2002 г. Приключва XIII национална конференция на СДС за председател е избрана Надежда Михайлова. Новият лидер получава подкрепата на 2374 делегата от общо 3571 гласували. Тя събира повече от 1000 гласа преднина в сравнение с другата кандидатка за поста - Екатерина Михайлова, която заема тази длъжност в месеците след оттеглянето на Иван Костов. За главен секретар на СДС, по предложение на Надежда Михайлова, е избран Иван Г. Иванов. Бившият министър-председател Иван Костов нарушава мълчанието си и защитава позициите си. Конференцията приема нов устав.

1996 г. Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра.

1989 г. В Москва е създаден Фонд на славянската писменост и славянските култури.

1989 г. Провежда се Четвъртият конгрес на Съюза на преводачите в България. Председателят Леда Милева (на снимката) обосновава необходимостта от промени - за самостоятелност, гласност и повишаване статуса на преводачите. В изказванията се критикуват ограниченията в осъществяването на международните творчески връзки. Съюзът е създаден на 5 юни 1974 г. в София. Той участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”, членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО.

1985 г. Умира Константин Устинович Черненко - руски партиен и държавен деец. Роден е на 24 септември 1911 г. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС (1945 г.) и Кишиневския педагогически институт (1953 г.). Завежда Агитационния отдел към ЦК на Комунистическата партия на Молдавия (от 1948 г.), Отдела за агитация и пропаганда към ЦК на КПСС (1956-1960 г.). През 1960-1965 г. е началник на Секретариата на Президиума на ВС на СССР. От 1976 г. е секретар на ЦК на КПСС. Депутат във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Л. И. Брежнев и краткотрайното управление на Ю. Андропов, Черненко заема неговото място. След смъртта му на власт идва радикалният реформатор М. С. Горбачов.

1976 г. Полякинята Кристина Хойновска става първата жена отправила се на самостоятелно околосветско плаване.

1970 г. Роден е Иван Ласкин - български актьор. През 1994 г. той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Н. Люцканов. През 1995 г. е номиниран за “Аскеер” за ролята Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" .Участва във филмите: “Васко да Гама от село Рупча”, "Буре барут" (1998 г.), "Магьосници" (1999 г.), "Дунав мост" (1999 г.), "Хайка за вълци" (2000 г.), "Най-важните неща" (2001 г.), "Колобър" (2001 г., тв), "Вълци" (2001 г., тв), "Отвъд чертата" (2003 г.).

1969 г. Джеймс Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг, е осъден на 99 години затвор. Кинг е борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. След конкурс той е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те год. През 1964 г. е носител на Нобелова награда за мир. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г. , по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му – Олбърта Кинг. Посмъртно Кинг е награден с “Медала на свободата” през 1977 г.

1966 г. Умира Фриц Цернике - холандски физик. От 1915 г. е доктор на науките. Изследванията му са в областта на оптиката, математическата статистика и др. Разработва теорията за оптическите прибори, в частност за телескопа и микроскопа, открива метода на фазовия контраст и създава първия фазово-контрастен микроскоп (1935 г.). Член е на Кралската холандска академия на науките (1946 г.). Цернике е лауреат на Нобелова награда за физика през 1953 г.

1964 г. Роден е Иван Минчев Габеров - български издател и историк. Автор е на: "Въпроси" (1990 г. , 2001 г.), "Шезлонг за самотници" (1992 г.), "Хронологична енциклопедия на света" (1994 г., съавторство), "Съвременен тълковен речник на българския език" (1996 г.), "Речник на чуждите думи в български" (1997 г.), "Светът след Иисус" (1999 г.), "Български енциклопедичен речник" (1999 г., 2001 г.), "Учебен тълковен речник" (2000 г.), "Речник на чуждите думи" (2001 г., в съавторство с Диана Стефанова). Габеров е собственик на издателствата: "Елпис", "Е" и "GABEROFF", специализирани в издаването на речници, енциклопедии и научна литература.

1961 г. Поставено е началото на Първият международен музикален фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе. Фестивалът е основан като инициатива в рамките на българо-немското културно сътрудничество. В реализацията на фестивала от неговото създаване до днес винаги са ангажирани голям кръг от национални и международни институции като Министерството на културата, Съюза на българските композитори, БНР, БНТ, а в по-ново време и партньори като Британски съвет, Гьоте институт, Фондация Гаудеамус - Холандия, Про Хелвеция, Унгарски културен институт, Посолството на Австрия в България, Френски институт - София и др. От 2005 г. Международният фестивал “Мартенски музикални дни” е член на Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ).

1960 г. Индианците в Канада получават избирателни права.

1960 г. Родена е Венета Рангелова - българска естрадна изпълнителка. През 1981 г. тя завършва Естрадния отдел на БДК в класа на Г. Кордов. Работи като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата в Пловдив. В периода 1980-1984 г. е във вокалната група "Стил". Записва първата си песен през 1984 г. - "Обещай ми светло минало" (муз. Ю. Ступел). Първата си малка грамофонна плоча издава в "Балкантон" през 1985 г.

1960 г. Умира Матей Спасов Икономов - български драматург, театрален деец. През 1887 г. той постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. Икономов специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Пръв популяризатор е на драмите на Горки в България. Икономов е автор на 14 драми със сюжети от историческото минало. Оттегля се от театралното поприще през 1923 г.

1958 г. Родена е Шарън Стоун - американска актриса. Завършва философия и изящни изкуства в университета в Пенсилвания, след което става един от най-известните топмодели на САЩ. В киното дебютира през 1980, открита е от Уди Алън. Участва в: “Спомени от звезден прах” (1980 г.), “Безкрайна любов” (1981 г.), “Болеро” (1984 г.), “Мините на цар Соломон” (1985 г.), “Полицейска академия IV” (1987 г.), “Акция “Джаксън” (1988 г.), “Над закона” (1988 г.), “Кръв и пясък” (1989 г.), “Зов за завръщане” (1990 г.), “Личен избор” (1991 г.), “Хитмен” (1991 г.), “Спящите кучета” (1992 г.), “Ножици” (1992 г.), “Първичен инстинкт” (1992 г.), “Дневникът на един наемен убиец” (1993 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Сливър” (1993 г.), “Пресечка” (1994 г.), “Специалистът” (1994 г.), “Казино” (1995 г.), “Бърз и мъртъв” (1995 г.), “Диаболично” (1996 г.), “Последен танц” (1996 г.), “Сфера” (1998 г.), “Музата” (1999 г.), “Симпатико” (1999 г.), “Могъщият” (1998 г.), “Глория” (1999 г.), “Красавецът Джо” (2000 г.), “Дяволското гърло” (2003 г.).

1957 г. Роден е Осама Бин Ладен - ислямски фундаменталист от Саудитска Арабия, основател на терористичната групировка Ал Кайда. Бин Ладен е в списъка на американските власти за заподозрените за терористичните атаки срещу кулите близнаци и на Пентагона. От 11 септември Бин Ладен е един от 10-те най-издирвани човека от ФБР за предполагаемата му връзка с други атентати срещу интересите на САЩ. Според описанието на ФБР Бин Ладен е слаб и ходи подпирайки се на пръчка или бастун. Класифициран е като “милионера на терора” или като “враг номер едно на САЩ”. Неговият баща Муамар Бин Ладен е с йеменски произход. Осама получава научна степен от Университета Крал Абду Азис в областта на икономиката и религия. Осама Бин Ладен публично обявява, че неговата група разглежда тероризма като инструмент за постигането на няколко цели: налагане на исляма като държавна форма на управление във всички мюсюлмански държави и очистването им от западното влияние и корупция; изгонването на американските въоръжени сили от Арабския полуостров, отстраняване от власт на управляващата саудовска фамилия и "освобождаването на Палестина". По данни на разузнавателните служби армията от ветерани на Бин Ладен наброява около 5000 саудитски бойци, 3000 йеменци, 2800 алжирци, 2000 египтяни и приблизително 2000 палестинци, йорданци, ливанци и иранци.

1952 г. Генерал Фулхенсио Батиста застава начело на Куба след извършения от него преврат. Батиста поема властта в Куба след държавен преврат и налага диктаторски режим, който е олицетворение на корупция, упадък и неравенство. Скоро след преврата Фидел Кастро дейно участва в антиправителствени действия, поради което се укрива. На 26 юли 1953 г. Кастро е начело на неуспешното въоръжено нападение срещу казармата Монкада 69 от 111-те души, участващи в атаката се убити, а Фидел Кастро е арестуван. Осъден е на 15 години затвор и пратен в затвора. През 1955 г. поради всеобща амнистия е освободен и емигрира в Мексико, където подготвя нова група революционери за следващия етап от борбата срещу диктаторския режим на Батиста. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

1950 г. Родена е Федя Райкова Филкова - българска поетеса. Завършва немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Работи като преводач в немската редакция на “София-прес”, преподавател е в Катедрата по немска филология на СУ и редактор в литературния отдел на в. “АБВ”, редактор и завеждащ отдел “Поезия и драматургия” в издателство “Народна култура” (1982-1991 г.). От 1992 г. е културен аташе в Австрия. Превежда творби от Й. Бахман, Новалис, Кр. Волф, Х. Кант и др. Редактор е на преводни книги от немски език. Съчинения: “Цветя с очите на жени” (1982 г.), “Нежен въздух” (1988 г.), “Рисунки в мрака” (1990 г.).

1947 г. С постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. започва да се провежда парична реформа (обмяна) в НР България.

1946 г. Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.

1944 г. Умира Карел Вацлав Шкорпил - български археолог от чешки произход. Той е един от основоположниците на българската археологическа наука. От 1881 г. учителства в редица градове на България, а през 1894 г. се установява във Варна. Работи в областта на географията, праисторията, античната и средновековната археология на България. През 1901 г. основава и е пръв председател на Варненското археологическо дружество, а от 1906 г. е директор на създадения от него Варненски археологически музей. Развива голяма дейност за откриване, изследване, съхраняване и популяризиране на античните и средновековните паметници. През 1899-1900 г. съвместно с Ф. И. Успенски Шкорпил ръководи, започнатите по негова инициатива, разкопки на първата българска столица Плиска. Автор е на трудовете “Могили” (1898 г., в съавторство с брат си Х. Шкорпил ), “Материали за българските старини. Абоба - Плиска” (1905 г.), “Опис на старините по течението на река Русенски Лом” (1914 г.), “Паметници на столицата Преслав” (1930 г.) и др.

1943 г. Ден на Холокоста в Република България. Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

1940 г. Роден е Чък Норис - американски актьор. През 1957 г. той е в Корея, а през 1962 г. е преподавател по карате в армията. През 1964 г. създава собствена школа в Холивуд. От 1968 до 1974 г. защитава титлата си на световен шампион по карате. Партнира на Брус Лий във "Влиза драконът" (1973 г.). Дебютира през 1968 г. с "Разрушителю, разрушителю". Филмографията му включва: "Героят и страшилището", "Силата на един" (1979 г.), "Октагон" (1980 г.), "Око за око" (1981 г.), "Принудително отмъщение" (1982 г.), "Вълкът единак Макуейд" (1983 г.), "Безследно изчезналите I, II, III" (1983 г., 1984 г., 1988 г.), "Инвазия в САЩ" (1985 г.), "Огненият валс" (1986 г.), "Законът на мълчанието" (1986 г.), "Огненият пешеходец" (1989 г.), "Неудържимият" (1990 г.), "Възкръснал за възмездие" (1991 г.), "Уолкър" (1993 г.), "Изчадие на ада" (1993 г.), "Суперкуче" (1995 г.), "Горският воин" (1996 г.), "Войната на Лоугън" (тв, 1998 г.), "Президентски човек" (тв, 2000 г.), "The Bells of Innocence" (2002 г.).

1940 г. Умира Михаил Афанасиев Булгаков - руски писател и драматург, майстор на гротеската. Син е на професор от Киевската духовна академия. Завършва медицина в Киевския университет (1909-1916 г.), след това работи като лекар в Смоленския край и в Киев. Започва да пише през 1919 г. През 1920 г. и 1921 г. живее във Владикавказ, а през 1921 г. се преселва в Москва, където сътрудничи на вестници и списания. Първият му роман "Белая гвардия" е отпечатан в сп. "Россия" (1924 г.), но не изцяло. Единствената публикувана приживе на автора книга е сборника "Дьяволиада" (1925 г., 5 разказа). По инициатива на МХАТ М. Булгаков създава на основата на романа "Белая гвардия" драмата "Дни Турбинûх". Втората драма на М. Булгаков "Бег" (1927-1928 г.) е забранена преди премиерата. Много прозаични и драматични съчинения на М. Булгаков не са публикувани. На 28 март 1930 г. той се обръща с писмо в пресата до Сталин, Ягода и още петима видни политици, с което моли за разрешение да емигрира или да работи в театъра. Лично Сталин се разпорежда М. Булгаков да продължи работа в театъра. През 1930-1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ (пиесата "Кабала святош" (1930-1936 г.), изопачена при поставянето и снета от репертоара. След 1932 г. на сцена се задържа само постановката по "Мъртви души" от Гогол). През 1936 г. Михаил Булгаков преминава в Болшой театър, където е оперен либретист и преводач. Всичко, написано от него, остава в ръкопис. Вече ослепял и на легло той диктува поправките към романа "Майстора и Маргарита" (1928-1940). През 1941 в Ленинград и в Москва за кратко се играе пиесата му "Дон Кихот" (1938 г.), а през 1943-1948 г. - драмата "Последние дни" (1934-1935 г.). След смъртта му М. Булгаков е заличен от литературните истории и плановете на издателствата. Съпругата му Елена Сергеевна Булгакова запазва литературното му наследство до 1955 г., когато в печата и на театралната сцена се появяват творбите на М. Булгаков. Творби: "Дьяволиада" (публ. 1925 г., 1970 г.), "Письмо Советскому правительство" (1930 г., публ. сп. "Грани", 1967 г., сп. "Огон¸к", 1990 г.), "Дни Турбинûх" (драма, 1926 г., публ. 1955 г.), "Последние дни" (драма, 1934-1935 г., публ. 1955 г.), "Бег" (драма, 1927-1928 г., поставена 1957 г., публ. 1962 г.), "Майстора и Маргарита" (1928-1940 г., публ. сп. "Москва", 1966 г.), "Белая гвардия" (1924 г., публ. 1969 г., London), "Собачье сердце" (повест, 1925 г., публ. сп. "Грани", 1968 г., самост. изд. Paris, 1969 г.) и др.

1937 г. Умира Евгений Иванович Замятин - руски писател, който започва да печата през 1908 г. До 1917 г. творчеството му се развива в традициите на руската реалистична литература. Най-добрата му повест от този период е "Уездно" (1913 г.). През 1914 г. Замятин публикува антивоенната повест "Много далече", заради която е предаден на съд. Писателят заминава за Англия и есента на 1917 г. се връща в Русия. След завръщането си издава сатиричната повест "Островитяни" Негови произведения са "Драконът" (1918 г.), "Пещерата" (1920 г., изд. 1921 г.), "Ловецът на хора" (1921 г.), "Посланието на Замутий, маймунският епископ" (1921 г.), "За това как беше излекуван отрокът Еразъм" (1922 г.) и др. Автор е на сборниците "Приказки за големи деца" (1922 г.), "Нечестиви разкази" (1927 г.), на пиесата "Огньовете на св. Доминик", 1923 г., на романа антиутопия "Ние" (1921 г., публикуван 1924 г. в Англия.) През 1932 г. Замятин емигрира.

1934 г. Роден е Атанас Косев - български композитор. През 1964 г. той завършва Теоретичния факултет на БДК. Работи като главен редактор на редакция “Музика” при БНТ (1978-1984 г.), а от 1986 г. завежда редакция в направление “Забавна музика” при БНР. Косев композира забавна музика от 60-те години. Автор е на детски песни, камерна, симфонична и филмова музика

1928 г. Финансовият комитет на ОН разрешава на България да сключи външен заем за стабилизиране на икономиката.

1927 г. В Германия официално е отменена забраната за публични изяви на Хитлер. След Първата световна войната той влиза в Националсоциалистическата партия. Активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение.

1924 г. ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката) във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март. Година по-рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Александър Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци . През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо, че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО , Организацията губи доверието на българското правителство.

1920 г. Роден е Борис Виан - френски писател, драматург, автор и изпълнител на песни. Голямо е влиянието на джаза върху прозата му. Виан е предводител на традицията на А. Жар, на дадаистите и сюрреалистите. Предшественик е на редица процеси и явления в съвременната френска литература. Автор е на романите: "Ще се изхрача на гробовете ви" (1946 г.; на български език 1992 г.), "Пяната на дните" (1947 г.; на български език 1997 г.), "Есен в Пекин" (1947 г.; на български език 1996 г.), "Червената трева" (1950 г.; на български език 1984 г.), "Сърца за изтръгване" (1953 г.; на български език 1981 г.). Пише пиесите: "Последна от професиите" (1950 г.), "Строители на империята" (1959 г.), "Закуската на генералите" (1962 г.)

1919 г. В Москва е създаден ІІІ Интернационал. Комунистическият интернационал (известен под съкращението Коминтерн) е обединение на комунистически партии от цял свят, припознаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология. Съществува от 1919 до 1943 година, базиран в Москва. Обявява се за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал. Поставя като свои цели мобилизиране на мнозинството от работническата класа за постигане на целите на комунизма, установяване на диктатура на пролетариата, ликвидиране на капитализма и изграждане на социализъм и комунизъм.

1913 г. В хода на Балканската война (1912-1913 г.) главното командване издава директива № 21, с която на Втора армия се заповядва да атакува Одринската крепост. На 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия си щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзници падат и крепостите Янина и Шкодра. При това положение османското правителство е принудено да поиска примирие. Преговорите започват в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт е сложен официално край на войната. Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линия Мидия - Енос и Егейските острови.

1910 г. В Китай е забранено робството.

1909 г. Приет е Закон за насърчение на местната промишленост. Привилегиите се разпростират и върху земеделските производителни кооперации. С него се покровителстват 390 предприятия с 95 000 000 лв. капитал.

1908 г. В Асеновград е основано Лозарско дружество "Станимака".

1906 г. Вестник "Мир" разкрива корупция при доставката на патрони за българската армия от страна на Рачо Петров (на снимката) и ген. Михаил Савов. Главен редактор на вестника е Михаил Маджаров. Той разплита аферата "Шарл- Жан", като изобличава министър-председателя генерал Рачо Петров ("Шарл"), министъра на войната генерал Михаил Савов ("Жан") и други високопоставени личности. Злоупотребите свързани с военните доставки са за милиони. Управляващите дават под съд за клевета вестник "Мир". Няколко месеца по-късно, през ноември, правителството пада от власт.

1906 г. Екзарх Йосиф I изпраща Такрир (обръщение) до Портата за възстановяване на Светия синод и на Екзархийския смесен съвет. Екзарх Йосиф I завършва френския католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов екзарх Йосиф I успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. екзарх Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

1905 г. Приключва Обща стачка на печатарските работници в София, започнала на 17 януари с.г. и завършила с частичен успех.

1897 г. Приет е първият Правилник за учебниците на Министерството на народното просвещение.

1893 г. Кот д'Ивоар става френска колония. Кот д'Ивоар (на френски Côte d'Ivoire - Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро. Поради гъстите тропически гори страната в миналото е слабо заселена. Предимно в северната и североизточната част на страната са съществували търговски центрове през XIV век. Първите европейци, които опознават крайбрежието на страната са португалските търговци. Те са изтласкани от французите, които построяват през 1843 г. военноморското укрепление "Гранд Басам" и през 1893 г. страната е обявена официално за френска колония под името Кот д'Ивоар. През 1895 г. Кот д'Ивоар става част от Френска Западна Африка. На 7 август 1960 г. страната получава пълната си независимост. В последвалите години страната води прозападна политика. През 1986 г. парламентът приема решение, с което се забранява преводът на името на страната на чужди езици. Оттогава повечето държави изписват Кот д`Ивоар, а не Бряг на слоновата кост, въпреки отделни случаи, в които продължава да се превежда името на африканската република.

1880 г. Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.

1879 г. Роден генерал-майор Георги Вълков, инспектор на инженерните войски (1928 –1930 г.).

1876 г. В Бостън физикът Александър Бел провежда първия телефонен разговор. Телефонът е изобретен от американския учен и изобретател Александър Греъм Бел. Първите думи, предадени по телефон от Александър Бел, са до съседната стая, където е бил помощникът му, Томас Уотсън: „Господин Уотсън, елате, нужен сте ми“. Първата телефонна връзка в България е проведена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 г. по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Връзка е осъществена между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.

1874 г. Роден е генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. През 1895 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. За периода 1909-1912 г. Шкойнов служи в артилерията и преподава тактика във Военното училище. През Балканската война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник щаб на 11 пехотна дивизия, а по-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е началник щаб на 4 пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917 г.). Помощник е на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Шкойнов преминава в запаса в края на 1919 г. Той е председател на Съюза на запасните офицери.

1872 г. Умира Джузепе Мацини - италиански революционер и борец за обединение на Италия. Основател е на патриотичната организация "Млада Италия" (1831 г.), която си поставя за цел освобождението на италианските земи от австрийско владичество и създаване на независима италианска държава. Това сдружение се разпада след събитията през 1859 г. Джузепе Мацини взема дейно участие в революцията 1848 - 1849 г. и в самото обединение на Италия през 1860 г. Идеите му проникват и на Балканския полуостров. Възприемат се и от някои среди на българската емиграция в Румъния с либерална идеология, които създават организацията “Млада България”. “Млада България” е създадена през 1969 г. като наследник на Тайния централен български комитет и на Българското общество. Възглавена е от Ив. Касабов, К. Цанков и др. Ратува за дуалистично решаване на българския въпрос по примера на Австро-Унгария. Заедно с това подпомага и някои акции на българската революционна емиграция, сред които е и втората обиколка на В. Левски из българските земи.

1870 г. В канцеларията на Великия везир е изготвен султанският ферман за възстановяване на самостоятелната българска църква.

1869 г. В Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума." Умира в София през 1922 г.

1861 г. Умира Тарас Григориевич Шевченко - украински поет, художник, мислител, демократ. Роден е на 9 март 1814 г. От 1829 г. живее във Вилнюс. В началото на 1831 г. пристига в Петербург, където учи при различни живописци. Първите стигнали до нас негови произведения са от около 1837-1838 г. (“Тече вода в синьото море”, “Вечна памет на Котляревски” и др.). През 1840 г. издава поетичния сб. “Кобзар”. Ранното му творчество е в духа на романтизма. Пише поемата “Хайдамаки” (1841 г.). Художник е в Киевската археологическа комисия. Издава албума “Три години”. През 1846 г. влиза в тайното Кирило-Методиево общество. Автор е на поемите “Сън” (1844 г.), “Кавказ” (1845 г.). Стихове: “В килията” (1847 г.), “Царе” (1848 г.) и други. Повести: “Княгиня” (1853 г.), “Музикант” (1854-1855 г.), “Нещастният”, “Капитанша”, “Близнаци” (1855 г.), “Художник” (1856 г.), триптиха “Долина”, “Муза” и “Слава” (1858 г.) и др. От 1838 до 1845 г. учи в Петербургската художествена академия при К. П. Брюлов. Картините му се отличават с реализъм: “Катерина” (1842 г.), “Живописна Украйна” (1844 г.), “Автопортрет” (1840-1841 г.), “Притча за блудния син” (1856-1857 г.) и др. Шевченко е основоположник на критическия реализъм и революционно-демократичното направление в украинската литература и живопис. Неговото име носят Институтът за литература при Украинската академия на науките и Киевският университет.

1861 г. В САЩ влизат в употреба първите банкноти.

1858 г. Роден е генерал-майор Георги Иванов. През 1877 г. завършва Военнопехотното училище в Одеса и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е в състава на Българското опълчение като командир на Трета рота от Седма дружина. След Освобождението служи в инженерните войски. През 1884 г. завършва Военноинженерната академия в Санкт Петербург. До 1909 г. Иванов служи във Военното министерство на различни длъжности: началник е на инженерно отделение, член е на Комитета за държавна отбрана, началник е на инженерното отделение в Щаба на армията, началник е на Военноинженерната инспекция , на военностроителната част и военните съобщения. След 1909 г. излиза в запаса. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) той участва в избора на мястото и ръководи укрепяването на Сливнишката позиция. През Балканската война (1912-1913 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски в Министерство на войната. Дълги години преподава фортификация във Военното училище и щаб офицерски курсове.

1850 г. Роден е Иван Димитров - български художник, един от най-значителните български портретисти след Освобождението. Син и ученик е на иконописеца от Тревненската художествена школа Димитър Кънчев. През 1865 г. Димитров заминава за Румъния. Там работи при зографа Георги Стоянеску. През периода 1870 - 1875 г. учи в Художественото училище в Букурещ при Т. Аман и Дж. Татареску. През 1881 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж като ученик на Ал. Кабанел. Завръща се в България през 1884 г. и работи като учител по рисуване в Габрово (1884-1886 г.) и в София (1886-1921 г.). Сред известните му портрети са: "Автопортрет" (1884 г.), "Детски портрет" (1884 г.), "Портрет на жена" (1885 г.), "Портрет на млада жена" (1885 г.), "Портрет на Ст. Стамболов" (1886 г.), "Портрет на Мария Стоилова" (1888 г.). Рисува и икони за църкви в София, Созопол и др. Създава и битови композиции - "Тревненка" (1885 г.), "Калайджии" (около 1890 г.). През 1885 г. в София той организира първата в България индивидуална художествена изложба. Награден е със златен медал за участието си в Пловдивското изложение през 1892 г.

1848 г. В Париж Карл Маркс е избран за президент на Комунистическата Лига. Карл Маркс е германски философ, икономист, общественик и политик. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в "Икономическо-философски ръкописи", "Светото семейство", "Немската идеология", "Тезиси на Фойербах" и "Нищета на философията". През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество "Съюз на справедливите" (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза - "Манифест на комунистическата партия". От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи I интернационал. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическото движение в началото на XX в.

1845 г. Роден е Александър III - руски император (от 1 март 1881 г.), от династията Романови. Наричан от народа Миротвореца. Втори син е на Александър II. Става император на Русия след смъртта на по-големия си брат Николай Александрович (1843 – 1865 г.). Жени се (1866 г.) за дъщерята на датския крал Кристиян IХ Луиза София Фредерика Дагмара, приела името Мария Фьодоровна (26 ноември 1847 г. – 13 октомври 1928 г.). Негови учители са известни проф. от Московския и Петербургския университети. Привърженик е на изключително реакционни и консервативни убеждения. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като командир на Русенския отряд. За бойни заслуги е награден с ордена "Свети Георги" четвърта и трета степен. Заема престола след убийството на баща му от крайните радикали. Александър III живее в Гатчино (затова съвременниците му го наричат "гатчинския пленник"). В началото на царуването си се опитва да лавира между либерализма, обхванал руското общество в началото на 80-те години, и консервативните си разбирания за устройството на империята. По-късно с манифест утвърждава самодържавието (29 април 1881 г.). В първата половина на 80-те години въвежда редица реформи (обезателно откупване на земята от селяните, намаляване на откупните вноски и др.). В края на 80-те и началото на 90-те години провежда т. нар. контрареформи (въвежда института на земските началници, ограничава земското и градското самоуправление и др.). Завършва присъединяването на цяла Средна Азия. Започва сближаване с Франция, което завършва със сключването на Френско-руския договор (1891-1893 г.). Умира на 1 ноември 1894 г.

1842 г. Георги Раковски е разпитан от специална следствена комисия в Букурещ. На 6 февруари 1842 г. руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на българите в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав. На 10 февруари 1842 г. полицията в Браила узнава, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие и прави опит да го арестува. Избухва престрелка, след която намиращите се при Георги Раковски заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души. Георги Раковски се укрива при свои приятели в Браила. На 3 март той отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев. На следващия ден руският вицеконсул го предава на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 12 юни 1842 г. Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. На следващия ден поради това, че има гръцко гражданство подава молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъде предаден на Гърция. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен в Атина, където да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където той престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността да замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.