Пред НДТ - Атанас Ганев - директор на драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич

- Доколко е празничен днешният 27 март - Международният ден на театъра, за хората на театралното изкуство в България?
- Аз не мога да отговарям от името на всички, които са театрали и всички, които работят в театъра. Но всъщност имам представа за това как колегите - артисти, режисьори, въобще хората, които живеят в театъра, реагират на магията театър. В случая конкретен повод за това е Международният ден на театъра. Уверявам ви, че това, което се случва в театъра, откриването на живота на сцената, това е едно свещенодействие, което се определя от всички, които работят тук. Като започнеш от портиера, минеш през гардеробиера и стигнеш до актьора.
Така че - изключително тривиално е това, което ще кажа... Но независимо от трудния живот, който живеем, при нас е малко по-лесно и по-различно. Защото ние съумяваме с мъничкото талант, който имаме, да се издигнем като птиците, да полетим над духовните си склонности, да се издигнем над дребнотемието. Имаме нашето място. Не да отприщим енергията си, а да полетим - това е сцената, това са добрите очи на публиката, това са сълзите в очите на публиката, радостта, аплодисментите. Може би, това не е нашето предимство, но това е нашият живот всъщност. И това е поводът ни за радост и той е всекидневен.
- Независимо от трудния живот, както сам казахте, как успяват хората, които работят в добричкия драматичен театър, да стискат зъби и да не се отказват?
- Те просто не стискат зъби, те отдават цялото си същество. Явно всички са устроени така - да могат да стигнат до по-затънтените кътчета на съзнанието си, да си дадат сметка за наследството, което е получила държавата, за прехода, който продължава и ще продължава в България. Хората не са търпеливи - не в никакъв случай, но те са отговорни пред това, което вършат. Отговорни са съм театъра. Те са приели театъра за своя кауза. Те са отговорни към него, към каузата си, към семействата си, към децата си... И затова те изтърпяват целия този процес, който всъщност никак не е лесен.
- Влиза ли добричката публика в театралната зала?
- Бих казал, че влиза. Не е така, както беше преди много години, но пък сега, като че ли, малко по-честно. Защото преди публиката влизаше в залите, пълнеше салоните, имаше много организирани представления, много откупки. Не казвам, разбира се, че хората са идвали без желание на театър - напротив, опазил ме Господ. Но сега идват на театър тези хора, които имат необходимост от това. И предвид на това, че те започнаха да се завръщат малко по малко в театъра, мисля, че добричкият зрител се чувства уютно, когато гледа представленията на нашия театър.
- А на какво, според Вас, се дължи именно това завръщане, това възраждане на интереса към театъра?
- На колегите артисти, естествено. На техните превъплъщения. Защото периметърът на въздействие се определя, според мен, от таланта.
- И накрая - Вашето пожелание към хората, които работят в добричкия драматичен театър, и към публиката, разбира се.
- Има още неоткрити пространства в таланта на всеки един от моите колеги. Аз им пожелавам следващата стъпка - да открият тези гнезда на огън, и на любов, и на талант. И да въздействат още повече, да имат силата и главно волята за изграждане на образа. Към всички останали, които не са творчески състав, изразявам искрената си благодарност за неистовата всеотдайност. Този, който ме познава, знае, че аз не бих казал нещо, което не мисля. Пожелавам им здраве и дано да съумяват да ни търпят нас, артистите, защото ние сме малко капризнички в определен смисъл. Но за добро. Тук всички сме в театъра за добро.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА