"Никой няма право да определя кой ще живее и кой не". Думите са на Денка Ковачева от Добрич от Сдружението на жените с онкологични заболявания. "Никой не е застрахован", допълва я Софка Йорданова, която също членува в организацията. Повод за разговора ни е изявлението на народния представител от НДСВ и член на Парламентарната комисия по здравеопазване доц. Атанас Щерев на 6 април пред лекари в Перник, че онкоболните са обречени.
Двете дами споделят, че в никакъв случай не се чувстват обречени. "Ако човек се откаже да се бори, няма за какво да живее" - споделя Софка Йорданова. Тя дори смята, че едно такова изявление дава на някои хора повече сили да се борят. Така поне е при двете ни събеседнички. Те споделят обаче, че психиката на всеки човек е различна и такива думи влияят по различен начин. Денка Ковачева разказва какво е споделила с нея жена от Добрич с онкологично заболяване по повод коментар на  химиотерапевка от Националния онкологичен институт в София по "Нова телевизия", която подкрепила Щерев. Думите й били: Отидох на работа разглобена..." Двете дами са възмутени и от подкрепата, която доц. Щерев получава от лекарите в България. Но те допълват, че по принцип лекарите гледат на онкоболните като на обречени...
        "Нямам обяснение как един толкова уважаван човек, с толкова голям лекарски стаж като доц. Щерев може да каже такова нещо" - недоумява Денка Ковачева. Тя споделя, че в момента в света се откриват нови методи за лечение на онкологичните заболявания, че покрай себе си човек постоянно вижда хора, които живеят години, че ракът на гърдата в света вече се счита за лечим, ако се открие в ранен стадий... И още: "Човек, дори и да вижда края, има надежда. Никой не трябва да му я отнема, особено лекар". А Софка Йорданова допълва: "Особено доц. Щерев, който е полагал клетва." Другата жена е категорична: "Ние сме заети да се борим и мнението на доц. Щерев няма да ни разколебае". И допълват, че дори и да са обречени, лекарят трябва да им даде надежда.
Двете дами са категорични, че в България има корупция с цените на лекарствата за онкоболни, никъде в Европа те не били толкова скъпи. Софка Йорданова споделя, че в момента в болничната аптека липсва лекарството "Томаксифен" и се налага да си го купуват. "Струва 5 лева, всяка ще си го купи, но е обидно..." - коментира Денка Ковачева. Жените разказват, че липсват и съставки за химиотерапия. Дори и дадено заболяване да се откриело навреме, понякога курсът му на лечение започвал по-късно. Липсата на достатъчно информация, която лекарите дават на пациентите при откриване на болестта, било също голям проблем. "Ти не знаеш какво лечение ти предстои, през какви етапи ще преминеш и това е допълнителен стрес - споделя Софка Йорданова. - Започваш да търсиш информация от познати и едва тогава настъпва светлинка в тунела. Или тръгваш надолу по наклонената плоскост." Жената допълва, че точно това е била основната причина да стане член на Сдружението на жените с онкологични заболявания в Добрич - за да има от кого да се информира. Денка Ковачева обаче разказва и друго - за манталитета на добруджанеца - да се крие, че е болен. Това била причината и твърде малко жени да членуват в добричката организация. В един малък град като Омуртаг обаче, не било така и хората с такива здравословни проблеми непрекъснато се събирали.
Потресаващ и показателен за отношението на ангажираните в здравеопазването у нас към онкоболните, а от там и на държавата, е видът на чаршафите в отделението на Националния онкологичен институт в София, където е лежала Софка Йорданова. "Щампата на чаршафите е прободен със стрела рак... Действат ти на психиката до такава степен, че да се предадеш..." НДТ