" Дали Исус е син на Юда разнищва в написаната в Добрич книга "Копелето - Евангелие от Юда" скандалният автор Христо Стоянов.
" Нетрадиционният прочит на евангелията изпреварва Дан Браун и неговият "Шифърът на Леонардо"
" В новата си творба - "Борба за самочувствие", авторът се пита "Не е ли българинът генетичен кастрат?"

За всичко това и още - писателят Христо Стоянов пред НДТ:

Христо Стоянов е определен от Владимир Костов като вулгарен и безкомпромисен. Със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си "Скритият живот на една помакиня" и "Помашка рулетка". Отлъчен от църквата и анатемосан за "Копелето - Евангелие от Юда". Недолюбван от интелигенцията за мемоарните си книги "До СтрасТбург и назад" и "Глутница за единаци", с които разруши мита за безгрешната ни интелигенция, показвайки истинското й лице на подмазваща се и хленчеща маса от полуграмотни използвачи и лакеи… За някои от есетата си в "Борба за самочувствие" авторът им бе съден. Сега той съди българската държава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург

- Г-н Стоянов, откога двете Ви най-нови книги - "Борба за самочувствие - Опити и практики" и "Копелето  - Евангелие от Юда" /второ преработено издание/, са на пазара? Как ще ги представите на читателите?

- От около 20 дни.  Едната - "Борба за самочувствие", включва есета. Затова тя е и с подзаглавие "Опити и практики" по подобие на опитите на Монтен. А практики е, защото вътре са описани случки и истории с българи, включително и с мен. Такова е есето "Минет за четири бона". Това, може би, е най-скъпият минет, макар и половин, защото заспах по средата на мероприятието. Оказва се, че съвременните жени дейсват много приспивателно, така че и на половината минет заспиваш. Ако изключим факта, че някои докато ти въртят минет, ти пребъркват и джобовете дори за повече от четири бона.

- Какви други интересни опити и практики може да открие читателят в книгата "Борба за самочувствие"?

- В нея са включени есетата "Просията като национална политика", "Копнеж по интелигенция", "Ислямът - болен от Средновековие", "Обслужващата култура", "Овладяване на пространство или Борба за самочувствие" и др. В едно от есетата - "БЪЛГАРИНЪТ и увлечението му ПО РОБСТВОТО" си задавам въпроса "Не е ли българинът генетичен кастрат?" Оказва се, че от 1300 години история повече от половината ние сме били под робство - чуждоземско, или както сега го наричаме - присъствие. Бунтове и въстания са били оглавявани преди всичко от млади хора, несъздали още семейство, и следователно - генетично нереализирани. Да си припомним Левски, Бенковски, Обретенов, Волов, Яворов… Все светли и бездетни в нашата история личности. В същото това време предателите са се размножавали по чехли с бързината на чехълчета, оставяйки в националното ни тяло своите нездрави семена. Затова българинът е с образяна генетика. Той би трябвало да бъде воден от интелигенцията, но ние нямаме такава. Имаме интелигентни хора, но не интелигенция. Интелигенцията е душата на нацията, а ние сме нация без душа. Затова за нас се казва, че имаме население, а нямаме народ.

- Книгата "Копелето - Евангелие от Юда" е писана в Добрич. Разбрахме, че към нея вече има чуждестранен интерес…

- Да, тази книга в момента се превежда във Франция. Може би, това е най-хубавият ми роман. Това е единственият ми роман, който не е документален. Той е изцяло изследване на евангелията. Опит да ги разгледам в чисто човешки план като игнорирам мита. Въобще книгите ми са опит да демитологизирам. Направих го с помаците, като ги демитологизирах като герои. Направих го и с интелигенцията, макар тя сама да го прави, но до момента никой друг не скочи да го напише.

- Не създавате ли по този начин други митове?

- Създавам новия мит - мита за народа. Защото основните ми герои са долу, при народа. Такъв е, например, Петко Кериния. Това е един човек, който кара камион, натоварен  с плодове и зеленчуци за Варна. Той подминава фургон и бригада, която ремонтира пътя. Сеща се, че си няма фургон. Затова разтоварва във Варна плодовете и зеленчуците, дори отива на плаж. През нощта отива, закача фургона и го закарва в Габровско. На сутринта четиримата работници, които спели във фургона, се събуждат и не знаят къде са. Петко също не знаел, че си взема фургон с товар. Затова пак закача фургона за камиона и го връща към Варна. Такива са моите герои.

- Какво ще открие читателят в книгата Ви "Копелето - Евангелие от Юда"?

- Търсенето на любовта като вечност.  В тази книга, ако изключим мита за божественото зачатие, има само десет Божи заповеди и нищо повече. Първата е "Не си създавай кумири и не ставай такъв". Затова аз задавам въпроса "Защо тогава ние създаваме кумир от Исус?". Това е една антирелигиозна, но верска книга. Тя е логическо изследване на евангелията. Логическо, защото няма сведения до 13-годишната възраст на Исус. Йосиф е знаел, че детето, което Мария носи, не е негово. Той е бил немощен и не е могъл да има деца, а впоследствие, години след като се жени за Мария, те се сдобиват с отроци. Въпросът е дали Йосиф е могъл да приеме Исус при тогавашния морал и възпитание. Едва ли… Йосиф - дърводелецът е имал интерес да се ожени за Мария, въпреки напредналата й бременност, защото тя е от Давидовото коляно. Но не от благородни подбуди. Тя е княжеска дъщеря и той би имал само интерес от този брак. Прави впечатление, че Исус никъде не е разказвал за детството си. Едва тринайсетгодишен той бяга от семейството си. Явно нещо се е случило. Най-вероятно, Йосиф вместо баща, се е превърнал в сатрап на припознатия от него син. Така обявеният от Мария за син Божи е принуден да избяга от семейството си, подмамен от някакъв просяк, в когото той съзира Бог. Един философ - Окам, е казал, че това, което се набива на очи, най-трудно се забелязва.

- А, защо подзаглавието на книгата е "Евангелие от Юда"?

- Мен ме интересуваше целувката на Юда. Исус е бил публична личност, не е било нужно да бъде предаван от някого. А и в Гетцеманската градина са били само 13 души - всеки би признал кой е Исус, а и той самият би го сторил като имаме предвид какво е проповядвал. Явно, целувката на Юда носи друг смисъл. В древния свят целувката е нещо сетивно, позитивно, но предателство не е била. Има само една предателска целувка, но аз не съм убеден, че е такава. Самият Юда с 30-те сребърника купува кървавата нива. Значи, те не са за него. Ако човек извършва предателство, той го прави за себе си. Нещо в евангелията куца. Аз си мисля, че всъщност Юда познава сина си. Цялата книга е една целувка. Затова и подзаглавието й е "Евангелие от Юда", а тя е написана от първо лице.   

- Книгата на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" се превърна в бестселър с нетрадиционното представяне на Исус, Мария-Магдалена, Светият Граал… Какво е общото и различното с "Копелето - евангелие от Юда"?

- Първото издание на моята книга излезе преди "Шифърът на Леонардо". Аз изследвах логически нещата, докато Дан Браун компилира факти, опитвайки се нелогично да ги навърже. Аз изследвам човешките характери, той - звъна на парите. Аз написах роман, той - машина за пари. Книгата ми сега тръгва във Франция, Канада, като оттам ме потърсиха. Явно има голям интерес към ранното християнство в литературата, но няма достатъчно смелчаци да пишат за това. С Христос сме адаши, затова не вярвам да ми създаде проблеми. Но, че аз му саздадох проблеми с тази книга - това е сигурно. 

- За книгата си "Копелето - Евангелие от Юда" Вие бяхте отлъчен от църквата и анатемосан. Как се случи това?

- То беше толкова абсурдно, колкото въобще е абсурдна църквата ни. Бе като изключване от Комсомола. Ловешкият митрополит Гавраил каза "Анатема" на мен и всички, които четат и разпространяват книгата ми. Така Гавраил се изгаври с мен. При това отлъчването ми от църквата, а аз съм кръстен православен християнин, нямаше нищо общо с канона. Страшното бе, че се случи седмица-две, след като мама си отиде. Интересно ми е къде е бил този Гавраил преди години, когато не ни разрешаваха да влизаме в църквите на Великден.

Интервюто взе Станислава КРЪСТЕВА