Защото хората с бели престилки, независимо от времената, нравите и реформите, винаги ще заслужават нашето признание. Признание за това, че са до нас, когато поемаме първата си глътка въздух. За това, че бдят над рожбите ни. Защото с професионализъм, всеотдайност и човечност, понякога дори с безсънни нощи, облекчават болката ни и ни даряват с най-ценното - здраве. И дори за това, че споделят мъката ни, когато загубим близък човек.
Днес голяма част от здравните работници в България посрещат празника си със сини летнички - с искане на отговорно отношение на държавата към труда им. И не само - за отговорно отношение към сферата здравеопазване, на която са се отдали и в крайна сметка - към негово величество Пациента. Знаем, че нерядко здравните работници са критикувани и обект на нападки. Че трънливият път на реформата понякога изнервя и тях, и нас - пациентите. На днешния им празник всеки от нас обаче може да каже едно огромно Благодаря! - поне на десетки от тях - лекари, акушерки, сестри, лаборанти, фелдшери, санитарки...
За да се отдадеш на хората, е нужно на първо място да имаш огромно сърце. Да бъдеш Човек. Да притежаваш милосърдие и да си готов дори да откъснеш частица от себе си, за помогнеш на другия. Да можеш да понесеш /дори с цената на някоя скрита сълза/ болката и страданието и да съпреживееш радостта на оздравелия пациент и неговите близки. Да носиш с достойнство бялата престилка и да правиш така, че тя да бъде символ на надежда и вяра. Като бялата лястовица на певеца на Добруджа Йордан Йовков.
И в крайна сметка, нека по-често, а не само на 7 април, се сещаме да кажем искрено и от сърце "Благодаря" на хората с бели престилки. Да ги зарадваме с мила дума и приятен жест, дори с цвете.
Честит празник, скъпи здравни работници! Бъдете преди всичко здрави и все така всеотдайни! Радвайте се на усмивките на оздравелите пациенти и все така носете надеждата! А тя със сигурност никога няма да угасне, защото ви има вас!
Вестник "Нова добруджанска трибуна"