- Д-р Калинкова, в края на миналата седмица в Добрич бе министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Той даде изключително висока оценка на добричката болница и на ръководството й. Кои отделения му показахте, кое направи най-добро впечатление на проф. Гайдарски?
- Министър Гайдарски при своето гостуване подреди програмата си на територията на болницата в две части - посещение на болнични структури по негов избор и среща с колегите от Медицинския съвет, болничните директори на различни институции и други колеги. Нямаше конкретни предпочитания за отделения, но -докато изминавахме краткото разстояние между Терапевтичния корпус и Хирургичния, аз си разреших да представя няколко проекта, по които болницата работи. Разделих ги на два вида проекти. Първият вид е с българско финансиране, безвъзмездно за болницата. Това са: "Хигия" - за болнична хигиена, по българо-швейцарска правителствена програма, проектът за енергийна ефективност, "Реформа в здравния сектор" на Револвиращия фонд в здравеопазването, също българо-швейцарският правителствен проект "Болнично управление". Вторият вид са съвместните ни проекти с нашите партньори от Шафхаузен, които са дали незабравим и във времето вечен отпечатък на нашата действителност. Не пропуснах да отбележа и един проект, който за мен има особено голямо значение и е увековечен с рекламните табели на входа. Това е проектът на Георг Фишер през 2002 г., когато реализацията му позволи да подновим така амортизираната водопреносна мрежа до болничните сгради. В движение с проф. Гайдарски уточнихме, че всички стационарни отделения в годините от 1997 г. насам са пребазирани в Хирургичния корпус, което рязко намалява разходите. Запознах го с промяната в броя на леглата през годините - от 1124 до 400 в момента, защото естеството на работата и организацията са посочили този брой. Посетихме ОАИЛ, където разговаряхме с дежурните колеги, с пациентите. Докато разглеждахме реанимационните зали, говорихме кой какво е съфинансирал в този проект. Посетихме Операционния блок, който само преди няколко месеца бе официално открит като реновация. Запознах проф. Гайдарски с факта, че и двете отделения имат съфинансиране от Министерството на здравеопазването, макар и в различни календарни години, с по 65 000 лева. Това наистина не е много като ресурс, но в един такъв момент от нашата непрекъсната потребност  от средства е изключително полезно и мотивиращо. След това посетихме АГ-отделение. Знаете, че проблемът с демографския срив е много актуален. Разбира се, посетихме Неонатологичното отделение /за новородени, б.а./. Там проф. Гайдарски остана изключително приятно впечатлен от наличната апаратура - ковьозите и всичко онова, което позволява на място изследването и лечението на дечицата. Говорихме за процента на недоносеност. Макар че при нас не е най-фрапантният за цялата страна, той има голямо значение, защото това са неимоверни усилия, докато  децата достигнат своята зрялост и бъдат дехоспитализирани. Д-р Енчева, която беше дежурна, запозна министъра с най-показателните малки пациенти на Добрич, които са на лечение в отделението почти месец, с много под нормалното тегло. Минахме през Урологично отделение, което също е сред отделенията, които са с обновен вид.  Поисках да покажа на министъра и отделения, в които не сме успели да стъпим тотално като реновация, макар че почти навсякъде текущи ремонти през годините са правени. Направих го, защото това по-скоро беше отговор на неговия въпрос  дали има нещо "непипнато" в годините. Посетихме Хирургично отделение, защото наистина смятам, че то и Ортопедично отделение останаха през годините с най-малко козметични промени. За моя изненада обаче, за една от стаите, за които смятам, че е обичайна за старата, неремонтирана част,  проф. Гайдарски не откри впечатляваща потребност от ремонт. Може би беше на фона на състоянието на другите болници.
- Вие сте запознали здравния министър с партньорството на добричката болница с Кантоналната болница в Шафхаузен. С какви впечатления остана?
- Много е впечатлен, както това прави впечатление на всички, че толкова години добрата инициатива не само се е съхранила, тя е претърпяла прогресивно развитие, довело до този финален резултат. Разказах на проф. Гайдарски за 15-годишнината, която предстои да отбележим. Направих една ретроспекция, обаче в обратна посока - от 2005 г. назад към началото на партньорството. Защото в началото то е имало друго измерение. Започнало е като подпомагане на едно от бедстващите български лечебни заведения, като хуманитарна помощ. Партньорството не само че е най-продължително, но и разширено в своята същност. Защото много беше важно да уточним, че ние не получаваме финансова помощ във франкове или в левове. Ние получаваме логистична подкрепа, получаваме научен практически обем - в България или в Швейцария. Получаваме техника, оборудване, които винаги обаче трябва да бъдат съфинансирани от българска страна в последните няколко години. Това е добрата европейска практика. Проф. Гайдарски отбеляза като нещо наистина много добро, че ние сме успели да съфинансираме проектите - дали със собствени средства, дали с помощ на МЗ, дали с помощ на общините, както беше с проекта в ОАИЛ. Колкото повече са партниращите организация, обществената полза е по-доказуема и ефектът радва повече страни. И това всъщност ми позволи да разкажа за нашите инициативи, да подскажа голямата годишнина - 140-годишнината на болницата и 15 години от началото на партньорството, и да си разреша да поканя министъра на този форум, който се очаква да бъде в края на юни. Защото мисля, че такава добра, продължителна и успешна връзка трябва да бъде разгласена и позната. Смятам, че нашето население в Добрич е щастливо, тъй като е имало шанса в годините, дори и да не го осъзнава, да ползва  привилегията на едно приятелство. Може би сега е моментът - в месеците до честването, да припомним на нашите съграждани какво тези т.нар. проекти са донесли за здравното състояние, за модерната диагностика, за европейския начин на лечение. Почти във всяко отделение това е факт.
- Поставихте ли конкретни въпроси пред проф. Гайдарски, потърсихте ли решаването на конкретни проблеми?
- В краткото време, в което можехме да коментираме настоящето, миналото и перспективите, споделих с проф. Гайдарски, че нашият нов инвестиционен план ще бъде тепърва изграждан, защото той ще бъде съобразен с отчета за първото тримесечие, с това на какво можем реално да разчитаме  като собствен ресурс. Беше споделено, че в момента със собствени сили и собствени средства сме пред финала за реновацията в Клинична лаборатория, Там сме пред пускане на съвсем нов, модерен апарат, който закупихме през м.г. Освен това споделих, че ние сме заявили към Револвиращия фонд техника и апаратура за около 1 млн. лв. Разбира се, ако фондът не ги одобри, ние ще разположим във времето приоритетите - така че да се опитаме сами да ги финансираме. Всичко това тази година зависи от реализацията на договора с касата, от реално получените приходи.
- Как премина срещата с директори на лечебни заведения и институции и лекари?
- Срещата започна като експозе от министър Гадйрски - за целите на Министерството на здравеопазването, за промените, които за нас са преминаването към един източник на финансиране, за строгия контрол, който ще бъде въведен, за непрекъснатите съвместни проверки, които целят парите да бъдат давани за реално извършена дейност. Беше коментирано и несъвършенството на Националния рамков договор - в частта му изисквания и алгоритми на поведение. Колегите имаха възможност да зададат въпроси, които ние ежедневно дискутираме - за здравно неосигурените лица, за пациентите, които приемаме и лекуваме неизбежно по спешност, но които не са обект на договор със здравната каса и остават нефинансирани. Може би проблематиката, която поставихме в свободния разговор, мултиплицира проблемите навсякъде в страната. Хубаво беше да се чуе, че министерството, представлявано от проф. Гайдарски, споделя това. Че те не само са запознати, а също като нас преценяват, че има недостатъчно обмислени неща. Вдъхна кураж становище на министъра, че след края на юни може би ще има промени както в алгоритмите, така и във финансиране на пътеките. Но разбирам, че в министерството много разчитат на тази масирана контролна дейност, която започва в цялата страна. Целта е какъвто и да е разходът за болнична помощ, той да бъде обективно извършен и обективно заплатен. Аз много се изненадвам, ако някой се позволява да отчита т. нар. "мъртви души" или дейност, която не е извършил. Или да дава невярна информация за диагностиката. Но след като това се коментира, значи има такива случаи. И тъй като всички ние плуваме в тази финансови рамки, които Законът за бюджета е заделил за болнична помощ, може би трябва наистина да сме с амбицията да сме изрядни, да нямаме основание да упрекваме касата. Защото основание имаш, ако си прав. И в същото време да нямаме основание да получаваме санкции. Защото е най-жалко, когато си свършил една дейност и по някакви обстоятелства тя не бъде заплатена. Това е най-демотивиращо. Но когато пък колегите контрольори са в своите основания да го направят, горчивината си остава за самите нас. Мисля, че всички са наясно с новите рамки на финансиране, с начина, по който се формират приходите. Говорихме и за възнагражденията. Вече е сключен Колективният трудов договор.  Аз много се надявам, че ние няма да отстъпим от това, което са били средните доходи за м.г. Защото по-големият обем на работа - 217 клинични пътеки никак не са малко, означава, че трябва да спечелим симпатиите и сърцата на нашите бъдещи пациенти, за да може да ползваме наличния ресурс. Искам да апелирам към гражданите - докато са в болница, да стопанисват всичко като свое. От преди 10 десет дни в новото реновирано АГ-отделение една от най-хубави стаи е с проблем в санитарния възел, създаден по най-безобразния начин, с  нанесени щети. Което е много жалко. Болницата няма как текущо да поддържа - заради инвазия на недобросъвестни наши съграждани. За това стопанисването е моя много гореща молба. Защото интересът на всички е болницата да я има и тя да става по-добра. Да не отстъпва от позициите, които има в момента. Защото договорът между болницата и касата е всъщност договор между болницата и нашите пациенти.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА