Пред в. "Нова добруджанска трибуна" отец Стоян Димов, според когото:

- ще минат поколения, за да се преодолеят пропуските в това отношение

- религиозното обучение на децата трябва да се въведе в учебните заведения

- постът не може да свали килограми

- човек не е създаден да живее само тук на земята и със смъртта да свърши съществуването му

- източноправославието е либерална религия и вярата излиза от сърцето и духа на човека, докато в католицизма се разчита само на ума

Отец Стоян Димов е роден на 10 август 1933 година в село Чинилий, Румъния. През 1940 г. семейството му идва в Добруджа и се заселва в Карапелит, където той учи до седми клас. На 12 септември 1948 г. започва обучението си в Софийската духовна семинария, която завършва през 1953 г. Непосредствено след това записва Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където учи до 1957 г. Въпреки полученото духовно образование, житейският му път се оказва не съвсем отъпкан. Две години е ветеринарен техник. На 1 октомври 1964 г. започва работа в екарисажа, където преминават следващите 25 години от живота му. Ръкоположен е за свещеник на 56-годишна възраст - на 5 ноември 1989 г. в храм "Св. Троица", където работи до 1 март 1997 г. От тогава до днес служи в църквата "Св. Георги". Семеен, с двама сина. Малкият - Веселин, е наследил певческата дарба на баща си и след като завършва Консерваторията от седем години живее и работи в Залцбург, Австрия. Големият - Христомил, остава в Добрич.

- Отче Стояне, как избрахте да станете свещеник и необходимо ли е призвание за това поприще?

- По божие провидение на времето не съм бил достоен да стана свещеник. Може би узрях за това на 56-годишна възраст. Не съм бил далеч от църквата никога. Контактувал съм със свещениците по онова време. Някои от тях вече са покойници.

- Приемате ли работата си четвърт век в екарисажа като необходимо изпитание и вид духовно чистилище?

- По божия промисъл е трябвало да извървя този път и да съм извън църквата. Така е било писано.

- Достатъчно религиозен ли е българинът и не казваме ли по-често "Моля ти се, Господи!", отколкото "Благодаря ти, Господи!"?

- Българинът е традиционалист. Не можем да се отърсим от едно нещо ние - българите. Много хора идват при нас и питат какво се яде на даден празник. Първият въпрос е този. Като им кажем, както е сега, че е пост, остават втрещени - "Как, ще струваме, месо няма ли да има?". Причините не са в самия българин, защото сме преминали през много перипетии. Той не е ограмотен в духовно отношение и не е запознат с много от нещата. Българинът винаги е бил подтиснат. Това подтисничество не се е отразило само в религиозно отношение, а и в развитието ни като нация. Сега ще станат нещата, но те ще се възстановят и научат много бавно в течение на времето. Това ще стане, ако религиозното обучение на децата се въведе в учебните заведения, а не става само в неделни училища. Ще трябва да минат поколения.

- За съжаление, много хора приемат поста като диета. Какви са разликите?

- Постът не може да свали килограми. Нека да разграничим диетата от поста. Една диета може да е с блажна храна, както сега се препоръчва да се яде пилешко месо. При поста също има ограничения. Когато подлагаме организма си на някакво лишение от дадени храни и духовно човек трябва да се пречисти. Един човек, който яде и пие всеки ден, е духовно беден. Обръщаме внимание повече на земното. Искаме на земята да грабим с пълни шепи, а за духовното не мислим. След като човек поеме този подвиг на поста, трябва да стане неговото духовно пречистване. Трябва да бъде смирен, целомъдрен, да обича Бога и ближния като себе си. Тези двете заедно - постът и духовното възраждане, обръщането към Бог, вече довеждат до едно съвършенство на човека. Но, за да завърши този цикъл на поста, трябва да има изповед и причастие.

- Успели ли сме да съхраним този заложен в нас стремеж към съвършенство?

- В много малка степен, защото животът е такъв, че ние почти сме забравили Бога. Нас ни интересува материалното - апартаменти, коли, вили, с една дума - ежедневното. Човек не е създаден да живее само тук на земята и със смъртта да свърши съществуването му, а бог ни е създал за вечен живот.

- Защо мюсюлманите бранят много по-ревностно своята религия от християните? Карикатурите на Мохамед, публикувани във вестниците, предизвикаха протести в много държави, а ние почти не се засягаме по отношение на вярата си.

- Нашата религия - източноправославната, е много либерална. Източноправославната вяра излиза от сърцето и духа на човека, докато в католицизма се разчита само на ума.

- Нашето поколение окончателно "изпуснато" ли е за вярата?

- Изпуснато е. Трябваше да се започне първо с възрастните и тогава с децата. Докато бях в екарисажа преди години, на 22 декември дойде един шофьор – холандец, и му натоварихме 30 тона мас. На следващия ден идва друг, но ние нямаме такова количество и му казваме, че ще го съберем на 27-28 декември. Той каза, че оставя камиона и ще се върне след Бъдни вечер, защото тогава трябва да си е вкъщи и, че Нова година не го интересува. Ето при тях традицията е създадена. Обади се на собственика на фирмата си и той му разреши да се прибере за празника, като му даде 400 долара да си отиде и да се върне.

- След колко поколения е възможно такова нещо да се случи при нас и отбелязването на религиозните празници да се превърне в традиция?

- Не мога да кажа точно след колко поколения, но трябва да минат поне две и то при условие, че се въведе религия в училищата.

- Като, че ли преди години християнски учения, различни от традиционното за България, съумяха да съберат значителен брой млади хора. Защо те не бяха привлечени от православната църква?

- В Светото писание е казано да обичаме ближния си като себе си. Ще преведа един пример - Исус Христос, когато е на кръста в предсмъртния си час, се обръща към Бог Отец с думите: "Прости им, отче, те не знаят какво вършат". Е това ние не можем да го направим и затова нашата религия е трудна. Как ще отида аз при онзи човек, когото не мога да гледам, и ще му простя. Вземете и поста. При тях няма пост. Много е лесно човек да научи лесните неща, докато трудните трудно се учат.

- Какво ще кажете, ако се наложи само с едно изречение да обясните какво е Господ и защо трябва да вярваме в него?

- Нека винаги да благодарим на Бог за всичко - че ни е създал, че сме живи, че ни е дал блага, за всичко онова, което имаме в живота.

Разговаря Татяна ИВАНОВА