Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на Чернобилската авария.

Централата

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Още два реактора, всеки с мощност по 1000 MW, са били в процес на изграждане по време на инцидента. Реакторите на централата са от остарял тип, с графитен забавител. По времето на строежа на 3-ти и 4-ти реактори вече са се произвеждали по-модерните реактори модел ВВЕР. Но, вместо да изчакат докато заводът произведе и за тях качествени реактори, като Козлодуйските, социалистическото ръководство на Украйна взело решение „с цел изпълнение и преизпълнение на петилетния план“ да се монтират остарелите реактори.

Този тип реактори наистина са работели лошо и неустойчиво. Година преди аварията е имало друга, по-малка, довела до частично разтопяване на активната зона на реактора. Станало е очевидно, че тези реактори са лошо проектирани, поради което активната зона не се държи като едно цяло и реакцията може да се усили локално, само в единия край. След голямата авария, един от персонала е казал по повод първата авария: „Ние получихме телеграма от оня свят, но не я прочетохме.“

На този реактор, в смяната, при която е станала аварията, не е останал нито един човек с физическо образование или с по-дълъг опит. Напускали както сами, така и изгонени от ръководството („Физиците много умуват и противоречат, вместо да изпълняват.“)

Аварията в Чернобил

Какво са искали да направят

Аварията в атомната централа „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда още няколко часа ток, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Аварията

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е естествен продукт от ядрения разпад и се поглъща в реактора при по-висока мощност. При опит на операторите да възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 МW. За да се преодолее абсорбцията на неутроните от ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на атомната реакция, са издърпани далеч повече от допустимото според инструкциите за безопасност. Тъй като циркулацията на охлаждащата течност в реактора била намалена, охладителя се нагрял много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренасяли. Една от особеностите на графитния реактор РБМК бил много големия положителен температурен коефициент, което означава че мощността на реактора бързо се увеличава в отсъствието на охладител. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Обаче, поради ниската скорост на механизма задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия измества и разрушава капака на реактора, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графита се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно заразяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Непосредствени резултати от аварията

Веднага са хоспитализирани 213, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Овладяване на аварията и изводи

Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на пресонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законният срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването й „в планирания срок“.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и така наречената „максимална проектна авария“. За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода, от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена — да не би да се включи „погрешно“ при тренировката, а операторите не са знаели за това. Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот — слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.

Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

http://bg.wikipedia.org