В неделята преди Възкресение Христово българската църква чества Връбница-Цветница. Вярва се, че всеки окичен с върба, ще бъде здрав през цялата година. Имен ден има всеки десети българин.
С този празник църквата припомня тържественото влизане на Христос в Йерусалим преди 2000 години. Хората постилали върбови клонки на пътя му, но Спасителят бил тъжен, защото знаел, че утре същата тази тълпа ще поиска смъртта му. Седмицата, която започва в понеделника след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание. Върбово венче на вратата у дома против уроки до следващата пролет е трайният смисъл на празника. На Връбница – Цветница черпят Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Виолета, Здравко, Лилия, Латинка, Роза, Теменуга, Цвета, Цветелин, Ясен, Явор. http://dnes.dir.bg
София. Православните християни празнуват днес Цветница – неделята след Лазаровден и шеста неделя на Великия пост. На този ден църквата припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос влиза в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църковните служители осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна сила. Според българските обичаи върбовите клонки се окачват на портите, сплетени на венче. Неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.