С такъв закон никой не може да спре един човек да купи здравно заведение, да го приватизира и  да промени дейността му. Независимо от това какъв срок е упоменат в договора - 5, 10 или 15 години.
В крайна сметка ще стане като приватизацията на "Кремиковци" или на БГА "Балкан". Досега не съм видял нещо приватизирано в България, което да работи.
Продадат ли болниците, хората няма да има къде да се лекуват, дори и да останат някои здравни центрове. Оправданието е в демографския срив, населението било намаляло, дайте да закрием и болници. Чак толкова не са се свършили гражданите на България. Как ще се лекува човек от село или малко градче, като му вземат здравното заведение?
Явно има пари, които да се хвърлят за здравноосигурителната каса. Досега бяха изсипани 7 млн. лв. само за електронната й система, а накрая я отхвърлиха. Парите отидоха на вятъра, два одита вече са минали и се оказа, че 95% от нея е била готова, трябвало е само да я довършат.
Ако едно здравно заведение не работи качествено, много е просто - сменя се мениджърът и то започва да работи. А каква съдба готвят на малките болници в малките градове - да ги приватизират, да ги разграбят, лекарите да станат подставени лица на други хора, които ще пазаруват на безценица. Всяка болница ще работи със собствен ценоразпис. За да оцелеят лекарите и персоналът, ще бъдат принудени да вдигнат цените в здравеобслужването. Не може да получаваме апаратурите по западни цени, а да работим по източно-европейски стандарт. Оттам ще се получи конфликт, че болниците са губещи, че неправомерно се правят много разходи.
Решението е да се премахне причината на некачествената здравна реформа и всичко да започне да се реформира отначало и наистина да заработи. Аз съм против приватизацията на здравните заведения. Който има много пари нека да си купи едно петно, да си построи болница, да я оборудва със скъпа апаратура и да види за какво става дума.
Болниците не вървят, защото трябва да бъде така, както е в Гърция. Който работи на частно няма право да работи в държавна болница. Защото частните болници работят само с по-леките и скъпо платените неща. Всички тежки случаи отиват в държавните болници, където трябва да се поддържа скъпо струваща апаратура, която не всяко частно здравно заведение може да си позволи да закупи. Един ядрено-магнитен резонанс, който струва към 12 млн. марки, как ще го купи едно частно заведение. Това са страхотни пари, при положение че се плаща, както е до момента 80 лева, здравната каса плаща 150. С тези пари само консумативите не могат да се покрият.
Затова ставаме свидетели как се посяга на лекарствата на онкоболните, а и с лекарствата на диабетно болните схемата е същата. Посяга се на лекарствата за тежки заболявания, защото струват скъпо. По-добре е да продаваш на едро, отколкото на дребно.
Държавата не бива да абдикира от своите социални функции. От записаното в Конституцията всеки гражданин има право на здравно лечение. В момента държавата се опитва да се измъкне от своите отговорности. Всичко е така измислено, че да се настроят лекари срещу пациенти - разделяй и владей. Затова аз съм не против мораториума за продажбата на здравните заведения, а изобщо против приватизацията на здравните заведения.

Ваню Хърков*

http://www.vestnikataka.com