всички опозиционни партии. През 1966 г. е свален от поста президент на република Гана. Умира през 1972 г. в изгнание в Румъния. След свалянето му от президентския пост следва период, през който се сменят редица нестабилни правителства. През 1992 г. се провежда референдум за нова конституция. В резултат е възстановена многопартийната система, но страната изпада в тежка икономическа криза. През 1993 г. лейтенант Джери Роулингс е избран за президент. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент, избиран за 5 год. Гана е член на Организацията за Африканско единство от 1963 г. и на ООН от 1957 г.

1964
Световният шампион по бокс Класиус Клей приема името Мохамед Али.

1970
В Англия излиза сингълът на “Бийтълс” “Let It Be”.
“Бийтълс” е английска. рокгрупа, основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те год. Съставът на групата е: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън - китара, вокал; Ринго Стар - ударни, вокал; Стю Сътклиф - бас (до 1961); Пит Бест - ударни (до авг. 1962). Още през 1955 г. Джон Ленън създава групата "Куоримен", към която се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Впоследствие названията на групата се сменят на: "Johny and the Moondogs" (1959 г.), "Long John and the Silver Beatles" (1960 г.). През август 1960 г., вече под името "Бийтълс", с Пит Бест групата заминава да свири в Хамбург, Германия. Следващата година са осъществени и първите записи на групата в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия “Бийтълс” започва работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г. През 1962 г. на мястото на Бест в групата постъпва Ринго Стар. През 1965 г. “Бийтълс” са наградени с ордена на Британската империя. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "бийтълс мания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. бийтълсите създават собствена компания "Епъл". Въпреки усилията и добрите намерения групата се разпада окончателно през 1970 г., след което всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на "Бийтълс" търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражания, през бийт-музика до рок и балада. Групата реализира и няколко филма. Албумите на “Бийтълс”, издадени в Англия до 1970 г. са: "Please, Please Me" (1963 г.), "White the Beatles" (1963 г.), "A Hard Day’s Night" (1964 г.), "Beatles for Sale" (1964 г.), "Help" (1965 г.), "Rubber Soul" (1965 г.), "Revolver" (1966 г.), "A Collection of Beatles’ Oldies" (1966 г.), "Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (1968 г., известен като "Белият албум"), "Yellow Submarine" (1968 г.), "Abbey Road" (1969 г.), "Let it Be" (1970 г.).След 1970 г. излизат албумите: "Live At The BBC" (1994 г. ), "Anthology I” (1995 г.), "Anthology II" (1996 г.), "Anthology III" (1996 г.), "CD Singles Collection" (1999 г.); "1962 Live At The Star Club in Hamburg" (2000 г.), "The Beatles 1” (2001 г.).


1985
Боксьорът Майк Тайсън нокаутира Хектор Мерседес. Майк Тайсън е американски състезател по бокс. Роден е на 30 юни 1966 година. Наричан е “Динозавъра”. През 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория (професионалисти) след победа над Тревор Бербик. Многократно защитава титлата си, като побеждава изявени боксьори като Джеймс Смит, Лари Холмс, Франк Бруно, Джеймс “Бъстър” Дъглас, Донован “Рейзър” Ръдок. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. Престоява известен период в щатски затвор, а след излизането си участва в 5 боя и става победител във всичките. Явявайки се на ринга в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото, след което е дисквалифициран и лишен от състезателни права. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на световна титла.


2003
В Новосибирск е създадена ваксина против рак.

1475
Роден е Микеланджело Буонароти - италиански скулптор, живописец, архитект и поет. Учи при живописеца Гирландайо в периода 1488 г.-1489 г. и при скулптора Бертолдо ди Джовани от 1488 г. до 1490 г. Работи в Рим, където създава статуята “Бакхус”, в която личи влиянието на античната традиция. През 1501 г. се връща във Флоренция. От този период е статуята “Давид”. През 1505 г. папа Юлий II го кани в Рим и му възлага изработката на статуите в храма “Св. Петър”. Микеланджело работи близо 40 години върху този проект, но създава само 6 статуи, между които шедьоврите “Мойсей” (в църквата “Сан Пиетро ин Винколи”, Рим), “Въстаналият роб”, “Умиращият роб” (и двете се намират в Лувър, Париж). Поради конфликт с папата заминава за Флоренция, но скоро се помирява със своя покровител и извайва негова колосална статуя от бронз за град Болоня. От 1508 г. до 1512 г. рисува известната серия фрески в Сикстинската капела във Ватикана: “Бог разделя светлината от тъмнината”, “Сътворението на света”, “Отделянето на земята от водата”, “Сътворението на жената”, “Изкушението”, “Изгонването от Рая”, “Жертвоприношението на Ной”, “Потопът”, “Пияният Ной”. При заемането на папския престол от Лъв Х Микеланджело създава гробниците на Медичите в базиликата “Св. Лаврентий” във Флоренция (1519 г.-1534 г.) . По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. се установява в Рим. В последвалите години от живота му се наблюдава постепенно обръщане от скулптурата и живописта към архитектурата и поезията. В Рим рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536 г.-1541 г). Връзките му с известната поетеса Витория Колона го подтикват към поезията. Неговите “Рими” (канцони, сонети и др.) се смятат за едни от най-добрите в италианската поезия. Към края на живота си работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (останала в стадии на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523 г.-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикана.


1874
Роден е Николай Александрович Бердяев – руски философ. Роден е в Киев във военно-дворянско семейство. В периода 1884-1894 г. учи в Киевския кадетски корпус. От 1894 г. до 1898 г. учи естествени науки и право в Киевския университет. През 1894 година става член на марксически кръжок и заради участието си там през 1898 г. е изключен от университета, арестуван е и е заточен за 3 години във Вологда. През 1902 г. заедно със С. Н. Булгаков, П. Б. Струве и С. Л. Франк става водеща фигура на движението от марксизъм към идеализъм. Същата година издава сб. "Проблеми на идеализма", чрез което е поставено е началото на религиозно-философското възраждане на Русия. От 1904 г. живее в Санкт Петербург. Редактор е на сп. "Нов път" и "Въпроси на живота". Близък е до обществото на Д. С. Мережковски, З. Н. Гипиус, В. В. Розанов, където възниква течението "ново религиозно състояние". Написаните статиите от този период Бердяев събира в книгата "Sub specie aeternitatis: Философски, социални и литературни опити 1900-1906 г." (1907 г.) и "Новото религиозно съзнание и обществеността" (1907 г.). От 1908 г. живее в Москва, където е сред колектива на издателство "Път"; член е на Религиозно-философското общество в памет на Вл. Соловьов. Оригиналната философска концепция на Николай Бердяев се формира през 1911-1912 г.. През 1916 г. завършва книгата "Смисълът на творчеството", в която тема за свободата е допълнена с тази за творчеството и неговата неизбежна трагедия. Годините на революцията са време на интензивна обществена дейност за Бердяев., но реалиите на победилия болшевизъм го отблъскват. Той пише "Философия на неравенството" (1919 г.; издадена – 1923 г.), където отрича демокрацията и социализма като "принудителна добродетел и принудително братство". В дома си Николай Бердяев ежеседмично прави философски събрания, организира Свободна академия за духовната култура (в края на 1918 г.), чете публични лекции и е лидер на неболшевишката общественост. Негови творби са включени в сб. "От дълбините" (1918 г.). Двукратно е арестуван, а през есента на 1922 г. е изгонен от страната и изпратен в Германия заедно с група руски учени и интелектуалци. В Берлин Бердяев организира Религиозна - философска академия, участва в създаването на Руски научен институт, съдейства за основаването на Руско студентско християнско движение (РСХД). През 1923 г. издава книгата "Светогледът на Достоевски". През 1924 г. се установява в Кламар, Франция. За периода 1925-1940 г. е редактор на основаното от него сп. "Път", философски орган на руската емиграция. Първата книга, която му носи европейска известност е "Новото Средновековие" (1924 г.). По време на пребиваването си извън границите на родината Бердяев не прекъсва обществената си дейност. Запознава се с много западни интелектуалци (М. Шелер, Кайзерлинг, Ж. Маритен, Марсел, Л. Лавел), организира редовни срещи между католици и православни. За периода 1927-1946 г. са публикувани творбите му : "Философия на свободния дух" (1-2, 1927-1928 г. ) "Източници и смисъл на руския комунизъм" (1937 г.), "Руска идея" (1946 г.). В годините на Втората Световна война контактува с представители на съветската власт (1944-1946 г.), но е разочарован от репресиите и идеологическите кампании в СССР. Най- зряло изложение на своята философия Бердяев дава в книгата "Опит за есхатологическа метафизика" (1947 г.) и във философската си автобиография "Самопознание" (1949 г. ). От 1947 г. е избран за почетен доктор по богословие на Кеймбриджкия университет. Николай Бердяев е автор на около 40 книги. Умира на 24 март 1948 г. в Кламар, Франция.

1904
Роден е Ценко Цветанов - български писател, библиограф; брат на проф. Т. Боров. През 1929 г. завършва педагогика в Софийски университет. В периода 1922-1926 г. работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско, а от 1929 г. до1939 г. - в София . През 1953 г. е назначен за директор на Държавния библиотекарски институт и заема поста до 1960 г. Сътрудничи на детския периодичен печат. Участва в редактирането на сп. “Училищен преглед”, редактор е на библиографското издание “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки.

1909
Роден е Станислав Йежи Лец - полски писател-хуморист. През 1933 г. той завършва Юридическия факултет на Лвовския университет . През 1941 г. е изпратен в концлагер, от който успява да избяга през 1943 г. В периода 1944-1945 г. е офицер от полската армия. От 1946 г. до1950 г. е дипломат. През 1933 г. излиза първата му книга със стихове - "Цветове". Най-известните му произведения са циклите с афоризми, сентенции и епиграми "Невчесани мисли" (1957 г.) и "Нови невчесани мисли" (1964 г.).


1927
Роден е Гордън Купър - американски космонавт, полковник от ВВС. Лети на космическите кораби “Меркурий” (май 1963 г.) и “Джемини - 5” (авг. 1968 г.).

1943
Роден е Александър Бръзицов - български композитор, аранжор, автор на филмова музика. Сред филмите, за които е писал музика са "Фильо и Макензен", "Похищение в жълто", "Ламята" и др.. Създава песни от началото на 70-те год. Печели награди у нас и в чужбина. Един от водещите аранжори на забавна музика в Бълария през 70-те и 80-те год. През 1984 г. издава авторски албум в "Балкантон".


НА 6 МАРТ УМИРАТ:

1872
Умира Христо Георгиев - български обществено-политически и стопански деец, брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. живее при брат си в Румъния - отначало в Галац, а по-късно в Букурещ, където до смъртта си ръководи създаденото от двамата и от техни сродници търговско съдружие. Той е русофил, привърженик на идеята за освобождение на България по мирен път. Един от основателите и водачите на Добродетелната дружина (1854 г.), член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война (1853 г.-1856 г.). Има съществен принос за успеха на преговорите със Сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия (1867-1868 г.). Заедно с брат си подпомага културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.

1949
Умира Ана Карима (псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова) – българска писателка. Ана Карима е псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова. Нейният втори псевдоним е А. Самуров. Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Член е на Съюза на българските писатели. Редактира сп. “Почивка”, в-к “Женски глас”, сп. “Нова струя”, в-к “Равноправие” и др. Авторка на драмите: “Подхлъзна се” (1900 г.), “Над зида” (1912 г.), “Поп Богомил” (1930 г.), “Зла свекърва” (1930 г. ), “По-силният” (1930 г.), “За свободата” (1931 г.) и др.; разкази; повести, между които “Под натиска на живота” (1901 г.), “Чиста любов” (1924 г.), “Голгота” (1933 г.), както и романите “Мъртво сърце” (1940 г.) и “Разкаяние” (1941 г. ). Нейният втори псевдоним е А. Самуров.


1973
Умира Пърл Бък - американска писателка, лауреат на Нобелова награда за литература за 1938 г. Родена на 26 юни 1892 г. в Хилсбъро, Западна Вирджиния, САЩ. През 1929 г. публикува романа "Източен вятър, западен вятър", а през 1931 г. - романа "Земя", посветен на китайско село. Темата за Китай неизменно присъства в творчеството й. На тази тематика са посветени творбите й "Синове" (1932 г.), "Майка" (1934 г.). През 50-те години създава социално-битови и "семейни" романи под псевдонима И. Седж. Сюжетите на романите са вдъхновени от съвременния американски живот.


1994
Умира Тенгиз Евгениевич Абуладзе - грузински режисьор. В периода 1943-1946 г. учи в театралния институт "Шота Руставели". Работи в сътрудничество с Р. Чхеидзе, с когото снима документалните очерци "Държавен ансамбъл за грузински народни танци" (1954 г.), “Наш дворец" (1954 г.) и игралния филм "Лурджа на Магдана" (1955 г.). Като майстор при изграждането на цялостни образи го представя филмът "Чужди деца" (1958 г.). Нов етап от развитието му като режисьор е трагикомедията "Аз, баба, Илико и Иларион" (1963 г.). На борбата между доброто и злото е посветена философската притча "Молба" (1968 г.). Други негови творби са лиричната комедия "Огърлица за моята любима" (1973 г.), "Дървото на желанията" (1977 г.). Специална награда на журито в Кан през 1987 г. получава за творбата си "Покаяние", създадена през 1984-1987 г.
http://www.focus-news.net