Църквата "Свети Георги" е най-старият православен храм, съграден в Добрич с даренията на родолюбиви българи. Сред спомоществователите, съдействали за издигането на олтара на  българщината, е и Иван Хадживълков. Църквата е построена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 г. е изгоряла. В сегашния си вид е възстановявана до 1864 г., разказва отец Стоян Димов.

Според него най-вероятно предверието на храма е правено допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 г. при митрополит Симеон и осветена от него. Не са известни исторически данни кога е изградена камбанарията. През годините църквата "Св. Георги" е неколкократно частично реставрирана. Последно възстановителни дейности на четири икони са извършени през 2000 г. В момента се обсъждат варианти за реставрация на фасадата.

Предвид времето, по което е строена църквата "Свети Георги", тя е с височина само 12 метра. За да съществува, е трябвало да се спазят изискванията на турската администрация, повеляващи православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки, конкретно джамиите в Добрич. Не се знае защо преди повече от век и половина нашите предци са избрали за име на храма си това на Георги Победоносец, но запознавайки се с житието на светеца, могат да се направят някои хипотетични паралели за идеите, вълнували подтиснатите от поробителя добруджанци.

Св. Георги е роден в малоазийската област Кападокия в благородническо римско семейство. Родителите му били също християни; баща му загинал заради вярата, докато Георги бил още дете, след което семейството се преместило да живее в Палестина.

Красив, смел и с отлично образование, Георги още като юноша постъпва в римската армия. Благодарение на произхода и дарбите си, едва двадесетгодишен получил заслужено отличие - военен трибун (сан, равен приблизително на генерал). Неговата храброст и доблест не останали незабелязани и от самия император Диоклетиан - един от най-яростните гонители на християните. Без да знае, че Георги всъщност е един млад християнин, Диоклетиан го удостоил с още по-висока длъжност - член на Държавния съвет.

Скоро след това императорът започва гонения срещу християните - последните в историята на Римската империя. По този повод той свиква в Никомедия управителите на източните провинции, за да им даде конкретни указания за предстоящите репресии. Тогава, верен на себе си и разчитайки на подкрепата на своя Бог, Георги става и призовава Диоклетиан да спре гоненията.

Смаяният император не можел да повярва, че неговият любимец е също християнин. Отначало той го увещава с добро да се откаже от вярата си. Георги обаче бил непоколeбим и посрещнал с Божията помощ последвалите мъчения с истински стоицизъм. Мъченията били публични, пред строените кохорти, на които Георги доскоро е бил командир. Мнозина от войниците и офицерите, виждайки непоклатимата му вяра, започнали да приемат християнството. Признала своята принадлежност към новата религия и съпругата на императора - Александра.

Разгневен, Диоклетиан заповядал Георги, като римски гражданин, да бъде обезглавен с меч. На 23 април /сега 6 май/ мъченикът напуска земния свят. Днес тленните останки на светеца се пазят в манастир край Бейрут.

Легендата разказва, че недалеч от мястото, където бил погребан, в тамошното езеро живеел страшен змей. Всеки ден змеят излизал и изяждал по едно от децата на жителите на близкия град. В деня, в когато дошъл редът и на царската дъщеря, ненадейно се явил светецът на бял кон и с Божието име на уста ранил смъртоносно чудовището. Спасената девойка, заедно с цялото си семейство и мнозина граждани, приела християнството. Заради проявеното мъжество, светецът се чества в целия християнски свят като покровител на войните.

Свети Георги е патрон и покровител на манастира "Свети Георги Зограф" в Света Гора, Гърция. Епитетът "Зограф", прибавен към името на светеца-воин, е свързан с чудно предание за основаването на манастира през 919 г. от трима българи от град Охрид - братята Аарон, Мойсей и Йоан. Те се обърнали с молитва към Бога да им посочи светеца, на чието име да вдигнат храм, и оставили за това една неизписана дъска за икона. На сутринта видели чудотворно изписания върху нея образ на Свети Георги Победоносец.

Църквата в Добрич, носеща името на светеца - воин, не е свързана с подобни легендарни чудеса. Но тя е достатъчно свидетелство за силата на българския дух, за способността ни да оцеляваме, въпреки превратностите на времето и напук на нелеката си историческа съдба. Историята за градежа, рушенето и възстановяването на храма ни провокира да устояваме на стихиите на ветровития балкански кръстопът и да търсим варианти да се преборваме със съвременните змейове.

Текст Татяна ИВАНОВА

Снимки Любен ЖЕЛЯЗКОВ