Пред НДТ - заместник-областният управител Михаил Стоев, който казва, че животът е 99 процента труд и 1 процент късмет. Категоричен е, че не е раснал в стерилна среда и познава житейските ситуации

- Г-н Стоев, в качеството Ви на заместник-областен управител, и предвид това, че се срещате с жителите на Добричка област, кои са най-често поставяните от хората проблеми?

- Хората идват основно за работа, за семейно-битови конфликти, междусъседски конфликти от гледна точка на урегулиране на парцели и т.н. Това всъщност ме направи по-мрачен като цяло. Аз очаквах, че в приемния ми ден повече хора ще ме занимават с различните програми. Като, например, САПАРД, ИСПА и ФАР "Трансгранично сътрудничество", които са трите основни източника на финансиране. Защото моята задача е да търся хармонията между всички общини именно в тази посока.

- Смятате ли, че хората вярват в това, че Вие и Вашите колеги можете да им помогнете? Имат ли доверие в институцията, която представлявате?

- Ако съдя по броя записали се хора, да. Аз съм приел, може би, над 300 души досега. Разбирам, че хората търсят винаги този, който ще им свърши конкретната работа. Досега никого не съм върнал с негативен отговор. Винаги съм се занимавал, дори и проблемът да не е бил в моя ресор.

- Работите в областта на регионалното развитие. Какви перспективи виждате пред Добричка област в следващите няколко години?

- От една страна трябва да спомена програмата на правителството - за европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. В този смисъл основният акцент днес и за в бъдеще ще бъде усвояването на всички средства, които ни отпуска Европейската комисия. Става въпрос основно за трансгранично сътрудничество с цел изравняване на стандартите на определени съседни общини.

На базата на това ние имаме План за развитие до 2013 г, в който има три основни приоритетни направления - селско стопанство, туризъм и морска индустрия. Така че перспективите са свързани именно с тях. Целта ми, що се отнася до моята сфера на дейност, бе да предложим няколко проекта. С тях да постигнем икономическо оживление на определени региони. Защото не можем да не отбележим, че общините в нашия регион нямат еднакъв стандарт. Морските общини са по-силно развити. Западните общини пък са по-изостанали в икономически аспект и искам по някакъв начин да ги съживим.

- Бихте ли посочил за какви точно проекти става дума?

- Единият проект е свързан със стари пътища, които са съществували, когато Добруджа е била в румънско. Целта е, използвайки инструментариума на ФАР "Трансгранично сътрудничество", да отворим тези отсечки. Едната свързва Крушари и Баняса. Искаме този път да се съживи. Другият е между Генерал Тошево, село Росица и Добромир. От една страна се скъсява пътят, но говорим основно за съживяване на тези региони.

Другата идея е да направим общ регионален проект с Румъния относно водоснабдяването. В село Бежаново и около него има много свободни сондажни кладенци, които не се използват. Един кладенец, който е с дебит 40 литра в секунда и е неизползваем, може да захрани 28 000 жители. Става дума за съвместен проект за общо водоснабдяване между селата около Бежаново и селата между Негру вода и Мангалия.

Не на последно място искам да посоча и идеята за симетричен проект между Мангалия и Шабла, свързан с газоснабдяването.

- Като цяло, какви са перспективите за трансгранично сътрудничество между България и Румъния?

- Предстои да бъде изготвен общ документ за управление на проектите за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Този процес се финансира от ЕС и се управлява от Румънското министерство на европейската интеграция. Основните приоритети са развитие на инфраструктурата, икономическо развитие на регионите, управление на опазването на околната среда и проекти, свързани с културен и социален обмен. Тези процеси ще се управляват от регионален офис в румънския град Калараш, който ще има поделение в Силистра. 

Знаете, че наскоро на посещение в Добричка област бе делегация от Румъния. Гостите поставиха три основни цели - съживяването на еврорегион "Долен Дунав", побратимяване и бъдещи проектни решения. Сега ние имаме официална покана да ги посетим между 9 и 15 май.

- С какво, според Вас, Добричка област е привлекателна за инвеститорите?

- Тук отново трябва да спомена земеделието, туризма и морската индустрия. При нас в момента има много инвестиции в областта на туризма. Може донякъде да се каже, че сякаш занапред нашето Северно Черноморие ще бъде вилната зона на Западна Европа. Това не е лошо, добре е.

Но на инвеститора му трябва сигурност за инвестицията. А вие знаете колко се краде... И второто - инфраструктура. Няма ли ги тези две основни условия, ще бъде трудно.

- В този смисъл какви конкретни усилия се полагат за подобряване на инфраструктурата в Добричка област?

- В някои от регионите нашата пътна инфраструктура е в плачевно състояние. 35 милиона лева са необходими за подобряване на общинската пътна мрежа. Част от тази сума е отпусната от бюджета на Република България, а самите общини също имат местни източници на финансиране.

За Републиканската пътна мрежа тази година е предвиден ремонт на около 30 километра на обща стойност близо 10 милиона лева. Това е заложено в плана, предложен за одобрение от Главно управление на пътищата в София.

- Когато встъпихте в длъжност, казахте, че идвате от реалната икономика и знаете как се изкарва един лев. Но тъй като дотук говорихме основно за усвояване на средства, това означава ли, че знаете и как се харчи 1 лев, което е много важно?

- Аз знам и продължавам да казвам, че знам. Не съм раснал в стерилна среда и смятам, че познавам житейските ситуации. Но ние сме само едни посредници, прилагайки политиката на правителството на местно ниво. Ние не оперираме със средства, а просто искаме да хармонизираме отделните общини - така че да стигнем до оптимален вариант.

- Винаги сте казвал, че помагате на хората с увреждания. Продължавате ли и сега в качеството Ви на заместник-областен управител?

- Поддържам много добри отношения с Хобисклуб и Съюза на глухите. Разбира се, че им помагам. Това ми е слабост. Аз не мога да избягам от произхода си.

- Какво е мнението Ви за конфликта между Общинския съвет на Добрич и кмета Детелина Николова относно продажбата на общински терен за изграждане на хипермаркет?

- Аз не съм запознат в детайли. Но бих приложил друга схема и друг подход. Бих изчистил цялото място, за което има много добра съвременна техника. Един изчистен терен щеше да бъде по-атрактивен. Така щях да постъпя, ако зависеше от мен.

Една сделка трябва да бъде чиста и прозрачна. Трябваше да има повече хора в тази комисия, представители на общинските съветници, външни експерти. Колкото е по-прозрачен един търг, толкова повече се тушират тези неща. Иначе се създават предпоставки за нещо нередно като цяло.

А иначе, гафът е реален. Това е гаф за мен. Да кажем, че са дилетанти в тези неща, разбирам. А те не са - имат традиции в продажбата на общински имоти. Когато искаш да търсиш допълнително местни приходи, трябва да се бориш за всеки един лев. А вместо да направим възможното да предложим нашия продукт на най-добра цена, ние правим така, че пропускаме милион и половина. Някой някога няма да ни го прости.

- Нещо, което предполагам би било любопитно за нашите читатели, е че имате навика да си записвате мисли, които Ви хрумнат в момента.

- Да, това наистина е така. Много пъти са ме питали как съм постигнал всичко в този живот. Затова искам да кажа още веднъж, че животът е 99 процента труд и един процент късмет. Но късметът идва винаги при по-подготвените - това гласи английска поговорка. И още нещо - "Който не знае откъде идва, той не знае и накъде отива". Това е мисъл на Херодот. Аз обаче знам откъде идвам, знам за какво съм тук и накъде отивам.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА